Зима

Литературен мегдан

Зора се задава, всичко озарява

и небето тъмно,тя позлатява. Ставайте всички,слънцето изгрява,

лъч засиява, денят осветява.

Децата стават, за училище се стягат,

свойте тежки раници запълват

със тетрадки,книги и писалки,

днес е ден пореден,хубав и учебен.

Но задухва вятър, облаци докарва,

сняг започва да вали и пада,

с бяла пелена земята той обвива,

на децата, радост той дарява.

Вън летят кристалните снежинки,

идват от далеч,от облаците бели

уморени,дълъг път са те летели,

за да кацнат по тревата,по листата.

Дядо, ставай, вика малчугана

ти шейната вън изкарай,

че пързалката отдавна,

мене вика, мене чака.

По пързалката летят шейните,

детски смях и силна врява,

много от децата падат, стават,

ала те отново продължават.

Зима,студ и лед навред,

но със бодрост хората вървят,

ранобудни, те по улицате крачат,

крачат те,но не знаем накъде.

Инж.Страхил РАДЕВ