nabore.bg

В днешните времена за политическите ни лидери най-важни се оказаха парите и далаверите

В националната ни история има много светли личности, за които обикновеният ни народ написа песни. И  те не само днес, но и в бъдеще ще продължават да се пеят. Това е така, защото много от тези герои се обрекоха до гроб на свободата, за да я има България. Те не са мислели за пари и постове, нито за семейство и близки, когато са вземали пушката в ръка и са тръгвали по неизвестните среднощни комитски пътеки, където не се е знаело

откъде ще дойде куршумът.

Така и не мога вече толкова години да си обясня тази тяхна саможертва – луди ли са били или дотолкова са вярвали в правота на идеите, че без никакъв страх са излагали гърдите си пред смъртта. А войводите им, всеки със своите човешки недостатъци, са били пример за подражание. Един от тях е Христо Чернопеев от ловешкото село Дерманци. Преди повече от век българският фелдфебел напуска армията, оставя жена и четири деца, едно от които невръстно пеленаче, за да отиде да се бие за свободата на своите поробени кръвни братя в Македония. Самият той в своите спомени казва, че като войвода не е бил безгрешен, но е искал прошка от другарите си, когато е бъркал, 

защото така е бил научен от родителите си.

При една наглед дребна случка Чернопеев съвсем незаслужено удря шамар на своя четник Ицо Джорлев. Последният толкова се обидил, че напуска четата. След няколко дни Чернопеев с хората си идва в селото на Джорлев и заповядва той и съселяните му да се съберат на мегдана. И пред всички войводата казва: ”Ицо, прощавай! Удари ми два шамара, защото сбърках и нараних душата ти!” Това казал войводата, намерил сили в себе си да се извини за тази несправедливост. И тогава Ицо му рекъл, че за такъв войвода е готов и живота си да даде,

както и станало по-късно.

В днешните времена за политическите ни лидери, а те много обичат да се бият в гърдите, че са такива, най-важни се оказаха парите и далаверите. Християнските добродетели като прошка, морал, чест  и дойстойнство бяха захвърлени от  тях на бунището като стари  и непотребни вещи, сякаш самите те не са раждани на българската земя. И най-тъжното е, че няма войводи като Христо Чернопеев, които да сложат край на цялата тази политическа  алчност, която обрече народът ни на вечна мизерия.

Петър ХАДЖИЕВ

www.argumenti-bg.com