Лични драми
- search
- Всички
Откровение: Загорча ми от думите на снахата
В пенсионерският клуб духът ми се повдигна
Имам един син и снаха, живеем заедно и, докато жена ми беше жива, не даваха прах да падне върху нас. Снахата бе любезна, поднасяше ни кафето, сладките също, напомняше ни да си пием лекарствата, не ни даваше нищо да пипаме вкъщи, но когато останах сам, теглото ми започна. Една вечер дочух мърморенето на снахичката към сина ми:
- Кажи на баща си да не мърда от стаята си, омръзна ми като се върна от работа да оправям разхвърлената си къща. И да не влачи кьопавите си крака, събира пътеките и килимите, па и хвърля боклук, където му падне, а за покривката на масата да не говоря – все е окапана, пътека прави пред себе си. На другата вечер, както винаги, бях на пейката пред блока, всяка вечер старците, по традиция, се събираме при хубаво време на седянка и раздумка, всеки от нас си излива мъката. Откъде ми хрумна и аз да се оплача, какво съм чул предната вечер, та Пена като отвори голямата си уста:
-Еее, това твоето е нищо. Моята снахичка започна и да ми посяга, па ми и дума в очите, като съм миткала по цял ден из града, как не си намеря някой дъртак и да отида при него, че да се отърве от мен.
Вена помълча, помълча, па й рече:
-Пено, кога намираш време да се скараш с Лилето? Та ти като излезеш сутринта по светло, се прибираш вечер по тъмно, и двете се скараха.
Тошко, моят приятел, ги укроти и като останахме двамата, ми предложи да отида с него в клуба на пенсионера „Щастливеца”. Там някои играха на карти, други на шах, табла, моникс. Станах редовен член на клуба и ходя вече двадесет години. Той живее пълноценен живот под вещото и добро ръководство на г-жа Мария Радулова. Едно голямо благодаря и поклон пред тези всеотдайни хора, които ни създават уют и прекрасни условия, за да не се чувстваме изоставени и забравени от близки и общество! Приятели, това е нашият втори дом, носещ името на най-известния наш съгражданин Алеко – Щастливеца.
Капитан Константин ДИНКОВ/Льони/, Свищов