nabore.bg

Тежката дума

Затишие пред бурята на народния гняв

Да създадем коалицията „Не на БЕЗНАКАЗАНОТО БЕЗЗАКОНИЕ“ 

 

В хода на естественото развитие на социално-икономическата система известна от дълго време като капитализъм и изграждана върху основите на идеология, която осигурява удовлетворяване преди всичко интересите на лихварите и търговците. Сърцевината на тези интереси е печалбата.  По своята същност това е самонарастване на капитала. Капиталът е сума пари, а те са своеобразен овеществен труд – с труд се създава продукция, която на пазара се заменя за пари, които могат да се заменят за друг продукт. Така естественият цикъл е труд - продукт-пари – друг продукт. 

При лихварите и търговците цикълът е друг и в него липсва труда. При тях парите се инвестират.  Лихварите дават пари на  заем при условие да се върне сумата нараснала с размера на лихва. Това също е овеществен труд, извършен от длъжника за производство на продукция или получен от него като резултат от сделка.  Търговците вместо даване пари на заем купуват срещу парите продукция, резултат на труд и я продават  по-скъпо с печалба, без да влагат свой труд в тази продукция. Така, най-общо лихварите и търговците увеличават богатството си за сметка на присвояване на чужд овеществен труд.

С развитието на индустриалното производство се появи трета възможност за печалба – производство на материални блага и услуги. Печалбата се получава за сметка на разликата между разходите за производство и приходите от продажбата на произведената продукция. Цикълът е елементарен – купуване на евтин труд под формата на работна сила и готова продукция и продаване на новата продукция. Проблемът при тези индустриални капиталисти е намирането на потребители или купувачи, които да заплащат повече пари отколкото са похарчени за производство. В крайна сметка натрупването на богатство под формата на пари и собственост без да се влага труд за това се превърна в основна и единствена цел  за функциониране на системата и за нейното поддържане се провежда мащабна пропаганда за свобода на стопанската инициатива и равно право за такава, но при неравни възможности в конкуренцията на пазара.

До тук се очертаха легалните и законово допустими дейности при капитализма, въпреки съмнителната им нравствена законност. За реализация на основната цел се осъществяват редица незаконни или криминални дейности. Най-ефективно се оказва производството на фалшиви пари – създава се еквивалент на овеществен труд, без никакъв труд. От векове най-остра и кръвопролитна е войната за правото безнаказано да се чеканят или печатят пари. Следва цяла сфера от криминални практики за преразпределяне на богатствата- от кражби и грабежи, изнудвания, контрабанда и монополизация на пазара  до корупция на всички равнища на властта. За ограничаване на незаконните и криминални дейности под натиска на пострадалото мнозинство от населението се приемат закони за ограничаване на криминалните дейности.  Обаче тяхната висока ефективност за придобиване на богатство без влагане на труд изисква налагане на безнаказано беззаконие.  Неговото развихряне се пропагандира като либерална демокрация, която интензифицира социалното разслояване. Негов резултат е натрупване във владение на преобладаващото богатство в ръцете на властваща върхушка, която вече масово се нарича мафия и съкращаване на богатството или просто доходите на мнозинството под равнището необходимо не за нормален живот, а за живот въобще.Това предизвиква процес на интензивно нарастване на недоволството на мнозинството от самата форма на либерално-демократичня капитализъм. Истинско цунами на масово недоволство заля цитаделата на този капитализъм. По света се носят буреносни облаци за промяна и тревожният въпрос навсякъде е „Какво ще дойде на смяна?“

Принципният отговор е следният: „Човечеството е на прага на нова епоха, в която организацията, управлението и функционирането на социално-икономическата система ще се осъществява вместо на основата на идеологии, на базата на дълбоко знание за нейните обективни закони за процесите и взаимодействията в нея! Това ще осигури нейното устойчиво развитие.“

Възникването на масово недоволство е началото на прехода в новата епоха.  За да се осъществи той е необходимо да се очертаят посоките на промените. Срещу всеки опит за промяна, който  застрашава диктатурата на мафията, тя използва властовите си възможности да го смаже. От тук се очертава първата стъпка – отстраняване на мафията от властта.  Опитът чрез насилие се оказа неуспешен. Интензивното или революционно изменение ще е стихийно, с всички проблеми за устойчивостта на системата. За това изглежда целесъобразно да се започне с ограничаване на възможностите на мафията за криминални дейности.  Значим ефект биха имали действие по ограничаване и ликвидиране на безнаказаното беззаконие. В тази посока има разбиране от всички политически формации протестиращи срещу престъпното управление на властващите от всички равнища.   Това налага поради краткото време за организирано участие в изборите да се формира единна коалиция „Не на БЕЗНАКАЗАНОТО БЕЗЗАКОНИЕ“  с абревиатура „Не ББ“ 


Проф. Лозан СТОИМЕНОВ

narodenjumruk@gmail.com