nabore.bg

Авторът на долните редове Иван Качин е роден на 25 декември 1910 г. в село Мокреш. Член на РМС от 1931 г., а на БКП от 1939 г. Взема активно участие в антифашистката борба. Арестуван и задържан многократно от фашистката полиция . С две политически присъди – през 1941 и 1943 г. Втората е на строг тъмничен доживотен затвор. В годините след 9 септември 1944 г. взема активно участие в строителството на социализма. Той е първият кмет на новата Отечественофронтовска власт в Мокреш, началник на Околийското управление на МВР- Лом, дълго годишен председател на Общинския народен съвет в родното си село. Удостоен е с много ордени и медали. По-надолу предлагаме текста на неговите мемоарни записки, които се публикуват за първи път.

 "Детството си прекарах в родното си село, където завърших и прогимназия. Помагах на родителите си в селскостопанската работа. През 1923 г. бях дете, но в спомените ми са останали някои неща за Септемврийското въстание. Няма да забравя непрекъснатите гърмежи из селото, зверствата на фашистката власт, плачовете на близките на убитите септемврийци. Продължих да уча в гимназията в град Враца. За участие в стачните комитети на ремсовата организация бях изключен от гимназията. По-късно се явих като частен ученик и завърших средното си образование. Завръщайки се в родното си село се включих активно в политическия и културния живот. През тези години под покрива на читалището се приютяваха най-прогресивни те младежи от селото. Подготвени и изнесени бяха много пиеси, в които ремсистите вземаха дейно участие. И до сега си спомням пиесите в които и аз взех участие: съветските - „ Житата цъфтят”, „Знахар” и българските - „Боряна”, ”Богдан”, „Бюро за женитба” и други. През тези години бях избран за член на ръководството на читалището. През 1933г. за комунистическа дейност по нареждане на полицията на общо събрание кмета Икономов предложи да бъда изваден от ръководството на читалището. По инициатива на партията, към местното читалище бе изграден и народен университет.Изнасяха се сказки от наши и външни хора. Спомням си сказката на Петър Симеонов от София на тема „ Кооперативното дело”. В местната кооперативна група, която основахме бях избран за председател. В нея се включиха ремсисти и по-прогресивни младежи. Членовете на групата развиваха активна дейност - провеждахме трудови дни от името на партията, оказвахме помощ на бедни и изпаднали в нужда наши съселяни.Спомням си следния случай: почина нашия другар Мирон Хайредински. Събрахме се членовете на кооперативната група и помогнахме на родителите му, стари хора, в селскостопанската работа. Те искаха да работят с нас, но аз им казах: ”Вие сте възрастни хора, ако искате ела те с нас на нивата, но да знаете, че няма да работите, ние сами ще свършим каквото трябва.” 

По-късно по нареждане на полицията кооперативните групи в страната бяха разтурени. Властта не можеше да се помири с факта, че младежките кооператив ни групи се превръщаха в центрове на комунистическа пропаганда. В Мокреш групата също беше разтурена, като имуществото - книги, вещи, пари и др., бяха заграбени от местната кооперация. 

Широка политическа дейност партията и народния фронт развиха по време на Соболевата акция. Въпреки мълчанието на властите по предложение на съветския представител Соболев за сключване на пакт за ненападение между България и Съветския съюз, селяните научиха от партийната организация за мисията на Соболев в България. В резултат на усилията на прогресивните сили, от село се събраха стотици подписи в подкрепа на предложението на Съветския съюз. По това време българското правителство се съгласява с прдложението за засилване на културните връзки между двете страни. По екраните на страната се прожектираха съветските филми: ”Тринадцат”, „На далечния изток”, ”Пътният лист на живота” и др. Във връзка с организираното ни посещение на филма” На далечния изток” в Лом, откупихме рейс и тъгнахме за града. На Голинския баир ни посрещна полиция и както си бяхме с рейса ни откара в управлението.Задържаха ни цялата нощ, като ни съставиха актове, че нямаме лични карти. Добре разбирахме целта на това задържане - да се осуети гледането на филма.

През пролетта на 1941 г. западно от Мокреш се проведе партийно събрание. На него членът на Околийски комитет на партията Евгени Трайков изнесе доклад за бъдещата работа. Същата вечер, след събранието останахме няколко души и той ни съобщи решението, че се създава районен комитет с център Мокреш. Районът на комитета обхваща селата Долни Цибър, Куле, Калугер, Игнатово, Вълчедръм и Комощица. Ръководството на комитета беше в състав: Иван Качин - секретар и членове - Генади Савов от Мокреш, Методи Горанов от Махалите (става дума за Куле и Калугер), Славчо Качамачков от Вълчедръм и Борислав Чернин от Мокреш....

Със Замфир Хаджийски от село Дългошевци (сега селото носи неговото име Замфир) се познавахме от много години и бяхме добри приятели. С него участвахме заедно в екскурзията организирана до Плевен. По-късно ходих с каруцата в дома му, където имахме продължителен разговор за политическата обстановка. След това бяхме задържани заедно в полицията в Лом, когато водихме групи да гледат съветски филми. Непосредствено след вероломното нахлуване на германците в СССР получих бележка, изпратена по наш другар, в която Замфир ми определяше среща между с. Мокреш и с. Комощица. Отидох на срещата. Дълго разговаряхме с него за напрегнатата политическа обстановка. Бяхме близки и затова си позволих да му направя забележка, че много пуши и има опасност по миризмата и светлината на цигарата да го забележат, а той ми отговори:” Знам, че е така Иване, но кажи какво да правя като не мога да ги откажа...”. След това още няколко пъти се срещахме с Замфир по различни поводи. При тези срещи разбрахме, че е пълномощник на ЦК за нашия край. При една среши той ми разказа, че от София е дошъл с влак до Медковец, а оттам до Комощица пеша. От ЦК го предупредили да не влиза в родното си село, тъй като полицията може да е поставила зaсада. При последната ми среща със Замфир се разбрахме, че трябва да уредим прехвърлянето му във Вълчедръм. Предложи да му намеря колело и с него да се предвижи по шосето. Попитай го не е ли опасно да се движи открито по шосето. Обясни ми, че през полето е по съмнително. Намерих едно здраво колело и го предадох на Замфир.След това казах на Борис Янин, че трябва да отиде в мсетността Падината между Мокреш и Вълчедръм и да чака. Когато засвирят мелодията „Търно моме” трябва да излезе и вземе колелото, което ще бъде оставено там.Всичко стана както бяхме предвидили. Славчо Качамачков поел Замфир от Падината, а Борис ми докара колелото.

Публикация: Стефчо КИРИН

(Следва продължение)