nabore.bg

Разказ

 

Между нас казано аз въобще не се казвам Гошо. Гошо е мъжът на Веси, Весталия. На нея в махалата и викат Катафалката, защото нейните пищни телеса се покриват от една огромна черна пола, с  буфти, която облича с една черна блуза на бели капки. Като тръгне по улицата задникът й, който върви доста след нея, много тържествено и бравурно предава движението на цялото й пухкаво, стройно-топчесто тяло.  И като се развее по улицата бавно, плавно, почти мелодично, тържествено-тъжно, с големи, блестящи, тъмни очила забити в огромен перушинест кок с надстройка, лее се с мълчаливо-величава тайнственост, и в перископа на междухорието Весталия си е досущ като катафалка. Те комшийте така я кръстиха, но си го казват помежду си, защото не е удобно някакси, такова точно сравнение. Та този и прякор знаем само аз и те.  То на улицата всеки си има прякор. На мъжа и Гошо му викат  Аязмото , защото на събора у техното село изпи пет галона бира, което е почти цяло аязмо, ще рече езеро с извор. После той като връщаше бирата в градината си стана пак цяло езеро, но това е друга история.

Та Веси непрекъснато повтаряше на Гошо, и даже убеждаваше с достоверни факти и данни околните, че мъжът й „се  мотае като муха без глава”. Странно нещо са образите, които си създават хората. Муха пък и без  глава? По принцип без глава никой никъде не може да се мотае. Не знам откъде им идват такива видения на хората. Ама явно търсят начин да оприличат на нещо самото си мотаене. Според моите лични наблюдения тя - Веси Катафалката, се мотае много повече от Гошо. Мотае се по магазини, кафенета, избира по половин час сутиен,червило, пиличка за нокти, пие по два часа кафе с приятелки. И като ги слушаш оставаш с впечатление, че на всичките жени мъжете им се мотаят, нищо не правят, а само се мотаят . Защо ли пък смятат, че ние мухите се мотаем ей така, просто си хвърчим без смисъл и идея. То даже е някак обидно...Но на Веси това и е наследство от майка й  Маряна - тъщата на Гошо. Защото и тя овиква мъжа си Пепи, тъста на Гошо, и му  повтаря непрекъснато, че е „муха без глава“. От тази гледна точка Веси, с достоинство носи наследството си. Всъщност тя нищо друго ново не е прибавила, като интелектуален багаж. Няма и творчески подход. Примерно може да каже, че Гошо се мотае като бръмбар в кратуна, ама не, не, то пък трябва да й се обяснява, какво е кратуна, защото тя не е виждала този природен дар.

Според нашите родови исторически хроники прапрапрадядо ми още някога, много отдавна,  отишъл с кораб  от Бразилия в Нова Зеландия. Но  там се влюбил безумно в баба ми, оженили се,  предприели околосветско сватбено пътешествие, и стигнали до Египет. Нали знаете, ние мухите, с позволението и по Божията воля, пътуваме безплатно, минаваме на границите без визи и паспорти, и на митниците въобще не ни проверяват. От Египет младоженците  се мушнали в един самолет и стигнали до тук, до днешното село Щръклица, защото тук сме имали роднини. Та по наследство съм си любопитен и пътешественик, не че правя намек за интилектуалните възможности на Веси.

Та Веси ме кръсти на мъжа  си. Като ме види започва да маха с ръце и крака, да търчи из къщата, да тресе мощни телеса, да пустосва, да кълне и врещи: Гошоооо, махни се от тук, не тука бе, откъде се взе та се намъкна сега, и пляска по масата, по пердето и стъклата, марш от тук навлек такъв...така ми вика - навлек, като  има предвид   мъжа си Гошо, е и мен разбира се.

Така веднъж като замахна с един пешкир закачи полюлея, сватбен подърък от брат й. По килима се посяха купчина стъкларий. И като почна:

-Гошо, Гошо бе, къде се замота пак сега, ела веднага тук и изгони тая гад, къде си бе Гошооо...

Ако сте забелязали, когато жената направи някоя беля винаги мъжът е виновен. Защото тя сто пъти казвала, да се затваря вратата, прозореца, портата, границата, терасата, кофата за боклук, капандурата на покрива та мухите да не я нападат  така фронтално, безчовечно и жестоко. Иначе казано Гошо е виновен, защото той е поканил на гости всичките мухи от територията  на Балканския полуостров тъкмо сега, за да тормозят единствената му благоверна и толкова нещастна съпруга. Това е безчовечност, това е жестокост и липса на възпитание, това е неописуемо, тъжно, и даже  покъртително отношение...

Всичките изследвания на нашия Институт на мухите социолози сочат, че в къщи единствено жената решава кой е виновен. По принцип тя никога не е виновна, това е по презумпция. Затова виновни са всички останали и на първо място Гошовците, ще рече съпрузите. Мъжът е виновен за вдигането на цените, за това, че тя не може да си намери чорапогащника, който: ей сега беше тука, виновен е за дъждовете,  за безводието и земетресенията, за спирането на тока и водата, за тая сол, която досега въобще не солеше толкова. Това решава жената в 98 на сто от изследваните семейства! Другите два процента не са отговорили на въпроса. Няма прокуратура, няма съд, няма това онова! Това е домашната съдебна система. Който жената реши, той е виновникът. Точка! И, както сочат нашите изследвания, се оказва, че става дума за световна тенденция, но се очакват още данните от изследванията в Горна Волта, поречието на Амазонка и гетата около Ню Йорк. 

Аз всъщност искам да ви разкажа за онази съдбоносна тържествена вечеря. Но понеже стана дума за мотаенето се сетих, че няколко дни преди онази вечеря Веси и Гошо отидоха до пазара. Тя щяла да си търси пола за лятото, че на старите не им издържали шевовете, конците били слаби и станали на парцали.

-Аз ще отида ей там, до онзи павильон ти ме изчакай...-така каза Веси.

Ама не каза къде да я чака и Гошо се отби да види кой е в кръчмето под стария кестен на пазара. Веси се върна цифром и словом след 2 часа и 17 минути. Вече беше късно. Гошката беше на две мастики, три ракий и три бири...Но това стана първо, защото той е добър майстор по заварки и железария, услужва на хората, и второ - хората го черпеха с благодарност. А когато майсторът е един, а благодарните много. Дори  на самия майстор му идва нанагорно поемането на всичките тези благодарности. Но не може да откаже, да рече: Господа аз не пия, благодаря !, защото ще обиди хората, благодарните. Не е възпитано даже. Но как да го обясниш това на Веси Катафалката? 

-Къде се накваси бе мухльо такъв,  затова ли те оставих...да се мотаеш като муха без глава?

Гледай сега, каква работа стана... Ами какво да прави Гошо  сам на пазара сред благодарственото народонаселение? Да стърчи прав като колец два часа и седемнайсет минути, да не проговаря с хората и да чака Веси да си намери пола за лятото? Но това вече не подлежеше на обсъждане.

Понеже беше пазарен ден, множеството се извърна от отрупаните сергии и започна да се чуди, даже остана в пълно неведение. Как така една муха без глава ще изпие 2 водки, 3 ракии и 3 бири, как?, като няма глава? Това първо. И второ: Как хем Гошо се мотае, хем пие,  като Гошо си седеше кротко в кръчмето, което множеството видя. А Веси Катафалката се мотаеше цели 2 часа и 17 минути, на което са свидителки всичките ромопродавачки от шарения пазар за летни поли, гащи и други такива.

Но ситуацията не бе обяснена подробно в нейния домашен генезис и произход, и множеството си остана с неведението: Защо мухите без глави се напиват, а онези които се мотаят из пазара могат гръмогласно да раздават домашно и всякакво друго правосъдие, придружено с презрителни епитети и други образни нецеломъдрости?

 И никой на пазара не можеше да си отговори как така за хората Гошо е добър майстор, услужлив и точен приятел, а за жена си е „муха без глава”. Има разлика между добър майстор и муха, и то без глава. Кой каквото иска да казва! У нас, обаче, каквото каже Веси Катафалката и майка Маряна това е!Толкоз! Домашната съдебна система дава квалификацийте, тя решава кой какъв е, кой е виновен и кой не. Останалото си е хееей  там - в междухорието...

 Та бях започнал да  разказвам за оная съдбоносна тържествена вечеря. Ама пак ми дойде на ум за оня път, когато Гошо докато приготвяше салата аз реших да видя какво ще сложи, да не пропусне сол, олио, оцет и се завъртях в бръснещ полет над масата. Ей така, да го подсетя. А той, нали сме вече адаши, едноименници, ми вика: Гошооо, Гошооо не се мотай дето не ти е работа. Размахва ножове, вилици,за малко да шамароса синчето си, но не успя съвсем.После се опита да ме уцели с една краставица ама като замахна, взе  че  изтърва краставицата и успя да  намали строя на сервиза с една винена чаша, и нейната сестра - такава за вода. Събра си стъкларията и се заканва: Ше та оправя аз , ше та оправя. Но нали бързаше да сглоби салатата и престана да троши посуда заради мен. А само се заканваше и ме псуваше по човешки на муха майка. Щял да ми такова майката, лелята...Абе ти заради една муха остави сервиза без две щатни бройки, майка ми и леля ми ти били виновни...Чакай бе човек! Стой бе, спри се! Вие хората заради една муха къщите си ще съборите бе, децата си ще избиете!

Иначе адашът не е лош човек, и добър майстор е, те и хората го казват...

Въобще не знам защо на хората все други са им виновни, все да наказват и  търсят да си отмъщават на някого, както на нас – мухите, например. А защо не ни възприемат като домашни любмци? Куче, котка, папагал, рибки, хамстери, даже змии гледат, радват се, дори ги показват по телевизията с гордост, а нас, мухите ни гонят с мухобойки, вестници, пешкири, салфетки и даже ножове. Слагат ни коварни мухоловки с лепило. Не можем ли да живеем в сговор? Не, защото сме били досадни. И се размахват, псуват вселената, заканват се, пускат ни разни отрови и електрически машини та да ни няма. А не оценяват, че нашето присъствие създава колорит, подсказва им, че са близо до природата. Носили сме били зарази, защото хвърчим навсякъде и кацаме където си искаме. Ами вие защо не хвърчите? Защото не можете! Ако хвръкнете кацвате право в болницата, както направи Румен Теслата, който искаше да скочи от покрива на гаража си, нищо, че имаше стълба. Та се трясна върху  колата си, та изкриви предния капак, и си строши таза. Като не можеш да летиш питай, какво се правиш на муха, а после три месеца  с пирони в гъза. А?

Ние сме били досадни. Няма нищо по досадно от глупав, недоучен и нахален човек. Защото те тия най-много дърдорят. И все знаят. Такъв е братовчеда на Веси Катафалката, който знае всичко за БМВ-то, но не могат да го изгонят от автосервиза. И където седне, където стане само БМВ-то му е в устата. Викат му Пепи Ментилатора, защото ръси лъжи сякаш ги духа с вентилатор. Но понеже сее глупостите си непрекъснато го кръстиха Ментилатора. Пък иначе се пишат културни. Командват си пердетата, пералните , телевизорите и лампите дистанционно, по пода шарен мрамор и кожа от мечка. Като пари -  някои забогатяха, но като човеци се върнаха толкова назад, че в Мухопедията  ги няма даже документирани. Защото когато нас мухите ни е имало, човешката глупост още не е била измислена.

Въобще отношенията между хората и мухите са световен, философски и културен проблем, който обаче, не знам защо, все още не е поставен в дневния ред на защитниците на животните, а защо не и в  ООН-то. Те и нашите братовчеди страдат - конските мухи - щръклиците,  комарите, пчелите, водните кончета, молците...А какво да кажем за винарките? Те хем подквасват виното, разнасят дрождите, хем пък били досадни и влизали в чашите. Ама как да обясниш, че мухата съдържа протеини и идва време да стане световна храна, полезна е за храносмилането. Били досадни, влизат на човека в устата, в носа. А като си пие виното човечеството няма и дума за благодарност към винарките!!! Ще дойде време, когато ще ни се молят, ще ни търсят, ще искат да ни отглеждат във ферми, да правят от нас муха пане, муха чеверме или суджук от мухи на скара. Ама тогава ще видим кой е по-досаден – мухата или нейния сегашен враг и бъдещ консуматор – човечеството.  Защото като няма какво да ядете ще лапате мухи...

Има и още един вид мухи, те са се появили после, след нас. Човечеството ги е признало отдавна. Мухите – призраци. Те според теорията на предположенията на нашия учен  Мухщайн, тези мухи, са невидими, Това са мухите в преносен смисъл, онези бръмчила в главите на човечеството, с които, чисто природно, ние нямаме нищо общо.  

Какво е мухата в пряк и преносен смисъл?

В преносен смисъл, не че се пренася някъде, а в смисъл, че има друг някакъв смисъл, не на истинска муха, а муха-идея, която битува в главите на човеците. Не лети да тормози физически човечеството, а го тормози извътре, един вид мисловно го тормози това човечество...

Мухата, в буквален смисъл, съм аз. Буквалните мухи сме тези - природните, които летим, хвърчим и кацаме , където преценим. Има мухи „лайнарки”, които проявяват особен интерес към изпражнения от всякакъв вид. Има и много други различни мухи, които кацат според природните си цели, а човеците ни гонят, пустосват, проклетисват и водят с тях даже биологически войни, което е забранено от ООН-то, но само за хората, а срещу нас е позволено. Правилно ли е това, питам, защото тия химически елементи, които пръскат срещу нас ги диша и човечеството вкупом?!

Друго нещо е мухата в преносен смисъл. Тая муха самият човек си я създава и тя битува в главите на човеците. Нещо повече, човекът сам си създава мухата в преносен смисъл, отглежда си я, даже я употребява и се хвали с нея.

Мухите, в преносния смисъл,  влизат в главите на хората, според признанията на самото човечество. „Влязла му муха в главата” – нали така казва човечеството. Ще рече, че човекът чува или си представя нещо, което започва да се мотае и да бръмчи в главата му. Като бръмчи известно време го кара да прави какви ли не щуротий. Ето, например, да вземем от древността Троянската война. На Парис му забръмчала мухата, че Елена – жената на комшията Менелай, била хубава. Мухата в главата му  тайно го посъветвала да отвлече или привлече хубавата Елена. На Менелай му влязла друга муха пък,  да си я върне обратно, и го повела на война. И станала една касапница, че и дървен кон направили воините на Менелая, та да превземат горката Троя. Ето ти значението на мухите в историята сътворили дори  цяла война. Ей тия мухи са най-опасни за човечеството. Ама как да го обясниш на човечеството, което и сега благодарение на мухите в преносен смисъл воюва, трепе се и се не спира.

Виж ако Веси Катафалката би била отвлечена от някой си там, тогава мъжът й, адашът Гошо, не само че няма да започне преследване и война, ами ще черпи цялата махала дни наред. 

Трябва да признаем, все пак, че мухата в преносен смисъл може да е и полезна, благодарение на нея са направени какви ли не открития, но пощурялото човечество пак ги ползва да се бие, убива и причинява нещастия по света. Така е и с динамита, и с ракетите и с изкуствения ви интелект. Мухата в преносен смисъл може да носи стотици мегатонове тротилов еквивалент, както се случи в Хирошима и Нагазаки, примерно.

Нашият учен Мухщайн дори изведе цял закон според неговата Теория за значението на мухите в света. Той гласи: „Масата на мухите в преносен смисъл, заселена в главата на човека е право пропорционална на щуротийте, които измисля и върши целия човешки род.”

Може ли някои да каже сега кои мухи са по-опасни дали тези като мен – природните мухи, или онези, измислените, който тласкат човека към собствената му гибел?!

Но има и други видове мухи в преносен смисъл, от който се ползват главно политици и журналисти,  това е мухата - новина.

Мухата-новина я омотават, омотават като пашкул в нишки от  приказки и лъжи и тя, онази никаква муха,  се превръща ... в  слон. Е това си е майсторлък. От муха да направиш слон. Царе създатели на тия мухослонове са политиците. Те даже правят стада от такива слонове – бивши мухи. Тъкмо зад тия стада от слонове политиците крият истината за своя си интересец. Някой, примерно, краде милиони, милиарди, а пуска мухата-новина, че ще строи магистрала, централа, мост или толкова нужната на народа болница. Тук трябва да сме наясно, че мухите-новини се създават и отглеждат в специални мухарници-редакции на всякакви вестници, радия, телевизии и сайтове. Родители на тези мухи са политиците, а разпространители журналистите. А народът, горкият, като му пуснат толкова мухи тръгва да се радва на бъдещите магистрали, мостове и болници, а скрито, тайно зад стадата мухослонове милиардите отиват по направление – чекмедже, къща, чужбина, офшорка и т.н. Това са, пак според теорията на предположенията на нашия учен Мухщайн, мухите-призраци, които сега бродят из пространството, та дори затъмняват светлината в мислите на хората от време на време. И човечеството уж е наясно, ама заблеяно в тия мухи се чувства щастливо, че ще си има магистрала, мост, болница и водопровод. И гледа човечеството, гледа и се чуди, абе уж щеше да има магистрала, болница, водопровод пък останали само мухите. След време и мухите отлитат и човечеството си остава само с празното си пространство, което то – човечеството, нарича „тука нема нищо”. Ето тези мухи специалистите не са ги изследвали все още. Разните служби и институти не са достигнали до единно мнение, но политиците ги ползват като тайно оръжие и засега то е много успешно. Срещу тия мухи няма нито мухозол, нито мухоловки, нито прокуратури, нищо, ама нищичко!

Ето как го е казал великият италиански мислител на човечеството от епохата на Ренесанса Николо̀ ди Бернардо деи Макиавѐли /1469-1527/ още преди стотици години. „Лесно можеш да разбереш какъв е министърът, като си послужиш с едно безпогрешно средство. Когато той мисли повече за себе си и се ръководи от личната си изгода, можеш да си уверен, че такъв човек  не е  за министър и не трябва да му се доверяваш”. Казал го е Макиавели, ама човекът като не чете, а слуша мухите, които ей там от Запада му пускат в главата?! Такъв човек настина се мотае в собственото си безумство, защото в главата му бръмчат ли бръмчат само мухите-новини. Те го правят и глух, и гламав и   щастлива жертва на собствените си дивотий.

Въобще мухите в преносен смисъл, които обитават главите на човечеството са много повече като вид, порода, предназначение и вредности от колкото сме ние – природните мухи.

Но! Човечеството се е вторачило именно в нас, в природните мухи. Абе не виждате ли, че политиците с мухите, които ви пускат,  отнесоха и парите, и нивите ви, и къщите, и заводите и държавата, та нас гоните, трепете и пустосвате. Ама муха може ли да даде на човека акъл?! Той човека като си го няма, не муха и най-мъдрия мъдрец не може акъл да даде на човека. 

Сложна е науката за ролята на мухите в живота на човечеството. Но човечеството не е създало нито един такъв научно-изследователски институт за мухата като природа, философия и световна значимост.

Според мухологията, като наука, основана от споменатия вече наш учен Мухщайн, видовете мухи имат невероятно многообразие, което е в пряка зависимост от щуротийте, които може да роди главата на всеки човек, на група човеци, организирани да речем, в партия, която ги обединява около мераците им. А където има партия има специални комисии, които на практика създават, развъждат и пускат в свободен полет мухите идеи, новини, сензации, интриги. Това още повече подчертава изключителната всеобхватност на разнообразието от мухи, които витаят в главите на човечеството, като цяло и в главата на всеки негов представител поотделно.

В този смисъл може да има мухи – призраци, таласъми, и какви ли не върколаци,  въобще всякакви неща, които може да роди мислителницата на човека.

И се получава така, че в себе си човекът се бори за своята независимост, като непрекъснато си измисля нови зависимости от собствените си идеи. Тъкмо се отърве и се зарадва, че е победил една и моментално си е измислил друга някаква зависимост. Въобще човечеството непрекъснато се бори със себе си, но като се появи някоя наша представителка върху масата му, то вижда там най-големия си враг. Без да се замисля, че природната муха е част от света и е дошла, за да научи човека на търпение, благодушие и внимателност към околните. И целия този терор, преследване, насилие, отнемане на права и свободи ние природните мухи търпим вече векове наред. 

Все се отплесвам. Нали исках да разкажа за онази съдбоносна вечеря. Та тогава бяха дошли майка Маряна, татко Пепи и Гошо направи онази вече спомената салата. На масата имаше торта със свещи, мама имаше рожден ден. Започна се с ракията – наздравици, пожелания, но аз реших да видя дали в тортата има крем ванилия, който много обичам. Тъкмо кацнах и Пепи, бащата на Веси посегна да ме гони. В това време Гошо, зетят, също ми замахна, но държеше ножа, с който режеше вратната си пържолка. Ножът изсвистя, перна дядо Пепи по ръката и го поряза. Кръв!

-Какво правиш бе нещастник,  ще убиеш баща ми бе ...- скочи, като предана и храбра, доблестна дъщеря Весталия.

Гошо, адаша, се стресна,  защото не се виждаше като убиец, още повече като нещастник...

-Абе мухльо, гледаш ли какво правиш бе – тук в атаката се включи баба Маряна. – Ти си убиец бе, ти си касапин бе, къде го намери тоя чукундур...- ядовито заяде баба Маряна щерката си и започна да проклина някогашното сватбено тържество.

Не ми е удобно да възпроизвеждам по нататъшния диалог, но работата стигна до опит за предумишлено убийство в нетрезво състояние, по време на щастлив семеен празник .

Опитът бил направен с особена жестокост, с хладно оръжие с цел отнемане на живота на тъста, което пък е с цел после да се вземат имотите, като по същия коварен и жесток начин Гошо щял да се освободи физически от майката Маряна и дъщерята Веси. Той, Гошо, всъщност нарочно е поканил мухата, в смисъл мен, като таен съучастник, за да има повод да използва хладното си оръжие. Ето така бе формулирана и жалбата до съда.

Адашът Гошо се опитваше да обясни, че е имало някаква случайна муха, която той се опитал да изгони от тортата, но това искал да направи и тъстът Пепи. При този опит ръката на Пепи се сблъскала с ножа на Гошо и станало кръвопролитие, в смисъл леко одраскване по ръката. Това бе пък юридическата теза на адвоката на Гошо.

Да видиш ти. Заради една муха, т.е. заради мен, се оказахме в съдебната зала. Тогава си рекох:  Ще отида като свидетел на защитата, дори с риск на живота си. Защото дори и да съм муха имам чувство за отговорност и справедливост. Не може заради едно такова никакво, ама никакво и дребно летящо нещо, заради една такава нищо и накаква муха да ходим по съдилища с идеята  да вкараме майстора Гошо в затвора. Какъв е смисълът от цялата тази драма ?!

Съдията започна да изяснява фактическата страна по делото...

Тогава реших да се намеся. Кацнах точно отпреде му върху бялата страница на тефтера. Той махна, но аз не мръднах. Той пак замахна, но аз упорито отстоявах позицията си. Тогава плясна с длан по масата,но аз  избегнах атаката с десен вираж и пак се върнах. Виждах , че успешно му действам психически. Вместо да разпитва потърпевшия, съдията се зае с мен.

-От къде се взе тая муха в съда сега, защо не си затворила прозореца – скара се съдията на секретарката.

Тя скочи ужасена и притеснена да затваря прозореца, но аз кацнах на носа на съдията. Той се почувства унизен и безпомощен. А как така един съдия ще е безпомощен, той има власт, той е законът тук. Законът е над всичко! Може ли една муха да се подиграва със закона?! Като се размаха, като се развика...

-Вън – вика на секретарката – уволнена си, с бездействието си пречиш на работата на съда.

Вижте сега логика!  Заради една муха да остави без хляб жената, с мъж без работа и две деца?! Е може ли?!  Тогава аз се ядосах и повиках на помощ ескадрилата...

Долетяха тутакси.

Колежката кацна на лисото теме-летище на прокурора и съдията, вече побеснял и страшен, като се размаха, като се развъртя с разперените черни ръкави на тогата си, като един огромен зловещ прилеп, направо обезумя. Съгледа колежката върху темето на горкия прокурор и като замахна  - тряяяс с дървения американски съдебен чук по главата на обвинението с идеята да убие колежката на място и я накаже смъртоносно и  завинаги. Въобще не му дойде на ум какво прави, като халоса обвинението по главата. Прокурорът изтрещя:

 -Стооой! Опит за убийство, ще те съдя – зяпа прокурора – ще те съдя, има свидетели....

Колежката, естествено, бе сменила бойната си позиция и се скри в перушинестия кок на Веси Катафалката. Секретарката се мушна под бюрото обезумяла от тази апокалиптична картина.Стана тя каквато стана...

Ескадрилата атакуваше непрестанно. В съдебната зала настана хаос. Размахваха се чанти, папки, отекваха плесници, лееха си псувни и клетви.

Тъкмо тогава Гошо героически се изправи пред съдията:

-Ето  така беше и на вечерята...

Изведнъж на съдията му дойде някакво прозрение. Спря се, вдигна ръце като пророк, трясна с чука по масата и отсече:

-Прекратявам делото!

Ей добре, че проумя този премъдър съдия! Как заради  една нищо и никаква муха човек може да си съсипе семейството и да отиде в затвора даже?! Мъдър се оказа съдията. После погали нежно цицината на прокурора и милозливо му се извини. Обясни, че всъщност е искал да го спаси от една муха, която кацнала на лисото му теме и можела да го зарази със Спин, ковид, с грип и менингит даже.

Изведох ескадрилата.

И сега се чудя. Това хората от едно нищо и никакво нещо могат да ти сътворят такава дивотия, че самата природа се плаши, тя се чуди и се мае. От една муха стана опит за две убийства, заплахи, съдилища, адвокати, пледоарии и цели чудеса. Боже опази!

И все ни питат. Абе вие мухите какво правите? Ами какво правим? Опитваме се да превъзпитаме подивялото човечество, което ни търси та да си направи онази муха-слон, с който да се вдигне на разправия, скандал, война. То човечеството си отглежда такива дребни мухи-новини, после вземе та свика своята войска, та да се втурне из нечие чуждо ширине, да го освобождава от нещо си там.

Най-доброто доказателтво за това, на местно равнище, е Веси Катафалката. Защото Гошо, адашът, майстора, все си се „мотае като муха без глава”, което е единствената характеристика от вярната му благоверна и благовъзпитана съпруга. А на световно равнище примери колкото щеш...

Присъствието на мухите, всъщност, е съдбовен знак и присъда от Господ над дребнавостта и егоизма на човечеството. Мухата показва на човека, че трябва да погледне на себе си като част от света, а не да се мисли за господар на света и да иска да го управлява по някакви, негови си, закони и правила. Защото светът е един и за мухите и за хората, и трябва да живеем заедно!!!Всички! Който иска да живее в своя си измислен, карантиниран свят се отдалечава от другите, остава сам и се губи в джунглата на собствените си щения.  

          Животът не е това, за което се мислиш ти, животът е всичко и всички около теб!!!, независимо дали си муха, човек, риба или къща. Животът не е ядене, кола, дворец или колиба, той животът е всичко това заедно, което, обаче, носиш и усещаш в душата си. Ако я имаш.

          Ако я нямаш, тогава си наистина „муха без глава”, само дето се мислиш за господар. А какво е господар? Произлиза от Господ, но човекът не може да направи разлика между господар и Господ и иска да стои над всичко. Затова са неговите войни, трепане и скандали. Затова! И не може да го проумее човечеството, че ние, малките, дребни мухи сме знак на Господ, че животът е в малките, обикновени неща, а не в лакомията и парите. Затова му кацаме по масата, в чинията, по носа и ръцете, та да разбере истината, да се усети, да се спре! Ама човечеството не може да го проумее, приема ни за агресори и терористи, защото не знае още езика даден от Господа за всички живи същества по света заедно...Човекът си мисли, че знае чужди езици, английски, френски, руски, китайски... Знае, но Господ е дал един език за всички и той е езикът на Душата, на Природата, Човещината и Добротата. Но защо човек губи душата си? Защото алчността изгони душата му! И като няма душа човекът не знае езика на Господ. Това е!

          Човечеството дори не се замисля за разликата между Господ и господар. Господ е един, а човекът, за да командва света се прави на господар, едва ли не нещо повече от Господ, и си слага един ар накрая.  Виж господин е друго – звучи даже уважително...Господ и ин, значи господ и още един, ще рече уважение, взаимност, ако не е някое човешко лицемерие. И виж сега четири букви ар и ин след Господ, които променят целия останал свят...Но работата не е в буквите, а в мухите, дето бръмчат в главата на човека, там е голямата тайна на човешкия род! Там!

Време е някои академик да  създаде нова наука „Психология на мухите, като неизменна част от човечеството” . Защото и ние мухите определено сме част от света на това човечество.Та белким човечеството проумее собствената си дивотия и спре да ни преследва, тероризира и кълне. Но никой засега не се заема с това, защото човечеството се мотае като муха без глава!!! в собствените си джунгли от лъжи и интриги, и още не прозира истината за онези дребни неща, които го водят към доброта, а не към разправий и войни. Все посяга към ножа, все се гледа героически в огледалото, и не разбира, че големите неща, са всъщност дребните неща.

На ръката на тъста Пепи даже белег не остана от оная драскотина. Но в семейните анали тази случка стои и се припомня като „...оня път, когато една муха кацна на тортата”. Е, не се засягам, не искам да се връщам назад, пък и нали, все пак, ние природните мухи влязохме в историята на човечеството. За кой ли път. 

Мисля, че не е честно непрекъснато да ни обвиняват в санитарно-битов тероризъм, а ние да се чудим как да спасим и отдалечим човечеството от собствения му тероризъм.. Защото ние, мухите, приемаме човечеството като  домашен любимец. И, както хората възпитават своите кучета, котки, коне, папагали,  така и ние се опитваме да възпитаваме хората. С нас, примерно, започва художествената гимнастика, като ни видят хората започват да махат, да се въртят, да подскачат, дори и танците започват с нас, а може би и фехтовката или мятането на диск са свързани с нашето съществуване. В този смисъл ние самоотвержено се грижим за подвижността на човешкото тяло. Развивават се хората  покрай нашето присъствие, дори псувните и клетвите си обогатяват... Лошото е, че  хората успяват да научат на нещо кучета, котки, папагали, коне, дори и лъвове, но самото човечество на нищо не може да се научи! Не! Не може да се научи и обладано от своято алчност се трепе, воюва, лъже и гине всеки ден, вече толкова години. Докога ще я караме така?! Питам! Докога?! Знам ли, но ние сме търпеливи и ще работим по въпроса, както го правим от векове.

 

Георги АПОСТОЛОВ

apostolov_goro@abv.bg