nabore.bg

В света са се събрали хиляди документални доказателства за срещи на Снежния човек с наши съвременници

(Продължение от първа част)

Обобщените данни от изследванията показват, че повечето очевидци на Йети впоследствие страдат от нервно-психически разстройства. Д-р И. Радимов разделя свидетелите на 3 групи. В първата са тези, които са видели следи, чули са звуци, но не са видели непосредствено снежният човек. Тяхното здравословно състояние е нормално, без отклонения. Във 2-та група, които са видели само веднъж от разстояние троглодита, процентът на нервно-психичните заболявания е завишен. Очевидците от 3-та група, които са видели Йети отблизо, ясно и нееднократно, са най-много засегнати. Те започват да страдат предимно от епилепсия, олигофрения, неврози, които преди срещата не са проявявали. Повечето от пострадалите трудно се адаптирали в колектива. Обикновено ставали клошари. Попаднали в казармата, те търсели уединение, странели от колегите си

и предпочитали сами да бродят в гората.

Става известно, че последствията от срещите със снежния човек са отрицателни. Очевидците страдат от главоболие, високо кръвно налягане, висока температура. Един от свидетелите, без да види Йети, почувствал силно главоболие - зад храста, покрай който минавал, се криел снежен човек. Лекарите не могат да обяснят явлението. Има случаи на шок и заекване. След време почти всички пострадали очевидци си възвърнали нормалното състояние. Очевидно нервно-паралитичният момент при срещата с Йети не е постоянен и след кратък период от време хората си възвръщат нормалното състояние.

 Страстна Йети ухажвала Тургенев

И днес се питаме съществува ли Голямата стъпка или е плод на преувеличение. Този въпрос стоял открит и пред нашите предци. Еднозначен отговор досега няма. Ако сега говорим за Йети с кобелание и подозрение, то е защото до днес липсват сигурни доказателства. Но нашите деди са потулвали факти по темата поради различни причини.

Именитият руски писател Тургенев не обичал да разказва за тази страховита и любопитна история, но тя достигнала до нас благодарение на друг гениален творец – Ги дьо Мопасан. Веднъж в случаен разговор с него и с Густав Флобер, Тургенев се поотпуснал и с тайнственост описал преживяната от него случка. Френският белетрист бил толкова развълнуван от чутото, че го пресъздал в своя документален разказ – “Ужас, или как снежна дивачка ухажва писател”.

Тургенев не е оставил нито ред за този чудноват епизод от своя живот, но описаното от Мопасан е впечатляващо: “Като млад Тургенев обичал да се скита из руския лес. По цял ден се разхождал из гората. Както обикновено, една тиха вечер излязал на брега на красива река. Тя бълбукала под спуснатите клони на дърветата. Водата била дълбока, хладна, чиста. Тургенев изпитал силно желание да се гмурне в спокойния вир. Младият мъж, висок 192 см, захвърлил дрехите си и се потопил. Силен, строен, здрав, той плувал великолепно. Отпуснал се по течението и то го носело. Тревите и корените го милвали по тялото и той тънел в блаженство. Изведнъж една ръка го хванала за рамото и го разтърсила с мощна сила. Писателят бързо се обърнал и видял страшно същество, което го разглеждало с жаден поглед и с любопитство.

Приличало на жена-маймуна,

но било огромно и космато. Широкото и ужасяващо лице гримасничело и се смеело доволно. Гледката била неописуема – гърдите наподобявали два меха и се тресели от рева на звяра. Дългите сплъстени коси, станали рижи от слънцето, се спускали около лицето и се развявали на гърба”.

Тургенев почувствал ледени тръпки и обезумяващ страх пред свръхестественото  явление, обхванало цялото му тяло и душа. Без да мисли що за създание е това, той заплувал към брега с всичка сила. Но чудовището порело водата къде-къде по-бързо от него и с радостни възгласи закачало писателя по шията, по гърба, по краката, като го пощипвало нежно. Най-накрая изгубилият ума и дума мъж се добрал до брега и колкото го държат краката, хукнал да бяга, изоставяйки и дрехи, и багаж. Странното същество обаче не се отказало – последвало го. Бягало по-бързо от младия писател и щом го достигнело, незлобливо го закачало. Останал без сили, Тургенев усещал как краката му се подкосяват от умора и страх. Всеки момент щял да се строполи пред косматото създание, когато съзрял стадо и пастир. Момчето започнало да удря с гегата си по човекоподобното същество, което, крещейки, се скрило в гората. Хуманоидът, приличал на женска горила, бързо се изгубил от погледите на писателя и овчарчето.

Тургенев пазел дълго в тайна тази история и само няколко пъти в живота си я разказвал пред най-близките си хора. Никога не коментирал случилото се и сякаш искал да го изтрие от съзнанието си. приемал го като невероятно, екстремно преживяване, което не можел да си обясни.

Поведението на твореца според психолозите е напълно естествено. Повечето хора, срещали се с Йети, са изпадали в подобна депресия и паническа истерия, без да са понесли никаква физическа агресия.

Добронамереността на Биг фут е безспорна.

Досега има опсани много срещи на Йети с хора и те винаги са били или за да помогне, или за да осъществи контакт като любопитно дете. Но ответната реакция от страна на хората не е била съответстваща – те са искали или да заловят Йети, или да избягат и да се скрият от него, така че никога повече да не го видят, или дори да го убият.

През 2002 г. става известно, че в щата Тенеси, в САЩ, над 50 години в близост до ферма живее цял клан бигфути, най-възрастният от които е на 60 г. За съжаление научните списания не коментират случая.

  Дора  ПОПОВА