nabore.bg

Художничката избрала витошката морена за гроба на народния  поет

 Художничката Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965)

Борис Вазов е духовно най-близко до народния ни поет Иван Вазов... По-нататък ще се разплита нишката на част от наследниците, някои от които са живи и до днес.Двама генерали-братя на Иван Вазов, има във фамилията: Георги и Владимир. И  двамата заслужават да се напише за тях роман – толкова заслуги имат към България!

*********                          

Понякога житейските пътища ни разделят с близки приятели за дълго време. Така се случи, че 40 години не бяхме се срещали със Светла Благоева - най-малката внучка на Елисавета Консулова-Вазова.Срещата ми с нея стана преди 5-6 години. Оказа се, че въгленчетата на нашето приятелство са съхранени и спомените ни за Сопот, за интересните хора, с които сме общували, грейнаха като топли пламъчета, стоплиха душите ни, пренесоха ни в незабравимата младост...

******

Средата на 60-те години на миналия век. (Боже, как звучи! Не че сме толкова стари, но какво да правим като живеем между две столетия!) Току-що съм завършила българска филология. В Сопот, като уредник на къща-музей "Иван Вазов", започна трудовата ми биография.

Младата Елисавета

Първото, което ме пленява, е центърът на града. На площада, на фона на Стара планина, величествено, в цял ръст се издига паметникът на Иван Вазов - патриархът на българската литература, най-видният сопотчанин. От двата чучура на старинната чешма блика ледената планинска вода.

Бях очарована от гордия Балкан, закътал в пазвите си градчето с атмосферата на Вазовите герои, с историята на нашето Възраждане, с национално-освободителните ни борби. Препрочитах творбите на Вазов, обикалях Метоха, Радиното училище, Мъжкия манастир, църквата, воденицата... Бродех из старите улици със старинните къщи, любувах се на дворовете с "бухлатите чемшири", с ромона на поточетата, които се виеха живописно сред цветните градини, сред многобройните саксии с ярките цветове на "кавалер и дама"... Слушах разказите на сопотчани - всички до един "вазоведи"...

Още първите дни забелязах една стройна достолепна жена, с одухотворено лице, която всеки ден идваше в музея, заслушваше се мило в беседите ми, тактично проследяваше посетителите. Тя влизаше в дома на Вазов като в храм - с почит, с любов, с преклонение. Представи ми се скромно - Елка, най-голямата дъщеря на Елисавета Консулова-Вазова - художничката, съпругата на Борис Вазов, най-малкият брат на народния ни поет.

Многобройна е фамилията Вазови. Баба Съба, майката, има девет деца. Първи е поетът, следват Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълка, Владимир, Борис.

В семейството е царяла патриархална строгост. Живеели са задружно. Обич и разбирателство свързват всички от многолюдния род.

Борис Вазов е духовно най-близко до народния ни поет. Още като ученик той помага на брат си, поради заболяване на очите му, при преписването на романа "Под игото". Интелигентността, фината душевност, журналистическото перо свързват особено силно Борис и Елисавета Вазови с всичко около големия ни писател.

Елисавета Консулова-Вазова в ателието си

Елка вежливо ме покани да гостувам в сопотския им дом и така се запознах и сближих със семейството, което лятно време обитаваше една от най-старинните къщи тук. Този дом е бил на учителката Тана Павлова, която го дарява на наследниците на Вазов. Прави това завещание от любов към творчеството на поета, с далновидността, че по този начин в Сопот винаги ще гостуват Вазови роднини. И оттогава, години наред през лятото малката къщичка приютява предимно женската челяд на Елисавета и Борис Вазови. Те имат 3 дъщери: Елка, Бинка и Ана. Тук тяхната майка, една от първите художнички-пленеристки, рисува, пише статии, книги.

Елисавета и Борис Вазови с дъщерите си Бинка и Ана в Мюнхен, 1910 г.

Домът е миниатюрен, но дворът е типичен за този край. Влиза се през старинна двойна порта - такива са портите на старите къщи в подбалканските ни градове Карлово, Калофер, Копривщица, Сопот. Високи зидове ограждат двора, в който има всичко, характерно за семеен уют, красота, спокойствие. Почти в центъра на двора се издига вековен бор, като онзи, възпят от поета в първото му стихотворение "Борът". Там става дума за бора от местността Свети Спас, около Мъжкия манастир, но алюзията е пълна:

А в този скит спокоен, скит стар християнски,

над черквица ниска със вехти светии,

се бор възвишава на ствол великански

и върха си черни във облаци крий.

Виеща се лоза краси къщата и прави сянка на чердака с широкия миндер. Цял съвременен хол е "верандата", където стопани и гости се чувстват удобно, а разговорите нямат край. По стар обичай тук гостите се посрещат с вишнево сладко и чаша студена вода. Няколко тетрадки са съхранили спомените, впечатленията на многобройните гости на този дом, обвит в поезия и история. Ухаят цветята в двора, шурти, бърза водата във вадичката, която влиза от съседите, мимоходом чува речта и тича към следващия двор, скоро да разнесе новините из цялото градче. Големият храст хризантеми (тук му казват "дядо Рачо") привлича погледите на всички посетители. Цветовете са едри, многобройни. Цяло лято и до късна есен задоволяват естетичното чувство на домакини и гости. За хубостта на двора се грижи Тошо - висок, слаб възрастен човек. Благодарната художничка е забелязала характерното лице и му е направила маслен портрет, но той иска да бъде нарисуван като графиката на "кака Тана" - бившата стопанка на този дом, която "гледа" от чардака. Човекът така възприема "портрет", не разбира, не знае, че това, което му се подарява, е много, много по-ценно, по-скъпо... Този Тошо сам нарича себе си "при-дворен", защото е при двора и с това развеселява Вазови. Но факт е, че негови са заслугите за красивия двор, който радва очите, успокоява душите.

Бинка Вазова - втората дъщеря на Елисавета Консулова, видна наша графичка по време на пътуването й с велосипед в Холандия и Белгия през 1935 г.

Елисавета Консулова е над 80 години. Времето е смалило фигурата й, но умът й е бистър и тя е приятна събеседница, запомняща се личност. Незабравими са вечерите, прекарани с нея, със спомените й за Вазов. Разказва как са оформили гроба на поета. Нейна е идеята за морената, на която е написано името на Вазов. И наистина - какъв по-достоен паметник от този монолитен къс от българската природа, която той възпя в стихове и пътеписи! Морената е била избрана от нея и съпруга й. Смъкната е от Витоша с три чифта биволи, като първият чифт е бил платен, купен предварително, защото тежкият товар прерязва шиите на добичетата и се налага клането им.

Елисавета Консулова-Вазова, "Разходка с лодка", 1922 г. (Софийска градска художествена галерия)

Повече не видях Елисавета Консулова. Тя почина на 29 август 1965 г. Посещавам нейните ретроспективни изложби. Любувам се на пищните багри на цветята в картините й, на портретите й, в които струи нежност, слънце, въздух. Запазих спомена за топлия й глас, с който ни говореше на чардака в сопотската къща. Чувстваше се дълбокото й уважение към девера й, към баба Съба, към Вазовите корени, към рода, който беше станал и неин. Тя не беше си загубила младия и еманципиран дух, удивил българското интелигентско общество в зората на неговото извисяване след Освобождението. Разказваше как е тръгнала с трите си момиченца да учи в Германия. И баба Съба, строгата и авторитетна свекърва, я подкрепила.

Елисавета Консулова-Вазова, "Ваза с цветя"

И в пределната си възраст Елисавета Консулова умееше да бъде душата на компанията. Финият й хумор, леките й шеги придаваха светло очарование на топлите нощи, в които тя магнетично ни привличаше към себе си с богато изживения си живот, с любовта си към съпруга, към децата и внуците. Трудолюбието й беше пословично. До сетните си дни тя рисува, домакинства, живо се интересуваше от всички членове на голямото си семейство, присъства не само духовно, но и дейностно в живота на близките си. Дъщерите й строяха една малка работна стаичка, в близост до къщата в Сопот, но и тя участваше - със съвети, с мнения.

През 1970 г. тържествено бе чествана 120-годишнината на Иван Вазов. По този повод БНБ отсече специална възпоменателна монета от 5 лв.

Така запомних и аз тази интелигентна и чаровна жена! Чрез нея скътах в сърцето си топла обич към Вазов, към големия му род, към Сопот, към приятелите, които ме дариха с душевно богатство.

Бинка Вазова беше на 96 години, когато изглеждаше жизнена, със запазена и услужлива памет. И тя, като майка си, не изоставаше от съвремието. Използваше компютъра, за да съхрани родовия архив, да запази за поколения спомените и преживяванията на фамилията. Почина на 97 години – през 2007 г.

Петра ТАШЕВА