nabore.bg

Тежката дума

Записки по българските желания

В преговорите за Шенген: Да заложим дълг срещу история

 

                                            Илюстрация Калин НИКОЛОВ

Европеец, това звучи гордо! И твърде общо, защото...

Обединението на континента далеч няма да завърши с приемането на всички държави в Европейския съюз. Дълго и мъчително на битово равнище ще проължава приемането на "различния": човекът от малцинството, маргиналът, имигрантът.

Богата Европа има непростими грехове към част от гражданите си в близкото минало. Чистофайната госпожа не бе помирисвала жив циганин от времето на Втората световна война.

Обяснението единствено с безумствата на пакостника Хитлер не е достатъчно за оправдание. Закон за расовата хигиена е приеман в Швеция (1935 г.), подобни е имало в Дания (1929 г), Норвегия (1934 г.), Финландия (1935 г.).

Понеже сега на първо място са политическите и икономическите проблеми на континенталното обединение, то ние, закъснелите и окъсаните от Изток сме принудени да се представяме в благоприятна светлина.

Западният човек с основание се чувства застрашен за благоденствието си. Не го умиляват старанията на политиците му да разчистят терен за бъдещи пазари за него и за децата му. Той иска да живее спокойно и охолно сега.

Така че да не се надяваме Ханс, Жан и Джон да се изпълнят с благодарност, когато им изтъкваме, че сме изостанали, защото ислямската вълна е утихнала за пет века на източния бряг на континента.

Кога богатите развързват кесии? Когато са застрашени.

Социалното пазарно стопанство бе развито от западното общество след последната световна война под заплахата на съветските танкове и ракети. Защото и най-дребният акционер е антикомунист по природа. И ражда капитализъм непрекъснато.

Балканите са източник на напрежение пред вратата на обединена Европа. И ние до огнището на напрежение, вместо да се свиваме като беден  роднина и да се радваме на малки жестове на внимание, да настояваме богатите да си платят по схемата "дълг срещу история". Натрупаните за няколко века лихви ще им опростим.

Вече ни изпреварват африканци, индианци и аборигени, които съдят собствените си държави за геноцид и заграбване на земите им.

Какъв спомен има Европа от т. нар. османско присъствие? Само намеци, никакви травми. Виенските кифлички с форма на полумесец, "Турски марш" на Моцарт, и локумът, познаят в англоезичните страни като "турско удоволствие". Сащо шалварите като екзотична добавка в колекциите на европейските моделиери.

На Балканите е истинската граница между Изтока и Запада, межзу исляма и християнството, между богатите и бедните жители и държави на Европа. Естествено и исторически обосновано би било и преместването тука на нулевия меридиан.

От западна гледна точка Изтокът произвежда варвари, богомили, грипни епидемии, наркотрафиканти, терористи. По примера на Византия на Запада ще е по-изгодно,  като не може да ни разкара, да ни покръсти с приемането в Шенген срещу задължението да му охраняваме външните граници и трансграничните транспортни, енергийни и съобщителни магистрали.

 Какво прави при тия дадености нашият така наречен управленски елит? С медийните си посредници разиграва сериала "Записки по българските желания". Народът уж примира от мерак по пуста Европа, пък той, елитът де, изнемогва от обикаляне по западните земи да убеждава тамошните правителства, че ЕС и НАТО са като слънцето и въздуха за всяко все още живо българско същество.

Гледайте поредните епизоди на „Записки по българските желания” денонощно по всички телевизии под общото заглавие „Новини”.

 

Румян СЛАВОВ