nabore.bg

Властта бе придружена по традиция от постоянния си антураж, начело с мадам В.

Изписвам редовете и неочаквано пред мен изниква Генчо Стоев. Виждам го седнал върху бюрото ми в СБЖ – когато работех там, идваше, разговаряли сме дълго. Не отминавахме и темата за златото. Беше в първите години на „щастливия преход” и душите ни бяха изтерзани от хаоса, в който потъваха една след други съграждани ценности. Изчезваха и сътворяващите – уморени от битката за хляб. Уморени да свикват

с новата си съдба на несретници.

А днешното злато? Там в Париж и всички гости на Париж, от цял свят (казват щастливите организатори) ще видят как блести българското злато. Някои ще видят и как се награждават двамата куратори на изложбата. На откриването бяха и бизнесмени (както оповестиха по „Хоризонт” пак от групата на щастливите съпровождащи златото) – хората, дали някакви си стотици хиляди евро за реклама на тази изложба.

Нищо лошо. Нека по света да знаят какви творци е имало и ще има по българските земи. Но кой ще им каже, че хората, създавали тази златна България, едва съществуват с мизерните си (изработени през годините) средства. Че повечето български пенсионери не получиха не само надбавки за Великден,

но не стигнаха парите и за малките им пенсийки.

Винаги е било добре да си в първия ред – ако си някъде накрая, ще те забележат, даже премиерът, г-н Бойко Борисов, прочувствено ще обещае надбавки – първо на всички, после на някои...А накрая – ами празнувайте с каквото имате, пък после...Блазе им на старите майстори, блаженопочивши от векове – сега им разнасят творчеството.  Понеже е масивно, го носят  мнозина – премиер, министър, шеф на музей, съпровождащите ги журналисти (екипи, люде всякакви, близки на властта – и естествено, приютени под нейния благосклонен чадър и припознати като мислещите хора на България, като личности...като част от златото ни...да речем...) Няма как човек да не види разликата в разстоянията на тази ножица – от едната страна златна (там, където е острието и реже!) - от другата, дето ръцете държат – никелче, да речем. Някакво металче.

Кое е златото на България? Според нашите - властта – не и българските интелектуалци. Не и строителите.

Не и хората, които творят.

За тях не могат да се намерят (не за реклама, а за хляб или обувки) няколкостотин хиляди евро. Хайде, нека не смятаме в чии джобове потъват тези хиляди! Очевидно е. Една златна българска поговорка:”На лъжата краката са къси”.

Пък ако това е толкова сложно, защото не командироваха  творец да им украси компанията при откриването на изложбата? Да речем – един Никола Анастасов. Един писател. Или  художник. Доказаното чисто злато на страната ни.

А не хора от свитата - мадам В., например.

Може пък да са искали да поканят Генчо Стоев – но като не са го открили, са се отказали. Откъде да знаят, залутани в златните си дела, че той отдавна не е между живите...

Юлия ПИСКУЛИЙСКА