Лични драми
- search
- Всички
Има ли приемственост: Защо 25 години са ни виновни все тези преди нас
В моя бележник съм си записал едни думи, които съм прочел някъде преди много години. Те са писани още през август, 1943 година:
„Достиженията на които се радваме в повечето случаи са резултат на упорито и постоянно творчество, рожба са на продуктивността на мнозина, дори на цели поколения преди нас.
Въпреки това обаче, не винаги и не всякога това правилно се схваща. Повсеместно явление е да се отричат творбите и резултатите на предшествуващите. Всеки започва с всеизвестните неприятни констатации, че нищо не е направено, никакви положителни резултати преди него не са достигнати. По този начин се създава впечатление, че всичко се почва отначало. На лице са само съжаленията за предишни пропуснати моменти и загубено време.
Но идва новата смяна. И тя встъпва в длъжност с размислите на предшествуващите. Така се губи много повече време, а се прахосва и много творческа енергия. Недоверието в творческите данни на миналите и нескончаемите проверки на техните резултати в много случай са препречвали пътя на напредъка в живота на отделните хора, та оттам и на цели общества и народи. Понякога те имат и обективното си оправдание. Но когато недоверчивостта и отричането на минали достижения станат правило- „необходимост”,тогава тяхното въздействие е двояко: Те са съдружници и помощници на упадъка и застоя и същевременно те лягат в основата на едно погрешно възпитание на подрастващите поколения, което разбира се е още по- важно и опасно.
Младите трябва да се възпитават винаги в духа на едно всеотдайно творчество и безпримерно трудолюбие, което ще ражда плодове и дела, за да бъдат трупани и прибавяни върху резултатите и достиженията на миналите поколения.”
Коментар на автора: Уважаеми читатели! Когато за пръв път прочетох горните редове си помислих: Колко точно лягат на днешното време. Ето идва едно правителство, след него второ, трето... Всички постъпват по един и същи начин - ние не сме виновни, виновни са тези преди нас. И така вече 25 години! А народът, Боже опази, тъне в глад и мизерия. Сега дадохме нови 15 жертви в Горни Лом. Питам защо? Виновни както до сега няма да има! Искам да спомена Румен Александров Ръбин от град Монтана, отиде си от този свят на 44 години, оставяйки съпруга, син-студент и майка.
Немотията и насъщния карат хората да работят за 240 лв. И продължаваме да чакаме ново (старо) правителство. А, да! В неделя са изборите!
Стефчо КИРИН