Свят широк
- search
- Всички
Щрихи от улицата: Злати Музиканта
Малко е да се каже, че тази сутрин нямах настроение. Връщаме се с дъщеря ми от стоматологията. София е строителна площадка и непрекъснато има задръстване. Но – късмет! И на отиване ни се падна шофьор с качества, избира най-добрия път, шофира умело, не коментира обичайните словесни сблъсъци по пътя, колата му чиста...На връщане – друг шофьор, но също изключително приятен. Възрастта му – златна. Приказката му – също.
Развърза човекът леко-леко торбата със сладкодумството. Да ти е драго да го слушаш. Дълги години е зад волана. Думите му обиколиха София и надникнаха къде ли не. Обиколиха и едно не така далечно минало.
-Помните ли – вика – къде преди много години започнаха метрото? От „Драган Цанков“. – Преди трийсет и повече години. После зариха тунела...Искам да кажа, че метрото е отдавна замислено и започната, не е от сега...
И така - от приказката как се живее сега, човекът стигна до „преди“. Когато е изкарвал по 50 лева бакшиш. Да знаете, казва, че заплатата ми беше 60 лева, но стигаше. От бакшиша платя парното, платя тока, всичко платя – и ми остава даже, та и на баща си да помагам.
Помагал, защото е най-малкият. Има още двама братя и две сестри. За нула време разбрахме какъв е бил семейният му бюджет някога, как жена му записвала кога какво е изкарал, как с тоя един бакшиш всяка вечер я водил на ресторант, как всичко си имали...И да речеш, че е нещо накриво, не е, честни пари, дадени от хората за благодарност. Разказа ни и как е бил председател на кооперацията, как хората са се сдобили с апартаменти, как го избрали той да е председател, защото – е, може много да приказва, но и много работи. Не оставя работа недовршена. Като тръгнали да се настаняват в новите домове, рекъл, че ще разпределят апартаментите по справедливост. Много хора – повече стаи. Сама жена с дете – две стаи. Не после да мисли пък отде да дойде стая за детето, че то ще порасне, я! Ако не стигнат до разбирателство, ще хвърлят чоп кой къде да се настани. Но до чоп не се стигнало. Обещал и банкет, ако всяка от булките го целуне по бузите, от мъже не ще благодарност, мъжете най-много една домашна ракия да донесат, какво друго...
Накрая, вече ще слизаме, той се представи: Злати Музиканта. И рече да попее. Запя от ония, старите градски песни, които всеки от златната възраст знае. „Бели ружи“...и така нататък...
Злати в златната възраст – този човек срещнахме и в броените минути на нашето пътуване ни беше леко, приятно. И ведро.
Не е кой знае какво – но защо не умеем във всекидневното общуване да имаме такива мигове? Наострени един срещу друг, зли, ядосани...А този човек е от тази планета, от тази страна, от нашия град...
Юлия ПИСКУЛИЙСКА