nabore.bg

Тя написа много родолюбиви четива за Балчик и за ярките личности на Добруджа

Добруджанката родолюбка Цонка Сивкова

Цонка Сивкова е една добруджанка, за която е писано и се знае много, както от съгражданите ѝ в Балчик, така и в цяла Добруджа, та дори и извън пределите ѝ. Балчиклии основателно се гордеят с нея. Като във фокус Цонка Сивкова съчетава в себе си най-ценните качества на българина – трудолюбие, родолюбие, служене в името на живота и на Бога, съхраняване на националната идентичност и всеотдайност към обществените интереси.

Представяне на книгата "Камбанен звън" на Цонка Сивкова

На 24 март 2026 г. Цонка Сивкова навърши 80 години и това е чудесен повод да изразим още веднъж възхищението си, но и благодарността си към нея като автор, общественик и будител. Последното обстойно запознаване с творчеството на авторката се проведе на 30 октомври 2025 г., в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, с надслов на събитието „Реката на живота в слово“. Тази среща между автор и читатели протича като продължение на литературните салони, посветени на 60-годишнината от учредяването на литературен клуб „Йордан Кръчмаров“ в Балчик и е организирана от Исторически музей Балчик и Народно читалище „Паисий Хилендарски – 1870“. По повод на това събитие, Росица Шалтева, председателят на литературен клуб „Йордан Кръчмаров" споделя защо за този български празник е избрана именно Цонка Сивкова: „Защото реката на живота е символ на мъдростта. И ако всяко следващо поколение не черпи от мъдростта на предходното, няма как да роди своите будители". Исторически музей Балчик написа в сайта си по този повод: „Цонка Сивкова не е само автор – тя е истински будител. С творчеството си тя отваря пространства за размисъл, събужда любопитството към миналото и ценностите ни, и насърчава читателите да търсят знание и смисъл. Нейният глас е важен, ясен и необходим – особено днес, когато имаме нужда от личности, които пазят духовните ни корени и ги предават на новите поколения.“ Много точно и силно определение за човека и твореца Цонка Сивкова. Тя успя да опровергае народната поговорка „Никой не е станал светец (ярка личност) в селището, в което живее“. Със своето постоянство, целеустременост, но и с вярата, че трудът й няма да отиде на вятъра, че мостове между поколенията са нужни, Цонка ни остави в наследство изключително ценни творби, които са истинско съкровище за краезнанието на добруджанци. Това са настолни четива за историята на община Балчик, за родознанието и за ярки личности от Добруджа: Цонка Сивкова е автор на седем авторски книги: документалната „С песен в сърцето” (2005) – спомен за приятелството ѝ с добруджанската народна певица Ева Георгиева; поетичната „С дъх на море” (2007); родоведските „Сивковият род от Котел” (2008) и „Реката на живота. Кръстевият род”(2010). През 2015 г. издава книгата „Кметовете и управлението на Балчик в периода 1878-2015 г.” След десет години изследователски труд се появява особенно ценната за българското православие книга „КАМБАНЕН ЗВЪН. Църквите в района на Балчик и околностите“(2024) и „Животът на Петър Гатев. Фронтовак от Втората световна война“(2025).

Цонка Сивкова на литературна среща

Освен тези седем авторски книги, Цонка Сивкова участва със свои творби в националния литературен конкурс за кратка проза „Цветница“ 2009 г. в Стара Зогора. Неин разказ е включен в сборника с отличени творби. Някои от творбите и са публикувани в алманах „165. ПОЕЗИЯ, ПРОЗА, ИЗКУСТВО“ издаден от Съюза на народните читалища в България, 2022 г. Статии, разкази и стихотворения на Цонка Сивкова са публикувани в местния печат на Балчик и сборниците на Литературен клуба „Йордан Кръчмаров“, Балчик. Цонка създава и текстове на 10 песни, някои от които се изпълняват от местни певчески състави. Двоен носител е на наградата на Община Балчик „Общественик на годината“ – през 2008 г., след първата родова среща на Сивковия род от Котел и през 2010 г., за книгата ѝ „Реката на живота. Кръстевият род“. Цонка Сивкова е дългогодишен член на Литературния клуб „Йордан Кръчмаров“ към Народно читалище „Паисий Хилендарски“, гр. Балчик. За своите забележителни литературни произведения, тя е приета в Съюза на независимите български писатели, София (2020). Във връзка с 80-годишнината от подписване на Крайовската спогодба (2020 г.), Фондация „Вигория“ награждава с Почетна грамота „Златна детелина“ осем автора от област Добрич, между които е и Цонка Сивкова Петрова от гр. Балчик: за проявена всеотдайна краеведска дейност на доброволни начала; за примера и посланията чрез своята социална ангажираност в родна Добруджа; за високото родолюбие и отговорност пред обществото и най-вече пред младото поколение – приемник на националната идентичност; за създадени литературни творби, свързани с историята на Добруджа. През 2024 г. Цонка Сивкова Петрова е удостоена с втора Почетна грамота „Златна детелина“ от фондация „Вигория“, област Култура, за: написване на книгата „КАМБАНЕН ЗВЪН.

Г-жа Сивкова на една от премиерите на своя книга

Църквите в района на Балчик и околностите“; за над двадесетгодишна творческа дейност и написване на редица книги с краеведска насоченост, свързани с Добруджанския край; за активна обществена дейност. Още с издаването на първата си книга „ С песен в сърцето“ Цонка показва умения да разказва вълнуващо, да систематизира събития по време, допълнени с нужната информация и документи. Това умение се засилва в следващите книги, свързани с огромна изследователска работа относно двата рода, от които произтича – Сивковия род на баща си и Кръстения род на майка си. Изправена пред изключителната сложност на задачата, тя признава: „Изправих се пред едно голямо предизвикателство – родово-изследователската дейност. Без да съм историк, без да съм журналист, се заех да издиря и проуча своя род, да напиша неговата история и тя да остане за бъдещите поколения. Да събера всичко – клон по клон, листо по листо, да сглобя пъзела и да оформя едно многовековно дърво, което да зашуми с клони, огласяно от песента на птиците, да има в него живот, да продължава да живее...“. И тя се справя блестящо.

Цонка Сивкова в работния си кабинет

Събужда благородна завист и у приятели и у неприятели. Плакатите с размери 2 /1.20 метра на огромните родови дървете са истински шедьовър на родознанието. И двата рода изследвани до девето коляно.

Родовото дърво на Жельовия (Сивковия) род

За този Паисиевски труд тя споделя преживяванията си в кратък разказ, който ще бъде представен отделно. Не по-малко усилия и време изискват и следващите две книги – за кметовете на Балчик и за църквите в Балчик и околностите му. Мисията е изпълнена блестящо. Въпреки заболяванията, въпреки трудностите с намиране на нужните архиви и хора, Цонка не спира да служи на вярата в Божиите храмове в продължение на 12 години и да попада на точната информация и точните хора. Многократно е изразявала благодарността си, както към община Балчик за моралната и финансова помощ при отпечатване на книгите ѝ, така и към всички хора, които са оказвали съдействие при реализирането на нейните творби.

С родословното дърво на Кръстевия род

Представянето на книгите на Цонка Сивкова протичат с вълнуваща съпричастност между автор и читатели. Първото преставяне на книгата за голямата добруджанска певица Ева Георгиева се провежда в салона за културни събития на „Славянска беседа“, София. Приятели, роднини и колеги на известната народна певица превръщат това събитие в незабравима среща на признанието, уважението и приятеството на тази талантлива певица и авторката на книгата за живота ѝ.

Всички представяния на книги или литературни портрети на авторката Цонка Сивкова остават трайна следа у присъстващите, защото силата на духа се усеща както от съдържанието на книгите, така и от вдъхновението, което носи тази „ГОЛЯМА ЖЕНА“.

Честит 80-годишен юбилей, Цонке!

Мария ДОБРЕВА,

фондация „Вигория“

Цонка Сивкова разказва за двата си рода

Проучих двата си рода „Кръстевия род“ и „Сивковия род от Котел“ до девето коляно. Написах ИСТОРИЯ за тях. Изпълних синовния си дълг. Започнах проучване на Кръстевия род през 1985 г. по настояване на майка ми и с нейна помощ. На 14 май 1988 г. организирах първата родова среща на Кръстевия род в гр. Балчик, присъстваха около 300 човека. Повечето от внуците на дядо Кръстьо, маминото поколение, бяха живи и дойдоха на срещата. Някои от тях не бяха се виждали около половин век. Срещата им беше мила и трогателна, чувстваха се като деца. На следващата година организирах пътуване с автобус до Румъни. На 30 април, на Великден, бяхме в Башпунар. С цветя и венци от България, се поклонихме пред прародителите на Кръстьо и Стоянка. В къщата на дядо ни очакваха много роднини. Бяха изпекли агнета, бяха боядисали панери с яйца, подредили масите на двора. Тоя ден имаше много радост и усмивки. Песните и смеха на децата на стария комита заглушиха песента на птиците и шепота на реката.

Книгата на авторката за Кръстевия род "Реката на живота"

Третата среща на Кръстевия род се състоя във Варна на 12 май 1990 г. Придружих до сцената най-възрастната потомка на рода ни до сцената Мария Методиева, моята майка. Тя взе микрофона и поздрави потомците на своя род. Разказа им спомени от своето детство, свързани с дядо й Кръстьо. Изпя негови любими песни. Всички дойдоха на сцената в знак на уважение, да я поздравят. Подариха й цветя, целуваха ръцете й. Тя заслужаваше това. Нейна беше инициативата да се познаваме и уважаваме. Поведе хорото. Извиха се кръшни хора, празнувахме. Две-три седмици след това, мама си отиде от тоя свят. Изпратихме я от дома й, в който ни отгледа. Взе със себе си много топлина и обичта на своя майчин род. Аз не спрях след мама. Продължих започнатото с нея, за да го изведа до край.

През 2008 г. написах книга за рода на баща ми –  „Сивковия род от Котел". На 9 август 2008 г. в центъра на гр. Балчик се събрахме около родовото дърво към 350 души на първата среща на Сивковия род.

Посадихме живо дърво – елха в центьра на гр. Балчик. Празнувахме. Имаше музика, песни, виеха се хора. После продължихме в заведение край морето. С топла погача минах край всеки да вземе по залък от хляба, като едно голямо семейство.

На 21 август 2010 г. успях да организирам, след 22 години среща на Кръстевия род и представя книгата за него. Отново в центъра на Балчик разцъфна едно необикновено дърво с вековна памет. Около него се събираха хора, живите листа и клони на дървото – около 400 души. Бяха дошли и роднините ни от Румъния. Пет поколения потомци на Кръстевия род заляха като вълна площада на Белокаменния град.

Тоя ден празнувахме и се веселихме – децата на Кръстьо и Стоянка, нашите прародители.

Последната ни родова среща, която организирах беше за Велик ден в Румъния в двора на дядо Кръстьо. На 11 май 2011г. Бяхме около 100 човека на една маса (60 метра) достойна за Гинес.

Дано съм успяла да предам началото на многовековния род на баща - ми Сивковият род. Опожареният за първи път (1848г.) град Котел и мъката на праотците ни, принудени да оставят домовете си в пепелта и да тръгнат да спасяват най-ценното, което им е останало – децата по-далеч от поробителите. Това са хората дали родовото ни начало. Дано съм успяла да предам на поколенията живота им пъстър, многолик, страдалчески и силен, непокорим, за теглилата от черното турско робство.

Поглъната от историята, бях потопена в оня свят на миналото – интересен и далечен. Чувах песента на чановете на стадата овце, които Жельо, синът на Сивко, пасе по тучните поляни на Балкана. Виждах пожарите на Котел, ослепителни, изпетеляващи. Усещах аромата на билките, които Султана, майката на рода бере за лек. Бях в кервана от бежанци, в ангачлии волски каруци, натоварени жени, децп и старци, поели на път, мамени от някакъв мираж, към по-доброто. Прекосили Балкана, равнвите поля на Добруджа, преминали мътните води на Дунава, озовали се в чужди земи – на Влахия и Молдова.

Двата рода заедно са над три хиляди човека. Четвърт век ми бе нужно, за да достигна до всеки и проследя живота му, да разнищя спомените на времето. Пътувах дълго, срещах се с хора от различни поколения. Разговарях с тях, отварях стари рани и далечни спомени. Изтривах праха върху снимки и албуми, дълбах надписи върху надгробни плочи, премахвах следите от времето. Това бе невероятно усещане – аз живях в тяхното време, усещах дъха му, техните чувства, радости и болки.

Всеки човек трябва да знае своето потекло, своя род и родина, защото в дърво без корен няма живот!

Цонка СИВКОВА

24 август 2021 г., Балчик