nabore.bg

Разминах се с наказанието

Завърших с отличен успех основното си образование. Реших да продължа образованието си в техникум. Завърших го с отличен успех. Върнах се на село и трябваше да започна работа по специалността. Не започнах, защото в училището имаше доста вакантни места за учители. Повикаха ме и аз приех да ме назначат като нередовен прогимназиален учител. Още с назначаването ми възложиха куп обществени ангажименти. Участвах в хоровия състав, активист бях на ОФ, общински съветник и секретар на комсомолско дружество. Бях силно амбицирана и вършех всичко с голямо желание. Всичко си вървеше нормално, но все още не подозирах, че някой ден ще се случи нещо непредвидено.

И този ден не закъсня. През лятната ваканция трябваше да отидем на съвещание в Окръжния комитет на Комсомола. С другия комсомолски секретар на дружество решихме да не ходим. Секретарят на Общинския комитет отишъл сам на съвещанието. Възможно е да са го критикували, че не е осигурил присъствието на комсомолските секретари - аз и една приятелка. По телефона се обадил на партийния секретар, че има саботаж. Партийният веднага нарежда на диспечера един камион от ТКЗС-то, който отива за Русе да изчака двете комсомолски секретарки - т.е. ние. Изпраща прислужник по най-бързия начин да се явим при него. Не помня колко бързо съм се движила, но чувствах, че краката ми се схващат и не ми спори да вървя. Докато стигна до канцеларията му куп неща минаха през главата ми. Ще ме изправят пред членовете на партийния комитет да давам обяснение. Щях да се червя от срам и нямаше да мога нищо да кажа. Освен това щеше да има и наказание. Тези неща не ми бяха приятни. Главата ми се пръскаше, а и умът ми не го побираше. Двете с колежката почти едновременно се отзовахме при секретаря. Не си спомням вече какво конско ни чете, но сякаш товар падна от гърба ми като ни каза, че по най-бързия начин да отидем в стопанския двор. Камионът ни чака. Бях благодарна на съдбата, че се смили. На бегом стигнахме до стопанския двор. Камионът беше натоварен със селскостопанска продукция и ни чакаше. Горе в карусерията бяха оставили две места за правостоящи. Качихме се и се държахме в страничните канати. И двете бяхме доволни, че се разминахме с наказанието. Докато пътувахме до града още много мисли минаха през главата ми.

 Още тогава взех решение да бъда това, което заслужавам. Да не съм отрепка в ръцете на разни службогонци и нагаждачи. Записах се и завърших Полувисшия институт за прогимназиални учители. Вършех си работата с ентусиазъм и желание. Никой партиен секретар да не може да ми иска обяснение или да ми нарежда какво да правя. Ала писано ми било да го изживея.

Елисавета  ПЕНКОВА, с. Горно Абланово, Русенско