Архивите са живи
- search
- Всички
Иван Качин: Записки за антифашистката борба в Ломския край (втора част)
(Продължение)
През 1941 г. в нашия район станаха разкрития. Те започнаха от село Игнатово. Бяха арестувани от селата Цибър, Куле, Калугер и Игнатово 6 души, от Комощица - 7, от Вълчедръм - 4 и от Мокреш - 20 души. Мен ме арестуваха есента на 1941 г. и ме задържаха в полицията в Лом. Няколко месеца се води следствието. Полицията по-късно ни освободи, но мен ме интернираха в село Радославово, Пирдопско. През есента на ме докараха под конвой за делото. В етапното комендантство край гара София се срещнах с някои другари, между които беше и Живко Живков, идващ от затвора в София. Когато се явихме пред съда в Лом разбрахме, че ангажираните от нас адвокати са се уплашили и отказват да ни защитават. В последния момент намерихме други адвокати. Осъдени бяхме няколко души между които Евгени Трайков, Никола Димитров (Караджата ), Генади Савов и др. След произнасяне на присъдата ме върнаха отново в с. Радославово, където бях до пролетта на 1943 г.
Връщайки се в село отново се включих в партийната работа. Искам да разкажа за няколко интересни случай.Беше привечер, тъкмо се здрачаваше. Отивавах на среща с Бойка и Бончук (партизани от Ломския партизански отряд ), когато видях на 100-200 метра от мен овчар със стадо овце. Чух добре подвикванията му да спра, за да му дам огън от цигарата си. Направих, че не чувам, но онзи бързо ме наближи и имаше опасност да ме познае кой съм. Иди после обяснявай какво търсиш тук по това време. Имах малък дамски пистолет, извадих го и стрелях във въздуха. Като чу гърмежа овчаря се обърна и побягна.
Сега си спомням за един по особен случай. Партизанинът Мирон Литов го заболял силно стомаха. Изпратили ятака Цветан Костов при доктор Софрон Йосифов с изричното указание да вземе и донесе лекарството. Отива бай Цветан и казва, че го боли стомах. Дава лекарството доктора, но казва на ятака: ”Давам ти го, но го изпий пред мен!”. Ятакът се пообъркал, но го изпил..
Малко след завръщането ми от село Радославово отново ме арестуваха и изпратиха в концентрационен лагер в Гърция. Лагерът се намираше между село Рупел и град Демир-Хисар. Правехме ж.п.линия по поречието на р. Струма. По същото време в Ломска околия са разкрити конспирации. В землището на с. Голинци са заловени 3 партизани, а в Брусарския район също 3 партизани. Полицията започва масови арести. Повече от 300 души са арестувани. По нареждане на полицията, във връзка с тези конспирации ме докараха от Гърция в Лом под строг конвой с белезници на ръцете. Затвориха ме в Гьолското училище в Лом превърнато в полицейски участък. Съвсем случайно видях Замфир Хаджийски с белезници на ръце, който ги вдигна нагоре. Изглежда искаше да каже:”Бъди твърд ! Не признавай нищо!”.
Постепенно полицията започна да изпраща задържаните на други места. Жените - във Видинския затвор, други освободиха, а трети между които и аз прехвърлиха в полицията. Там бяхме подложени на жесток побой.Видях с очите си Кирил Средков от село Комощица със счупена глава, Спас Арсенов от село Ковачица полицаите го влачеха като умряло животно.
Разпитите се водеха от такива главорези от Врачанската полиция като Велчев, Данов, Кевата и др. Много хора останаха сакати за цял живот. Делото се гледа от военно- полеви съд. Съгласно ЗЗД в обвинителния акт ми се искаше смъртна присъида. В този процес бяхме около 30-40 другари. Аз и Спас Арсенов получихме доживотни присъди. След произнасянето на присъдите бяхме върнати в Ломския затвор. В килията където ме затвориха бяхме 22 души. По това време в затвора имаше около 400 политзатворници. Спомням си много добре обесването на незабравимия Замфир Хаджийски. Затворническия телеграф започна да предава от килия на килия,че след полунощ ще бъде обесен Замфир. Цяла нощ не спахме. Затворът ехтеше от протестите на затворниците. По повод обесването на Замфир по решение на партийната организация бе издаден вестник, написан на ръка в един екземпляр, който се предаваше от килия на килия. По-късно в Ломския затвор бяха обесени и други партийни функционери: Яким Атанасов, Иван Тодорин, Таси Никодимов и др.
В затвора бяхме под строг режим, не ни позволяваха да излизаме на работа. Задухата в килията беше страшна. Вечер когато лягахме едва можехме да се наредим един до друг на една страна. Въпреки трудностите използвахме излизанията си от килията да разменим по някоя дума. Така взаимно се информирахме за всички вътрешни и външни новини. В затвора изградихме партийна организация. Ръководството на организацията беше в състав: Стоян Гърков-секретар и членове- Иван Качин, Георги Виденов и Аспарух Кръстев. Изнасяха се беседи, лекции, провеждаха се разговори с паднали духом другари. Имахме няколко момчета болно от туберкулоза.Успяхме да им подсигурим калорична храна. От затвора успяхме да изпратим на семейството на убития комунист Цано Рачкин парична сума. В затвора функционираха различни кръжоци. Аз водех политикономията, Асен
Павлов - селското стопанство, Аспарух Кръстев – партийното строителство и т.н.
Ето как провеждахме лекциите в другите килии. Сутрин ни пускаха са
лични нужди. На връщане вместо в моята килия влизах в друга. Другарите от килията се събираха плътно около мен, така че надзирателите да не могат да ме видят.изнасях лекцията, след което обсъждахме въпроси, обменяхме мисли. На обяд, когато килията се отваряше излизах и се прибирах в моята килия. Всичко това беше рисковано, но въпреки това аз и другарите понякога го правехме.
А ето как успявахме да запазим литературата, която имахме от честите претърсвания. С чукане по стените с морз от килия на килия се предаваше съобщението, че предстоят обиски. В килията имахме радиатор, който не работеше. Отвивахме една от тръбите и спускахме в нея литературата завързана с конец, след което отново завивахме тръбата. Друг начин на укриване - имахме малки столчета на които да седим. Отдолу на столчетата залепвахме картон и между долната част на столчето и картона се образуваше рафче, в което слагахме материалите.
На 7 септември 1944 г. бяхме освободени от затвора. Прибрах се на село, свързах се с другарите и започнахме подготовка за завземане на властта.
На 8 септември заедно с партизаните от отряд „Стефан Караджа” завзехме властта в Мокреш. След това част от партизаните заминаха за Лом. На другия ден 9 септември чухме съобщението по Радио София , че в България е установена нова власт, наша, народнодемократична.
По поръчение на партията бях назначен за кмет на село Мокреш. На този пост бях до 1946г. Тогава бяха години изпълнени с много , много трудности- укрепване на социалистическата власт, подготовка за коопериране на земята и т.н/
Следващите 7 години, отново по поръчение на партията ми беше възложена задача да оглавя Околийското управление на МВР- Лом. Не искам да се спирам подробно на тези години, но позволявам си да кажа, че бяха не по-леки от годините на съпротивата. По това време се основаваха всички ТКЗС в Ломска околия, бяха национализирани всички частни предприятия. Тук-там се появяваха вражески елементи, които по един или друг начин саботираха някои от мероприятията на социалистическата власт. През тези години бях член на Окръжния комитет на Партията, член на бюрото на Околийския комитет на БКП, Председател на българо- съветската дужба в Лом. Член на ОК на БПФК и др.
Последните 10 години от моята бях председател на Общинския народен съвет в Мокреш. През 1963 г. се пенсионирах.
Публикация: Стефчо КИРИН