nabore.bg

Разказ

Градът беше притихнал в лятната нощ.Мрак, оцветен в лилави и бели неонови светлини се стелеше навред.Лек вятър носеше аромат на бял лилиум. В полите на гордия Балкан сенките играеха древен танц. Звездите разпилени като мъниста можеха да бъдат докоснати ако протегнеш ръка.Луната  осветяваше с мека светлина китния двор и старата къща.

 Малкото момиченце спеше тихо.Черната коса обгръщаше млечно-бялото лице, а лъчистите очи бяха скрити под клепачите. Жена на средна възраст  с меки кафяви очи гледаше тревожно през прозореца към долния край на скромно осветената улица. В погледа и се четеше мъка, страх, отчаяние за неизбежност.Размазана, клатушкаща се фигура бавно пълзеше нагоре към къщата.Влачеше небрежно железничарски шинел и ръкомахаше заплашително.Погледа на жената се вледени.Заплахата за нея и детето наближаваше дръзко.Изведнъж тя се раздвижи неспокойно и каза: „Събуждай се мило дете.Татко ти се прибира пиян“ Момиченцето скочи в съня си и отметна назад глава уплашено.Трябваше да бягат.Понякога се криеха при съседите, но често голямата топла маза ги приютяваше.Нямаше време.Скочиха и двете ужасени и бегом взеха дрехи и одеало.Отворената врата на мазата ги чакаше търпеливо.Сгушиха се в най-отдалечения ъгъл и се завиха с одеалото.Трябваше да чакат.В бързината майката беше успяла да отвие бушоните и навсякъде  в къщата беше тъмно.Той пристигна с викове и полази по стълбището нагоре.Успя да улучи вратата и се хвърли на пода в кухнята, като злобно сееше цинизми.Жената и детето чакаха.Трябваше да се успокои все някога. По едно време нещо падна с трясък на двора.После отново и отново.Последва жадуваната тишина.Те чакаха безмълвни. Трябваше да се приберат в къщи.На следващия ден майката беше на работа, а детето на училище.Извинения за пиянството  и безумието  на бащата никой не даваше. Двете приведени, плахи, прегърнати фигури бавно изпълзяха от мазата.Луната добре осветяваше ароматния двор и твореше магично

послание.Колко вълшебно беше там!Но това беше само миг.Кривите, начупени силуети на масата и столовете се открояваха  с горчив упрек и вик за помощ.Цялата покъщнина лежеше изхвърлена и изпочупена на двора. Двете плахи сенки наведоха глави.Очакваше ги още по- голяма мизерия.Най-сетне се качиха в спалнята.Звярът не беше посегнал на леглата.Топлите завивки зовяха измъчените две сенки.Най-после те си легнаха. Майката оставаше нащрек.Следваше напрегнат ден и те трябваше да поспят малко.

   Колко бързо лети времето!Преминава през дланите и назад остават години, години...

  В далечния чужд град тя създаде нов живот.Смислен, полноценен, богат и цветен.

  В свежото утро красивата жена изглаждаше още по-красива.Буйни вълни от копринена черна коса се разстилаха на бялата възглавница. Тя беше усмихната и щастлива.Отново беше сънувала онзи сън в който нежен, тревожен глас нашепваше: “Събуждай се мило дете.Татко ти се прибира пиян.“ Сърцето и се свиваше в малък, детски, гневен юмрук, но този глас беше изпълнен с толкова много грижа и любов!Тя нямаше как да го чуе по друг начин, а само в този сън...Колко много мъка и красота, събрани в едно!

Галина СТЕФАНОВА