nabore.bg

Предлагаме на читателите спомените на професора от Художествената академия в София Бойчо Григоров (1916-1997), предоставени за публикация от Стефчо Кирин. Те се отнасят за ранното детство и младежките години на проф. Григоров, прекарани в град Лом и са писани през далечната 1979 г.

Много време мина откакто съм напуснал родния си край, но никога не съм го забравил, винаги съм мислел за него. Интересни и вълнуващи са спомените за детството ми в с. Ковачица (Михайловградско).

Тук пасях говедата,

тук прекарах незабравими часове край река Дунав, тук дойде и голямата ми любов към рисуването.Тогава рисувах предимно портретите на Ботев и Левски, даже ги излагах на показ в съревнование с един друг художник.

За Лом знаех най-вече от разказите на баща ми. Спомням си, че щом сe върнеше вечер от там, ние претършувахме торбата му и много се радвахме, когато намирахме в нея късчета градски хляб. По-късно, когато арестуваха и баща ми и по-големия ми брат, майка ми ме вземаше със себе си и ме повеждаше за Лом, за да ги търсим –

в затвора или на шлепа.

Годините минаваха и ето, че дойде голямото ми вълнение да бъда ученик в Ломската гимназия. Спомням си как се притеснявах, когато трябваше да занеса заявлението за явяването ми на приемния изпит в гимназията: ту някоя запетайка беше пропусната, ту някоя дума се губеше...Но станах ученик, заобичах учението. Особено ми беше интересно в часовете по математика при  учителя Макариев, за който всички ние знаехме, че е комунист. Заобичах силно и рисуването.

Още в IV курс станах член на РМС.

Сбирките правехме в местността Сергена. Учех се на комунизъм, а по- късно на оганизираните от мен сбирки в родното ми село сам вече учех младежите. Естествено полицията ме знаеше и често Гошо Черния – така му викаха на полицейски началник – ме хващаше за яката и ме изхвърляше от някоя сказка, уреждана в читалището. След една провокация, беше след 19 май 1934 година, заедно с прогресивни ученици, ни биха в полицията, заради това, че бяхме писали позиви. Спомням си, че някои от съучениците си после изобщо не видях. Така стана и с двама ученици от по–горните курсове, дошли от Кулската гимназия. В крайна сметка завърших гимназия, с подписана декларация от баща ми,

че няма да се занимавам с политика.

Разбира се, борбата не спирах, участвайки във въздържателното и стенографските дружество, а също така и в кръжока по рисуване, на който бях председател.

С радост посрещнах свободата на 9 септември 1944 г. Така се случи, че връзките ми с родния край намаляха. Бях в Берковица, след това се преместих в София, отначало като военен художник, а после преподавател в Художествената академия.

Проф. Бойчо ГРИГОРОВ, живописец        

 --------------------------

Визитна картичка: Кой е проф. Григоров?

Българският художник Бойчо Григоров е роден на 31 януари 1916 г. в село Ковачица, област Монтана. През 1943 г. завършва живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов. Асистент е в академията от 1956 г., а доцент – от 1966. Става професор по живопис в академията през 1971 г. Член е на Съюза на художниците. Работи в живописната композиция, портрета, пейзажа и натюрморта. Редовно участва в Общите художествени изложби, има много изложби в чужбина - СССР, Полша, Англия, Франция, Италия и др. По-значителните му произведения са "Капитулацията на немците в Унгария" (1953), "Портрет на Петко Напетов" (1955), "Събиране храни за гладуващите в Поволжието" (1956), "На бригада" (1958), "Интербригадисти" (1960), "Асфалтова база" (1966), "Обед на полето" (1967). През 1966 г. урежда в София своя юбилейна изложба, а през 1972 г. - самостоятелна изложба и изложби в Монтана (1967) и Павликени (1968). Негови творби се намират в НХГ, в галериите в Монтана, Враца, Пловдив и др. Умира през 1997 г.

Наборе.бг