nabore.bg

Имало е времена, когато в селцето са идвали не само дронове от войната в Украйна, но и морски бозайници

Последният тюлен монах е видян по нашето Черноморие през 1954 г. 

В края на 70-те години в българската журналистика се заговори за възраждането на така нареченото "репортерско начало". В стигмата на тогавашното вестникарство това звучеше ново и привлекателно.

Бях 27-28-годишен, работех като завеждащ отдела "Вътрешна информация" на "Народна младеж". Като се погледна от днешната си камбанария - морето наистина ми е било до колене. Бяхме са събрали в отдела все приятели и свестни колеги - Димитър Любенов, Радост Николаева, Искра Богданова и Крум Благов. Последните двама скоро станаха и семейство, светла им памет.

Приказките на маса в Клуба на журналистите за репортерството, за старите вестникари преди войната, за големите репортери в тогавашната световна журналистика, нямаха край в нашата млада и бунтарска компания. И колкото и пробиви да правехме в закостенялата тогавашна физиономия на вестника, бяхме все неудовлетворени. Понякога измисляхме теми и сюжети, далечни от Комсомола, затова пък забавни, щури и екзотични, но в никакъв случай те не бяха голямото вестникарство. Повече се забавлявахме - бяхме съвсем млади.

Непрежалимият колега Крум Благов

Митко Любенов и аз се пъхнахме в една белоградчишка пещера, за да разкажем за тримата пещерняци, експериментално затворили се там за 3 месеца. С Галя Антонова се качихме на един шлеп и плавахме от Лом до Русе. После се забих в странджанските села да търся последните живи баби автентични нестинарки, а Крум Благове се качи на балон и прелетя от София до Пазарджик. Пак той работи 2-3 седмици като софийски таксиджия и после описа патилата си в няколко броя. По това време се появи модната тогава рубрика "Журналистът сменя професията си".  А в "Поглед" се появи нелепата от днешна гледна точка рубрика "Репортаж от мястото на събитието". А къде другаде може да бъде направен един репортаж?

Писателят и пътешественик Ясен Антов бе и главен редактор на вестник "Поглед"

За това пусто "репортерско начало" се заговори даже в някакви партийни документи, спускаха се и съответните директиви в специални дискусии в СБЖ и т.н. Но тая работа с тезиси и директиви не става. Знаех го и тогава, знам го и днес.

Един  ден ми се обадиха от редакцията на в. "Поглед". Популярният писател и пътешественик Ясен Антов, тогава главен редактор на седмичника, искал да ни види тримата с Крум и Митко Любенов. Да си поговорим пак за репортерството, както ни каза секретарката. Като отидохме в кабинета на Ясен, видяхме се в интересна компания - все колеги от всекидневниците. По това време журналистите от печата, радиото и телевизията бяха много диференцирани. Пък и вестниците бяха сила, не като днес. Помня, че там беше Петър Станчев от "Земеделско знаме" - мой кумир по това време. Ясен Антов ни беше събрал с предложение - всеки да напише репортаж за "Поглед" по избрана от него тема.

Обещах бързо да напиша текст за тюлена монах, населявал брега на черноморското селце Тюленово. Знаех, че там тюлени отдавна няма, май са били избити от местните рибари. Тогава мислех, че това ще е интересно за читателите, и днес мисля така.

За Тюленово, Добричко тръгнахме с фоторепортера Пламен Тодоров, и двамата бяхме ергенчета на един акъл. В главите ни живеше нещо като мираж, като светло видение, че няма начин да не срещнем тюлените на Тюленово. Пламен бе нагласил специално техниката си, помня, че взе назаем от "Отечествен фронт" някакъв нечуван телеобектив, който едва ли не щеше да приближи тюлените съвсем до нас, така че дори да ги погалим зад ушите.

Когато фоторепортерът Пламен Тодоров почина, колегите му от "24 часа" публикуваха този негов потрет към некролога му

Пристигнахме в Тюленово с един раздрънкан автобус "Шкода", веднага намерихме кмета и му изложихме детската си мечта - да снимаме тюлена монах на скалите на брега. Кметът, здравеняк със сини очи, ни изгледа като извънземни и рече: "Момчета, тук тюлени няма вече от 30-40 години, и аз не съм виждал жив тюлен".

Нищо не можеше да угаси ентусиазма ни в този септемврийски ден. Пламен вече бе извадил фотоапаратите си, а аз - тефтера. Кметът се видя в чудо - трябваше да впрегне фантазията си, за да задоволи нашето любопитство. Сети, се че един от местните рибари е виждал преди 2-3 десетилетия край скалите бозайниците. Намерихме го - чичото зяпна стреснато, като разбра, че от София сме били път до Тюленово, за да разкажем за екзотичните животни, които са населявали този бряг. После рибарят се освести и както се полага сложи масата у тях. А на масата - каквото можете да си представите. Всичко бе прекрасно - рибарските лакардии за тюлена монах не свършиха цяла нощ, защото домакинът ни извика и двама свои колеги да споделят опит.

По камънаците на Тюленово са живели някога морските бозайници

Тефтерът ми се напълни - с почти достоверни разкази, с митове и легенди за тюлените на Тюленово. Само Пламен  остана "валат" - нямаше какво реално да снима. Задоволи се с някои снимки от брега и портрети на рибарите. Отбихме се и до Варна, за да говоря за българските тюлени със специалистите от Института по океанология (днес не зная как се нарича?). По техни данни последният тюлен по нашите брегове е видян през далечната 1954 г.  Учените твърдяха, че в началото на 20 век тук е имало около 100 екземпляра - обитавали пусти заливчета и скалните брегове. Имало ги край Калиакра, Маслен нос, в резервата "Ропотамо" и между Синеморец и Резово.

"Поглед" получи репортажа за родните тюлени и го публикува след седмица. Ясен Антов остана видимо доволен. Сетих за това мое приключение тези дни, когато дрон от войната в Украйна бе открит край  Тюленово. Между другото не съм стъпвал в това село от тогава, когато с Пламен Тодоров обикаляхме тукашните камънаци, в търсене на изчезналите симпатични морски животни.

Валентин БОЯДЖИЕВ