Тежката дума
- search
- Всички
Записки на ловеца по време на избори
„Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов” - Ото фон Бисмарк
Илюстрация Калин НИКОЛОВ
На 10 август бе открит ловният сезон за пернат дивеч. А есента е времето за лов на григани. Обаче предстоят и избори. Толкова начесто избори като тая година не е бивало - епидемия от избори, а ваксина няма!
В деня на изборите по закон ловът е забранен. Предния ден за размисъл нашата дружинка "Вълшебният стрелец" се събираме в ловната ни хижа да се почерпим с кой каквото донесъл. Обезоръжени мязаме на военнопленници, само нашият предводител Пешо Пора се явява винаги стегнат, обръснат и парфюмиран - нашите за това са го и прекръстили Пора.
Прост народ, ама донякъде са и прави - ако си от наветрената страна и те надуши дивечът, ще се свие и затаи в храсталака. А мнозина от дружинката си миришат свойски на глигана, не го стресират.
За местните избори несменяемият от години общински кмет ни дарява шиле. Някои от нашите мърморят, че тоя за чеп на зеле не става, обаче бай Йордан Шикалката, потомствен бракониер, веднага ги обезоръжава: "Става, не става - нали шиле дава!"
За парламентарните избори обаче масите застлани с плакати на кандидати, а отгоре нищо. Кандидатите само се кълнат от телевизорите: "Ще направим всичко възможно!" Какво им е възможното, щели сме да разберем, като ги изберем.
Порода "депутат"
Подир пенсионерите за избори най-ухажвани трябва да сме ние, ловците – по брой сме над четири пъти повече от армията, барабар с Генералния щаб и гвардейския оркестър!
В нашата ловна дружинка аз съм 2 в 1, ловец и по съвместителство ловно куче – същински депутат в управата на държавна фирма.
Нямаме средства да издържаме истинско куче, та решихме да се сменяме на тоя пост. Първият път ми се падна по жребий, после ми стана втора природа. Да не казвам голяма дума, ама сменям породите като политик партии.
Официално съм регистриран като български барак от Делиормана – по една европрограма за запазване на биологичното разнообразие.
Най-трудно ми е било да вдигам патици през зимата, когато за икономия бях ирландски и английски сетер едновременно. И като се задърлеха ирландската и английската ми порода, такава глава ме цепеше, че ми идеше да се гръмна, ама нямах пушка, нали бях куче!
Определено спечелих от "Брекзит", едната ми порода ме напусна.
Нашият предводител Пешо Пора ме води на киноложка изложба. Кучешки панаир на суетата, ви казвам! Явих се именно като български барак от Делиормана - гонче с древна история още от времето на хан Аспарух.
Класираха ме последен. Спечели една фръцла от породата английски кокер шпаньол. Имало и американски кокер шпаньол - всичко е ясно политически!
С патрон в цевта и закон в джоба
И ние сме като държавата и нейните правителства - живеем от европейски програми.
С името "Вълшебният стрелец" се окичихме, когато България кандидатства за ЕС. Нямаме вълшебни патрони като колегата в операта на Вебер, нашите ги ръчно пълни Сали-Сергей от Десетилетието на ромското включване (2005-2015 г.)
По Програма за приобщаване на хора в неравностойно положение приехме Нено Невалида. Изхвърчи пъдпъдък, той забие патерицата, прикладва с пушката върху нея като снайперист, вади "Кратък курс по ловна стрелба", изчислява траекторията на изстрела и пляк! - перва заек между ушите.
За отчета на дивеча и разкрасяването му разчитаме на женската квота в лицето на Ана Бързорека и Ана Бързоръка от нашия дамски ловен клуб "ДиАна". Същите притежават обща фирма за счетоводни и фризьорски услуги.
Доскоро имахме двама с въдици, гражданска квота в ловната дружинка. Като не уцелим нищо, което се случва често, пращаме ги на реката да нагребат риба дребница. Обаче иаскоро получили субсидия от някаква фондация "Хвани-пусни" и сега членуват там, а ние останахме гладни.
Затова ми се налага да крада яйца от близките къщи като махленски помияр. И се озъртам да не срещна оня петел, дето ме нашпори, с извинение, миналия път.
Суджук от пъдпъдък
Последния път в ловната хижа вдигахме наздравици с кой каквото донесъл, накарахме се на кандидатите от празните плакати и решихме да се обърнем към президента, същият и върховен главнокомандващ.
Господин президент, свиквайте Консултативния съвет за национална сигурност!
Предлагаме две главни точки в дневния ред. Първо - да ни мобилизирате за охрана на границата срещу бежанци от българския туризъм. И второ – да ни съдействате да патентоваме нашия ловджийски специалитет "Суджук от пъдпъдък".
Изходните продукти са: един пъдпъдък, едно прасе, едно теле. Пъдпъдъкът от нас, евентуално, останалото от държавата. И ракия, колкото поеме - това от клиентите.
В крайна сметка искаме статут на социално слаби и държавата да ни осигури минимална ловна слука. Може и замразен внос, не сме придирчиви.
И така, от дума на дума допихме запасите и се разотидохме по живо по здраво. Помня, че се прибрах на четири крака, но не помня от коя порода.
Румян СЛАВОВ-Щургенев