nabore.bg

Отворете оскърбените си души: Живеем в море от божествена любов

Как се изменя и извращава всичко. Говори се за църквата като за нещо вехтозаветно, старославянско. Но как ще живеем, ако в нищо не вярваме? Ще се бъхтим с лакти и шутове. Но ако имаме вяра, колкото и да ни се ще да седнем, ще отстъпим място на възрастната жена. Ето в това е цялото християнство. Измий чиниите. Хвърли боклука, не се налагай, недей да кряскаш, имай малко търпение...

Човекът е паднал, забил лице в пръстта. Някои го мислят за пиян, но той може да е покосен от инфаркт. Подминаваме го. Така подминаваме себе си.

 И без да си пил може да ти е комфортно на душата. Когато помогнах на една баба да пресече тътрейки се с два бастуна улицата, усетих миг на блажен покой. Тийнейджъри признават, че не обичат родителите си, че даже ги мразят. Но пазаруват неща за в къщи, вършат всичко необходимо. Значи ги обичат. Не се комплексирайте! Рано е. Днес е слънчево, утре вали и духа студен вятър. Насред пътя падаш в локва, ожулиш коленете си. – Това също е изживяване. Колко кръв можеш да дадеш на другия, или да дариш органите си,

когато те застигне ненадейно смъртта?

Колко дълго можеш да останеш до леглото на баща си, невменяем от старост и болести. Не умира ли нещо ценно в теб, ако си отминал, без да седнеш за миг до смъртния му одър?

Какво от това, че после ходиш в храма и се молиш и палиш свещи, защото, като се огледаш, всички така правят! Но в сърцето ти е празно – там няма вяра в доброто.

  През последните години живея в провинцията. Там хората стават в тъмно и си лягат преди мръкнало, смазани от непосилен труд в борба за оцеляване. Но не знаят друг начин. Така са го правели цял живот. Едноцифрена бройка човеци управляват, а всички им се подчиняват и работят за тях. А, аз се старая да живея според закона, да не греша, по християнски, за да ми е чиста душата. Вися при 15 градусов студ на сергията и предлагам замръзнали продукти, плодовете на нечий труд – от тъмно до мръкнало. Вече отдавна не питам какво е минимална заплата – не знам с колко най-малко може да се живее. Може и без стотинка. Стига да присъстваш и да подремваш в парламента – заплатата е сигурна, депутатска.  Стискам оскърбената си душа и не отварям уста, за да не произнеса оскърбителна дума и да не отблъсна от себе си човека.  Можело

да се отвратиш от греховните навици,

които са те обсебили и можеш да ги пребориш. А трябва да се отвратиш, за да можеш да ги побеждаваш. Не да свикнеш с тях, защото всички го правят и си мълчат, мълчат, и търпят и пак мълчат. У дома – скандал след скандал, заради липса на пари, бащата удря майката, децата гледат уплашени, от телевизора бълват простотии, минават години. Децата, пораснали, поемат по тъмните пътеки на нощта, и денят им е нощ, а нощта още по-злачна. Мракът е липса на светлина. Злото няма същност, то е все още нееволюирало добро. Ние го правим веществено и действително. Аз съм виновна. Не съм влязла в дома им навреме, не съм им прочела книга, не съм ги научила да мислят, не съм ги карала да се съпротивляват на всеобщата инерция, не съм ги посъветвала как да взимат правилните решения.

Захабена е душата им, съвестта и да не спи, повита е в алкохолни и други пари. От иконостаса, светците ни припомнят “Спаси себе си, това е достатъчно!” А ние ги чуваме погрешно – даваме пари на сираче, помагаме на няколко старци и толкова. Но затова ще ме изберат и издигнат на пост, ще ми дадат власт или сам ще си я взема.

Трябва да има добра отплата за добрите ни дела.

Така сме ги чули светиите. Колко добри, дали са добри и за кого? Криза, боклуци, Ал Кайда ни е заплахата – множат злобата, която и без това е предостатъчна. Светците ни учат още, че всички сме в море от божествена любов, че Бог наказва грешниците с бича на любовта и ни дава шанс да се пречистим чрез страдание. Едно ли, две ли, колко? Колкото е натежала от грехове душата ни.

Някога по нашите земи да си пастир било уважавано занимание. Най-ценното за овчаря било стадото. Най-милото и обичното за него било новороденото агънце. Пастирът го носи на раменете си, пази го от студ и глад, лекува го, храни го. Но тъкмо него трябва да принесе в жертва, за да се изхрани и то на празник, на голяма софра с много хора.

Жертвеното агне вместо курбан за здраве и успех, се превръща в грях. После станал от обилната трапеза и многото питиета, караш пиян, удряш хора... Пак страдание – но за кого? За силния, който ще плати всички щети, ще се измъкне и възмездието и от съда, плащайки. Ще пострада не този, който е загинал на пътя или някъде в тъмните доби на нощта, ще пострада деликатният, чувствителният, невинният. Той ще погине.

Михаела ЖИВКОВА, Сливен