nabore.bg

Професор Атанас Семов в свой коментар по БНР на 10.11.2022 г. заяви, че след започналия обществено-политически преход в България на 10.11.1989 г. българската интелигенция се е „снишила” и не е изпълнила своята роля на интелектуален водач на българския народ, която е една от причините за негативния резултат от извършените промени през този период. Но той не уточни, че става въпрос за българската буржоазна интелигенция и не посочи причините за това снишаване, което ще направим ние от името на работническата /пролетарската/ интелигенция.

   Причините за снишаването на българската буржоазна интелигенция са: първо, нейното неразбиране на класовата същност на ставащите промени в обществото и на тяхното неизбежно негативно отражение върху неговото развитие; второ, мястото на тази интелигенция в класовата структура на буржоазното общество, което предопределя отношението й  към тези промени и, трето, липсата й на визия за диалектико-историческото  развитие на обществото в съответствие с действието на обективните обществени закони.

   Станалите промени в българското общество след 10.11.1989 г. са в рамките на буржоазната /капиталистическата/ обществена система. С тях се заменя по-висшата държавно-бюрократична форма на капитализма с по-нисшата частно-собственическа форма, която беше отхвърлена от обществото след 1944 г. и за съществуването на която бяха премахнати материалните условия. Нейното възстановяване можеше да стане, както и стана, само в уродлива форма за сметка на разграбване на част от държавно-бюрократичните средства за производство и на физическото унищожаване на другата част, което доведе до деиндустриализация на страната и унищожаване на масовото селско-стопанско производство. Това предизвика масова емиграция на младо и квалифицирано население от страната, в размер на 1/3 от цялото й население, стопанска разруха, духовен упадък и демографска криза, както предвидиха още през 1931 г. руските и през 1936 г. италианските пролетарски интелигенти. Едновременно с това страната и народа бяха предадени в нео-колониална зависимост  от западно-европейския и световния империализъм, който превърна страната в свой ресурсен придатък и пазар за неговите стоки.

   В резултат на горните промени се увеличи социалното неравенство в страната, политическото противопоставяне, разпада на държавността и недоволството на българския народ. Това засегна и буржоазната интелигенция, която също се оказа потърпевша от тези промени.

   Българската буржоазна интелигенция, която е голямата част от българската интелигенция, е част от непроизводителната класа на буржоазното общество. Тя, подобно на буржоазията, живее за сметка на благата и дохода, произведени от производителните класи на работниците и на свободните стокопроизводители, доколкото последните съществуват през империалистическия стадии на капитализма. Тя е част от обслужващата класа на буржоазното общество, която заедно с бюрокрацията е зависима от буржоазията, която определя нейното съществуване като такава и размера на нейния доход. Промяната на формата на буржоазна собственост върху средствата за производство и на формата на буржоазния /капиталистически/ начин на производство като цяло не дава голямо отражение върху нейния начин на живот и доход. Това предопределя и нейната политическа пасивност, т.е нейното политическо снишаване при извършваните политически промени в страната след 10.11.1989 г.

   Принадлежността на българската буржоазна интелигенция към непроизводителната класа в буржоазното общество, стремежът й да запази своя буржоазен начин на живот и източник на доход не й дава възможност за диалектико-историческо осмисляне на процесите, които протичат в обществото. Оттам тя не може да осмисли нужните промени в обществените отношения, които диалектико-историческото развитие на обществото налага да излязат извън рамките на буржоазната обществена система. Поради това тя не може да си изработи визия за бъдещото развитие на обществото, която да предложи на народните маси, което я прави пасивна и снишаваща се.

   Класиците на научния комунизъм, отчитайки действието на обективните обществени закони, по които обществото се развива, направиха заключението, че държавно-бюрократичния капитализъм е само ново-подготвителен етап за изграждане на безкласов социалистически строй. Те стигнаха до извода, че след неговото изграждане властта, средствата за производство, организацията на производството и на разпределението на благата и на дохода на обществото трябва да преминат в ръцете на производителната класа на обществото, а присвояващата буржоазна класа трябва да бъде премахната чрез премахване на буржоазните обществени отношения и замяната им с пролетарски социалистически отношения. Тогава ще бъдат премахвани класите и класовия антагонизъм в обществото. Интелигенцията, заедно с днешната бюрокрация ще изпълнява поръченията на произвеждащата и на обслужващата работната сила класа.

   Неизучаването на научния комунизъм от българската буржоазна интелигенция не й дава възможност да разбира диалектико-историческото развитие на обществото и да си изгради визия за това развитие. Това прави по-голямата част от нея политически пасивна, снишаваща се, а една малка част  продажна, повтаряща подхвърлените й от буржоазията клишета.

  Единици от буржоазните интелигенти се осмеляват да заемат открито критично отношение към извършените и извършвани от буржоазията промени след 10.11.1989 г., критиките на които не излизат извън рамките на капиталистическата обществена система. Но и те, подобно на останалите буржоазни интелигенти, нямат визия за бъдещото развитие на обществото. Такава визия имат единствено пролетарските интелигенти, за които бъдещето на обществото е в премахване на капиталистическия обществен строй и замяната му с безкласов социалистически строй. С това премахване на условията за живот за сметка на чужд производителен труд и за съществуване на класа, присвояваща блага и доход, произведени от такъв труд.

Петър ЙОРДАНОВ,

БМД - ЦИБО