nabore.bg

Всеки член на обществото може да е собственик само на това, което е създал с труда си - затова земята може да бъде единствено собственост на цялото общество

За да изясним взаимоотношенията в селското стопанство при демокрацията,преди всичко трябва да изясним въпроса за собственността на основното средство за производство - земята.

В различните страни, този въпрос се е решавал по приблизително едни и същи начини,но винаги е третирана като частна собственост.Както  в миналото така и сега,земята си остава основния източник за производство на селскостопански продукти,удевлотворяващи жизнените нужди на хората и е от значение чия  собственност е тя и как се стопанисва в обшеството.И при демокрацията, като надстройка на капитализма,земята  основно еобект на частна собственост и е средство за производство на селскостопански продукти,които се предлагат като стоки на пазара.Всички средства за производство-земята,оборудването за обработката и,селскостопански сгради, животновъдни постройки,различни помощни машини,съоръжения и инвентар, складовеза готовата продукция,семена за посев и т. н.,са обект на собственост от страна на едри собственици,притежаващи значителнипоземлени площи и едри арендатори,които осъществяват изработването на стоките,.Същевременно трябва да отбележим,че съществуват исобственици на земя, които произвеждат селскостопански продукти за лично потребление или и в неголеми количества и на стоки за пазара,като произвежданата продукция,която е в резултат от вложения от тях труд и техните трудоспособни членове в семейството,бих нарекъл лични собственици,за разлика от собстеници, наемащи селскостопански производители /селскостопански работници и специалисти/ за осъществяване  производството на стоки за пазара,т.е.частни собственици.Съществуват немного и селскостопански кооперации на кооперирали се дребни лични собственици за съвместна обработка на земята и производство на селскостопански продукти главно за собствено потребление.Някои от частните собственици обаче

отдават притежаваната от тях земя под наем

 /аренда/на лица наречени арендатори,които наемайки селскостопански производители произвеждат стоки  и продавайки ги, реализират печалба, като една част от тази печалба присвояват за себе си,а другата част от нея получават частните собственици на земя,известна  като рента.Някои от арендаторите притежават и немалко собствена земя ,която заедно с наетата земя под аренда я използват за производство на стоки. Да споменем също, че има и немалко дребни собственици на земя,заети в други сфери на работа в обществото,които не обработват лично притежаваната от тях земя и не произвеждат продукти,но я дават под аренда на арендатори и получават за нея рента от тях.                                                                                                 Печалбата,която се реализира при продажбата на продуктите влиза в обществената /пазарна/ цена на стоките.Тя се определя като средна цена на произвежданите стоки на най-ниско плодородните земи и включва в себе си средната  печалба на арендаторите плюс рентата, която получават поземлените собственици,докато едрите частни собственици,които сами организират селскостопанското производство присвояват цялата печалба от реализацията на стоките /средната печалба на арендаторите плюс печалбата ,заделяна за рента/.Ето защо арендаторите се стремят да изкупят обработваемата земя,за да получат цялата печалба,което им се отдава по лесно и на по-приемливи за тях цени от дребните собственици на земя и с нечисти сделки- и земя от държавния фонд. Печалбата от продажбата на стоките,произведени от по-плодородните земи или получена в резултат от интензификацията на  производството,а също и допълнителната печалба,реализирана от близостта до пазара,включва в себе си средната печалба на арендаторите плюс добавъчната печалба/получената от по-плодородната земя,  от интензификацията на производството и или и от близостта до пазара/,при което добавъчната печалба

се заделя като рента за поземлените собственици.

Нека изясним въпроса за собствеността върху земята и нейната продажба като средство за производство. Всеки член на обществото  може да е собственик само на това,което е създал с труда си. Земята е природна даденост,никой не я е създал с труд и не може да претендира да му принадлежи и затова земята можем да разглеждаме единствено като собственост на цялото общество или равностойно принадлежаща на всеки гражданин,акато цяло-на държавата. Но при демокрацията земята е обявена за частна собственост между едри,средни и дребни собственици и е обект на покупко-продажба,с което се нарушаватгрубо правата на всички граждани на обществото.

Що се отнася до останалите средства за производство,то те се закупуват от печалбата, реализирана при продажбата на произведени селскостопански стоки или придобити по време на проведената незаконна приватизация,а също присвоени и по други незаконни начини. Производството на селскостопански стоки се осъществява с труда на наетите  от частния собственик или от арендатора селскостопански производители/да отбележим, че само трудът може да създаде продут/стока/ и средства за производство,с изключение на земята/.В цената на стоката се включват стойностите на всички разходи за нейното създаване/средства,предмети,заплати на производители,издържки,амортизации и т. н./иразходите се възстановяват,така че без да се влагат нови средства е осъществимо новото,последващо  производство на стоката,при което собственикът или арендаторът не влага допълнителни лични разходи.В стойността на стоката влиза и стойността на печалбата,която се създава от труда на производителите.Следователно печалбата  принадлежи на производителите,но тя не влиза в стойността на работната им заплата, а се присвоява безвъзмедно  от собственика или от арендатора.Собственикът или арендаторът има право на дял от печалбата ако е участвал със собствен труд в съдаването на стоката/ръководство,управление,организация и др./,но само пропорционално на вложения от него труд,без право да присвоява за себе си цялата печалба.Владеенето на средствата за производство от собственика или арендатора също не му дава право на безвъзмездно присвояване на печалбата,защото:

-средствата за производство са придобити чрез незаконна приватизация,проведена в началото на демокрацията.

– придобиването на нови средства за производство и разширение,подържане и усъвършенстване на производстения процес и средствата за производство  се финансира ипридобивачрез използване на част от реализираната печалба,а печалбата,както изяснихме по-горе,  принадлежи на производителите 

–придобиваните средства за производство чрез вземане на кредити, се изплащат след това от печалбата,получена от реализацията на стоките,произведени със закупените средства. 

Или ако обобщим, средствата за селскостопанско производство не принадлежат на частните собственици и арендатори,а на тези,които ги заплащат  с труда си/реализиранв печалба/,както и печалбата като цяло,

създадена от  положения труд на производителите.

За да се установи справедливост в заплащането на труда и ликвидира експлоатацията на  чужд труд е необходимо: 

-земята да се национализира безвъзмездно и обяви за държавна собственост,с което ще се ликвидира рентиерството/рентата,както изяснихме по- горее част от  печалбата,принадлежаща  на производителите и по този начин рентиерите ограбват  производителите/.

-да се национализират създадените агрофирми на частните собственици и арендаторис всички  селскостопански средства за производство,с изключение средствата на личните собственици,които са ги придобили със свой личен труд,затова изцяло принадлежат на тях.

–национализираните агрофирми да бъдат безвъзмездно приватизирани в полза на работещите в тях производители/по този начин ще се върне частот стойносттаот печалбата,взета им безвъзмездно от собственика за закупуване на средства за производство/и се запазяткато производствени единици.След избора на ръководство да продължат производствената си дейност итакате се превръщат в кооперативни агрофирми,собственост на производителите.

Що се отнася до основното средство за производство-земята,то е необходимо  на първо място да се категоризира  по признак за плодородие и местоположение,за да може земята  да се ползва справедливо  отвсички производители,заети с нейното обработване. Национализираната земя може да се ползва за обработка  само за производство на селскостопански продукти от всеки член  на обществото или агрофирма,с конкурс за получаване при новозаявено желание за ползване, и след  слючен дългосрочен договорс държавата за срок-не по малък от двадесет и пет-тридесет години,с последващо продължаване.

Настоящите лични собственици на селскостопански средства за производство имат право и трябва да сключат дългосрочен  договор за ползваната от тях понастоящем обработваема земя,за да продължат и по нататък  да я обработват и ползват за производство на селскостопански продукти,с последващо продължение.Новосформираните кооперативни агрофирми, наследнички на съществуващите частни агрофирми, трябва да сключат дългосрочен договор с държавата за ползванатаобработваема земя от преди национализацията на частните агрофирми,за да могат да я ползват за обработка. Селскостопанските кооперации трябва да се преобразуват в кооперативни агрофирми,които трябва да сключат дългосрочен договор за ползване на обработваемата земя,която са ползвали до сега,ако желаят да продъължат производствената си дейност в бъдеще.За обработваемата земя,която остава  неизползваема от лични собственици и кооперативни агрофирми, могат да бъдат сформирани държавни агрофирми,които да я обработват и произвеждат селскостопански  стоки,

за да не остава земя, която не е обработвана.

При сключването на дългосрочните договори на кооперативните агрофирми и личнитесобственици- производители на селскостопански продукти е необходимо да се отчита, съгласно категоризацията по  плодородие и местоположение на земята,като се задължават ползвателите на по- плодородната  земя и разположение, допълнителната печалба,надвишаваща средната за отрасъла, да я предоставят безвъзмездно в сформиран държавен фонд ,който да се използва за пълно компенсиране на загубитена производителите от природни бедствия,а също да се използва и за мелиоративни мероприятия и съоръжения. Кооперативните агрофирми се организират по нов начин на фукциониране и организация.За целта чрез избор на ръководния персонал/който вече става част от производителите/,агрофирмата продължава производството на стоки,а също и по нататъшното си развитие ,разширение и усъвършенстване.Получената печалба от продажбата на произведените стоки от агрофирмата,принадлежи на производителите и от нея се изплащат всички данъци,кредити и други задължения и също се заделя и част от нея за по –нататъшно развитие и усъвършенстване на агрофирмата.Остатъкът отпечалбата се разпределя пропорционално между производителите,съобразно трудовото участие на всеки,отделно взет производител в създаването на стоката/както заплатите, така и печалбата не може да бъде разпределяна по равно между производителите,защото ще се наруши принципа-заплаща се на всекиго само  положения от него труд/ . По този начин ще се ликвидира завинаги съществуващото ограбване на чужд труд-трудът на произодителите.

 В перспектива собствениците.производители ще могат да притежават и част от средствата за производство,които се закупуват от часта от печалбата, заделена за  разширение и усъвършенстване на агрофирмата,при това пропорционално на тяхното участие при създаването на стоката.Пропорционално на дела си на собственост,всеки производител придобива право и на участие в упралението,развитието и други въпроси,свързани със състоянието и перспективата за развитие на агрофирмата.В агрофирмата собствениците-производители не получават рента върху собствеността си,защото собствеността не създава стока,а само трудът,но с нея собствениците –производители получават правото  да участват в създаването на стоките и съответно за положения труд да получават трудово възнаграждение/работна заплата и полагаща се заработена част от печалбата/Формираните,организирани и функциониращи по този начин агрофирми  се превърщат от частни в кооперативни,които са един съвременен вид на обществена форма на собственост и организация на производството,функциониращи в условията на  пазара, без ограбване на чужд труд. Държавни агрофирми могат да се сформират само ако остава обработваема земя,  незаета за обработване от кооперативни агрофирми или от лични собственици и с цел да се обработва цялата налична земя,за да се удовлетворят нуждите на обществото от селскостопански продукти.За да има заинтересованост всред производителите да работят и в държавните агрофирми,същите трябва да се организират така,че част от печалбата в тези агрофирми да се предоставя на производителите в тях/разбира се съобразно пропорционалното им трудово участие/и тази част да е съпоставима с часта от печалбата,която получават производителите-собственици в кооперативните агрофирми,за да имат относителна равнопоставеност и конкурентност в заплащането на трудовите възнаграждения.Производителите в държавните агрофирми,поради това,че не са собственици на тези агрофирми,

не могат да участват пряко в тяхното управление.

Тези агрофирми се управляват от изпълнителните органи на държавата,а контролът по тяхното функциониране и работа-от законодателните такива /представителната власт/.

 С въвеждането на обществената форма на собственост/кооперативни агрофирми и кооперативни фирми в останалите отрасли на икономиката/,а също  така и личните собственици в икономиката,ще се осъществи икономическа свобода на членовете на обществото.Но икономическа свобода може да се въведе и закрепи само,ако има и политическа такава.Политическа свобода е възможна,ако демокрацията се замени с народовластие,плурализъм и севъведе функционирането на социална държава.Икономическата свобода ще даде възможност всеки труженик да отстоява независимостта си,а политическата-да защитава правата си.Необходима е и солидарност между тружениците, за да могат успещно дазащитават свободата си.Политическата и икономическа свобода ще мобилизира трудовите хора в дейността им,работейки за себе си,  ще премахне завинаги експлоатацията на чужд труд и повиши ефективността от производството,усъвършенства и развие нови производства и ще подготви обществото за  плавно преминаване към още по-съвършенна форма на функциониране и устройство-социализма /разбира се на принципите на научния социализъм,базиращ се не на частната и държавна собственост,а логично - на обществената форма на собственост/.

Инж.Страхил РАДЕВ                                                      -