Тежката дума
- search
- Всички
От упор: Защо бюрокрацията набъбва?
Заради тази обществена група в капиталистическата действителност расте социалният паразитизъм
Известният анархо-комунист у нас Георги Константинов, в своята статия по интернет: „Против бюрокрацията“ от 16.05.2023 г., след като превежда и анализира редица данни за непрекъснатото нарастване на бюрокрацията в Русия/СССР и в Англия, от предходните периоди до днес, поставя въпроса: „Защо бюрокрацията набъбва“, без да даде отговор.И тъй като този въпрос винаги е бил актуален и днес е такъв, то ще изложим мнението на марксистите по него.
Маркс в своите произведения казва, че бюрокрацията е една от двете буржоазни фракции, появили се в резултат на разделението на труда сред буржоазната класа.Тя е фракцията, която управлява буржоазното общество от името на цялата буржоазна класа и има за свои основен източник на дохода принадената стойност/печалбата, създавана от труда на наемните работници. Затова и Ленин я определя като дълбоко буржоазна класа и по произход, и по предназначение и по характер на дейността си.
Маркс казва още, че капиталът е производствено отношение между капиталиста, работника и средствата за производство, поради което и капиталистът, и работникът, и средствата за производство са капитал. Разширеното възпроизводство на капитала става чрезнарастване на неговите елементи, в т.ч. и на бюрокрацията. Ето защо бюрокрацията набъбва непрекъснато и ще набъбва докато съществува капиталистически начин на производство.
Набъбването на бюрокрацията става за сметка на намаляване на производителните работници, в резултат на нарастване на производителността на техния труд, което води до увеличаване на паразитизма в обществото и до засилване на противоречието между производителните работници и непроизводителните бюрократи както и между производителната, най-вече дребна и средна буржоазия и непроизводителната бюрокрация. Това противоречие принуждава управляващата бюрократична буржоазия да усилва своята власт и сигурност чрез раздуване на бюрокрацията, което става за сметка на възпроизводството на другите елементи на капитала и води до упадък и разпад на буржоазното общество като цяло.Получава се омагьосан кръг, от който при капитализма няма изход.
Анархо-комунистите и марксистите виждат изход от непрекъснатото набъбване на бюрокрацията в премахване на капиталистическия обществен строй и на буржоазната класа като цяло, в резултат на нова социална революция, и замяната му с безкласов социалистически строй, основан на самоуправление на работниците и служителите, и на народа като цяло. Тогава днешните бюрократи ще бъдат превърнати в обикновени служители, изпълняващи поръченията на работниците, учи марксизмът.
Нужните административните служби, според анархо-комунизма като цяло и Г. Константинов в частност, ще се определят от организирания и въоръжен народ на негови общокомунални събрания и федеративни конференции и конгреси, а не от висшестоящата партийна и държавна йерархия, която социалната революция ще помете. Те, според марксистите, ще се определят от Съветите на депутатите на работниците и на служителите, като органи за самоуправления на работниците и служителите, изградени на демократичен принцип, чрез централизация отдолу нагоре, облегнали се на въоръжените работници и служители, на народа като цяло.
Анархо-комунистите, в т.ч. и Г. Константинов, са за унищожаване на държавата и то веднага, но са за организиран и въоръжен народ, който се явява орган за принуда и като такъв е елемент на всяка държава. Само с политически органи и органи за принуда, без изпълнителни стопанско-организационни държавни органи те могат да разрушат старото капиталистическо общество, но не и да изградят ново социалистическо общество. Това прави анархизма политическо движение за разрушаване, но не и за изграждане.
Причината е в това, че анархо-комунистите не разбират същността на държавата като орган за господства на малцинството от обществото, организирано в присвояваща/експлоататорска класа, над мнозинството от народа, превърнато в подчинена, експлоатирана класа. Оттам те не правят разлика между държавата на малцинството експлоататори и държавата на мнозинството от народа, като орган за ръководене изграждането на новото общество и за охрана от опитите за възстановяване на държавата на присвояващата/ експлоататорската класа. Държавата на мнозинството вече не е държава в класическия смисъл на думата. Тя е тази, която ще отмре. Разрушаването на държавата на малцинството буржоазни експлоататори и замяната й с държава на мнозинството бивши експлоатирани работници и служители е задължително условие за изграждане на самоуправляващо се безкласово социалистическо общество.
Г. Константинов упреква марксистите като цяло и болшевиките и Ленин в частност, че докато са били в опозиция са били за унищожаване на държавата с нейната бюрокрация, а след като са дошли на власт след Октомврийската революция са възстановили държавата и са увеличили многократно бюрокрацията. За него последното е принципно положение на марксизма. Той не прави разлика между положението на болшевиките и на тяхната Болшевишка партия когато като пролетарска партия са се борели за унищожаване на капиталистическия строй и това, когато са дошли на власт и са били принудени от материалните условия в Русия да изграждат държавен капитализъм, който без държава и бюрокрация не може да бъде изграден и по този начин са превърнали своята партия в буржоазна. Наложило се е болшевиките да изграждат държавен капитализъм, тъй като от всички партии в Русия само те са били за премахване на частната собственост върху средствата за производство и по този начин да запазят постиженията на революцията и да продължат нейното развитието напред, подготвяйки страната за преминаване към безкласов социалистически строй. Това превръщане на Болшевишката партия в бюрократично-буржоазна партия, е предизвестило и нейният край като пролетарска партия. За такъв случай Енгелс казва, че вожд на революционна класова партия, който изпадне в такова фалшиво положение, той е безвъзвратно загубен, което се отнася и за самата революционна класова партия. То определя и Ленин като вожд на бюрократично-буржоазната революция в Русия, която е буржоазна революция от втори вид, който е за нейното перманентно развитие в пролетарска социалистическа революция.
Петър ЙОРДАНОВ
БМД - ЦИБО