nabore.bg

В днешно време, когато чуждите езици навлязоха в сферата на общуването ни,   много  са  езиковите грешки, които срещаме в българския устен и писмен език. Най-дразнещи са табелите и надписите на фирми, магазини и учреждения, които са на друг език, различен от родния, или се използва латиницата вместо кирилицата. Има и куриозни случаи, когато двата вида писменост са смесени. Наложително е държавата да приеме закони за използването само на кирилицата – стара и утвърдена у нас  традиция и гордост.

            Под влияние на чужд правопис се среща и изписване на фирми, изрази и изречения, като всички съществителни имена са с  главни букви. Това е характерно за английския правопис, но не и за българския. Такова изписване  е грешно! Например: „Българска Академия на Науките” вместо  правилното „Българска академия на науките”. Правилата за употребата на главните букви не се знаят от много българи, а най-често  от учащите се в българските училища.

            В нашия език са изчезнали падежните форми, но те са се запазили при личните местоимения. Грешки се допускат, когато не се знаят и не се спазват правилата за използване на техните падежни форми. Например – „Кого търсиш?”, а не „Кой търсиш?” или „На кого говориш?”, а не  „На кой говориш?”

   При обръщенията е съхранена звателната форма. Например: „Здравей, Иване!”, „Здрасти , Павле!”. Много често днес забелязваме как  упорито се избягва звателната форма при  имената и се употребява тяхната именителна форма. Например: „Здравей, Иван”, „Здрасти, Павел!” Защо се загърбва  хубавата звателна форма при обръщенията? Това подражание ли е или се смята българската традиция за проста и граматическото правило за остаряло? Тази грешка се среща и в устната, и в писмената реч.

 Обедня много езикът на нашите ученици, студенти, даже на журналистите ни. Причините са доста – небрежност, недостатъчно четене  на художествена литература, подражание на чужда езикова практика и т. н. Наред с модното еднообразие в облеклото се забелязва и мода в езиковото общуване. Направо „униформени” са при младите хора някои епитети, като „адско, адска, адско, адски” или „уникален, уникална, уникално, уникални”. Какво ни говори епитетът „адско”? „Адски ми е хубаво или адски ми е лошо?” Ясно е, че с него потребителите искат да изразят много силно хубавото, доброто или лошото, но това е шаблон. Някой да се е  върнал от ада, та да ни е казал точно как е там? Позоваваме се  само на Данте   или просто не знаем друг подходящ епитет.

            Същото се отнася и за епитета „уникален”. Уникален означава единствен, но дали в това му значение  се употребява днес? Малко са „единствените, оригиналните” неща, но много често на лицата и предметите сега  се прикачва епитетът „уникален”! И причината за това е незнанието на синонимиката в нашия богат, красив и звучен български език. Виновна е бедността на словния багаж на много българи откъм  синоними на съществителни и прилагателни имена! Така се раждат неточностите  и шаблоните.

            Най-много са грешките, свързани с членуването в нашия език. Учениците трудно овладяват правилата за членуване на съществителните в мъжки род единствено число и много често не знаят кога се пише пълен член, кога - кратък. В устната реч това не се усеща толкова, колкото в писмената реч.  Сега в нашия парламент се забелязва една натрапчива и грешна практика, която като плевел трудно ще се изкорени, защото все повече се разширява и задълбочава. Депутатите, а покрай тях и журналистите, казват –„Това ще се разгледа в пленарНА зала” вм. „ Това ще се разгледа в пленарнаТА зала” или „Това е предложение на правНА  или на бюджетНА комисия.”, вм. „Това е предложение на  правнаТА или на бюджетнаТА комисия”. Членуването не е само граматическо правило, то има и смислово значение. Употребяваме пълен член, когато името е познато, то е единствено, първостепенно.  Пленарната зала, както и комисиите, са единствени, затова се членуват с пълен член.

            Допусканите грешки от нашите народни избраници са много, затова е необходимо в Народното събрание да има езиковед, който постоянно да наблюдава, да коригира и да налага даже глоби за депутатите, които от тази висока трибуна говорят на български език с грешки.

     За правилен и хубав  език трябва да се работи и то не само в училищата. Трябва да знаем и да приемем, че цял живот човек се учи, учи се и на богат, красив и точен език.

       Петра ТАШЕВА