nabore.bg

Народът ни казва: ”Съседът е по-близък и по-нужен от брат!”

Нашият народ има една такава приказка:”Тясно жилище – широка душа!” Така е и при нашите съседи от старите общински жилища. Строени някога, за да се помогне на многобройните бездомни столичани, в тези триетажни блокчета жилищата са маломерни.  Апартаментите от 47 квадрата имат стая, хол и кухничка и са приютявали многолюдните членове на задружни семейства. Сега там живеят по-малки семейства. Когато преди години се заселихме в този квартал на София, жалехме живущите в общинските жилища.Защото нямаха парно отопление, нямаха постоянно течаща топла вода.Нямаха и балкони, тераси като нашите. Те простираха прането си на телове и въжета пред входовете на блокчетата. Там, на пейките, ги виждахме да си бъбрят по съседски. Около тях дъхтяха красиви цветя, за които те се грижеха така, както някога в старите си дворове се грижеха нашите баби и майки. Децата им тичаха наоколо, а в близост бяха и паркираните им семейни коли.

    Дойде време обаче да изпитваме “бяла завист” към нашите съседи. Защо? Ами, защото нас ни измъчва “Топлофикация”! Всекидневно минавам покрай съседите, виждам ги как лятно време си режат,секат дърва – приготвят ги за зимата. И няма да се чудят как да си платят невъзможните сметки за топлото!

   Радвам им се и за това, че те си живеят като че ли в миналия век, но имат добросъседски отношения помежду си. Сутрин стават и с чашата сутрешно кафе сядат на раздумка на пейките пред входовете си. Те си помагат взаимно в наглеждането на прането, в поправянето на автомобилите си, в приготвянето на зимнината, която често правят там – във вътрешно блоковите пространства. Съседите си помагат и в най-важното – обгрижват се, когато са болни, грижат се взаимно и за малките си деца и за внучетата. Те се чувстват в един голям общ двор, който с усърдие и с обич устройват заедно. Някои са си измайсторили уютни кътчета с навеси, заслони с огнища, на които варят компотите и зеленчуковите си консерви за зимата. Там си пекат и чушките лятно време, и патладжаните, и кюфтета, и кебапчета, та да не замирисват малките им жилища. Понякога това вършат мъжете и се черпят с бирички, замезват си със салатки, често изнасят малки телевизионни приемници, гледат мачовете, обсъждат новините и живеят като едно голямо семейство.

  Това го няма в нашите блокове! Ние понякога и със съседите си по етаж не се поздравяваме. Защо ли? Много е просто! Защото народът ни казва:”Общото и кучетата го не щат!” Ние имаме общи сметки за  чистачка, за асансьор, за вода и за парно отопление, общо трябва да се грижим за поправките и ремонтите във входа, за покрива над главите си. И сме много хора, и различни по характер, и по “жизнен статус” – както сега е модно да се казва.

    А сега ни заплашва и най-новото, което властимащите измъдриха – обща сметка за парното ни отопление!За тази голяма придобивка, дето минава през нас, през стоите ни, а не смеем да я ползваме и мръзнем, свиваме се в одеяла и кожухчета, но пак плащаме огромни сметки! Защото имаме неотложните плащания за сградна инсталация, за отчитане на топломерите от счетоводните фирми. Впили са се като ненаситни пиявици в нас разни организации и дружества. Изпиват ни и кръвчицата, и силите ни човешки!

  А нашите съседи се отопляват с дърва, с електрически ток, някои имат радиатори, други – климатици, трети – акумулиращи печки. Малкото жилище лесно се отоплява! Малки им са домовете, ама на душите им е широко!

   Това лято съседите си събраха изхвърлените дограми, врати, прозорци от ремонтите на големите блокове и си измайсториха едно павилионче между техните блокчета.Стана “квартално клубче” за чудо и за приказ! Всеки ден, като отивахме с малката ми внучка до магазините, се спирахме при тях и им се чудехме,че така бързо напредват в изграждането на това клубче! А и те ни се хвалеха усмихнати:”Елате да видите какво огнище сме си направили,какво барбекю ще става и през зимата!” Всички участваха в мебелирането на павилиона: донесоха старите си, но все още използваеми столове, масички. Всеки прилагаше професионалните си и любителски умения – прекараха си и ток, боядисаха в зелено отвън, отвътре в по-светло стените, сложиха си перденца и стана чуден кът за отмора, за общи празници! Защото домовете им са тесни за събиране на много хора. Ето, сега нашите съседи има къде да отпуснат душите си, да си побъбрят, да се повеселят, да си попеят след трудовите делници, да си изкарат общо празниците!

     Радвам им се! И най-искрено им желая живот и здраве и да бъдат все така задружни и обичливи! Защото, нали знаете:”Съседът е по-близък и по-нужен от брат!”

Петра ТАШЕВА