nabore.bg

Художникът нарича своите рисунки "живописатира"

Никола Георгиев-Кайо

Сега е модерно – зададе се празник и вместо да се чудите какво да подарите на виновника за купона, поръчвате му я портрет, я шарж. Аз се сдобих с второто и като се гледам, направо се харесвам, щом съм заслужила такова внимание от близки. А получих и втора закачка – на корицата на моята книжка с „Приказки за неделя” едно Мече катери дъгата, тикайки напред тиква... Е, може да не е най-красиво и умно, обаче е готово да щурмува върхове и неуморно. Зад двете шеги стои един приятел - карикатуристът Никола Георгиев-Кайо.

Ранен автопортрет – „Кайче със зайче”

През м. г. в Хасково Кайо показа как се правят шаржове на живо пред почитатели на Каун фест. Негов основен принцип е, че човек не бива да се шегува с останалите, ако не може да се шегува със себе си. И къде с ирония, къде насериозно пояснява, че когато Адам се появил, нямало огледало. Той виждал другите, веселял се заради недостатъците им, ама без да знае, че е не по-малко смешен... Вече имаме огледала, мисля си, дано сме се видяли добре в тях.

„Приказки за неделя” – корица

Никола Георгиев е роден през 1963 г. и детството му е жива връзка между Созопол, където са корените му, и Горни Окол, Самоковско, нали е израсъл там. Учил е в Националното училище за изящни изкуства и културология в Нов Български университет. Член е на СБХ и е познат на публиката с участие в общи и със самостоятелни изложби, а също от страниците на вестниците „Новинар”, „Уикенд”, „Азбуки”, „Всеки ден”. И пак се шегува със себе си – една контрольорка в градския транспорт му казала, че го познава, а той отрекъл. Ама тя била категорична, гледала го е по телевизията, представял свои карикатури.

Пеещите лисици донесоха на автора си титлата Майстор на карикатурата. 

Трудовото всекидневие на Кайо сега е далече от рисуването и сякаш точно така се доказва, че художникът винаги си остава художник. Навярно и затова една от най-обичаните и много често докосвани от четката му теми е притчата за Икар. Е, да, неговият Летящ човек е такъв, какъвто го познаваме от всекидневието - и угрижен, и омърлушен понякога, и готов да полети от всеки покрив на панелка, но устремен към Слънцето. Аз съм си приютила един такъв мечтател у дома и за да е сигурно, че няма да хвръкне нанякъде, е рамкиран...

Риба – любима тема за рисунки, когато Кайо има свободна минута.

Иначе художниците си имат сини и розови периоди, време за страшилища или за феи. Кайо си има домашни любимци и най-вече писанки, с които изразява емоции и лови мигове. Даже себе си е нарисувал като стар, пухкав котарак, макар че всъщност точно котешкото лукавство и хитруването са му чужди. Е, има и още един любим обект – мълчаливите риби. Тях рисува ненаситно и с толкова въображение, та понякога човек се пита дали се е консултирал със специалистите по биоразнообразие, или е открил новите видове вследствие общуването с разни хора и идеали.

Датникът на Кайо -  15 септември през 2006 г., в „Новинар“.

Никола Георгиев обича словотворчеството, има си специално понятие за своите търсения – живописатира. Вероятно е прав, защото освен в карикатурите, добродушният му присмех оживява и в маслените платна, и в акварелите му. Обикновено зрителите обръщат внимание на чудните чудовища, които присъстват в някои картини. Специалистите наричат това „академичен наивизъм”, а авторът си признава, че иска да накара публиката да се взира в творбите му, да търси и да открива допълнителните образи, посланията им. Не е изненада тогава, че Кайо има и своя интерпретация на познат до болка сюжет:”Моят Христос, казва той, всъщност не е разпнат, разпнато е словото му. Онова балонче, в което са изписани думите му – то е разпнато на кръст”.

"Съвременен Икар", 2015 г.

Отделен свят са рисунките на художника, който през 2017 г. в Пловдив  получи званието Майстор на карикатурата – политически, спортни, битови и пр. Мнозина сигурно ги помнят от посочените печатни издания. У нас вестниците намаляват, ли намаляват, но хартията им се превръща в документ на времето. Аз съм запазила немалко броеве от „Новинар”, където работата ни срещна и сприятели с Кайо, та сега ще припомня 2006-2007 г. Тогава с него разлиствахме народния календар на вярвания, обичаи, гадания,гозби... И ето – за Ивановден авторът видял двама побратими – Дебел като бъчва чичо, който е запасал в пояса си слабичък и немощен Малчо, Баба Марта с плитки-пискюли, Лозар с бинтован нос, а за Симеоновден – заораване с волове, ама стопанинът от мързел се влачи по корем. Това – преразказано. Другото – очи да има човек, да гледа и да мисли.

Датникът на Кайо - 1 ноември, Денят на народните будители през 2006 г. в „Новинар”.

Моята книжка „Приказки за неделя” е първата, която Никола Георгиев илюстрира. Дали му е било лесно не знам, но той понякога си признава, че обича приказките и техният свят сякаш е по-негов. Там човек осмисля заобикалящата го действителност, пресътворява я, даже да не е много весела. Кайо си спомня за една знакова песен на Тодор Колев - за фалшивия герой. Ето го сякаш обяснението, че напоследък и той си измисля и рисува приказки, а и в тях Принцът и Жабата не са онези, за които ни е разказвано безброй пъти, нито  Лисиците под гнездото на птицата със сиренцето. Да не говорим за Царя – той се е докарал с нови дрехи, а велможите му – голи, не той... Най-хубавата приказка на художника още не е написана. Затова Никола Георгиев добавя, че има нещо символично в наградата за Майстор на карикатурата – звънче и перо, ала... пречупено. Майсторска престилка не дават, в изкуството калфи и чираци няма.

Антония МЕЧКОВА*

------------------------------------------------

* Преди 20-тина години Никола Георгиев-Кайо е направил и шарж на авторката на този текст.