Архивите са живи
- search
- Всички
Преди почти половин век: Волейболисти на “Миньор” спасявали пострадали от лавина
Перничани влезли по гуменки в снежната стихия
На 16 декември 1965 г. под връх Мальовица се разиграва най-голямата трагедия в българските планини. Лавина пада върху група от 16 алпинисти, а 11 загиват. Историята ляга в основата на прекрасната книга на Блага Димитрова "Лавина", както и в едноименния филм.
Малко известен факт обаче е, че в спасяването на затрупаните са участвали играчи от пернишкия волейболен отбор.
„Сутринта станахме в 5, тръгнахме в 5,30 ч. И в 8,10 ч се случи нещастието. При абсолютно негодни за такова изкачване условия - прясно навалял 30-40 сантиметра сняг, върху заледена основа.
Вместо да вървим по долината
по зимната маркировка и после директно един по един в плътна колона да се качим към превала между Орлето и Мальовица, тръгнахме по диагонал. И още на първата серпантина чухме вик: „Лавина!”, спомня си ужасяващия инцидент алпинистът Емил Станчев.
Обърнах се нагоре, погледнах. Срещу мен идваше снежна дъска. Казах си - какво толкова - ще я скоча. Хванах си пикела, рипнах. И почна едно голямо меле. Снегът ме завъргаля. Тъкмо утихна и ме удари втора вълна. После всичко затихна.
Почувствах жестоко стягане.
Бях зарит малко над главата, но за щастие ръцете ми бяха отгоре. Разрових се. Успях да видя, че на 10-15 метра от мене Спас Малинов беше заровен до кръста. До мене Гошо Стоянов викаше за помощ, раницата го беше затиснала и трудно дишаше. След 10 мин аз бях изровен до кръста. Имах доста наранявания от пикела. Но най-трагичното беше това, което наблюдавахме до нас. На 2-3 метра гледах как една ръка в синя ръкавица маха и лека-полека темпото отслабва. Това беше Петър Варенчик, който за щастие впоследствие оцеля. Виждах крака на Мишо Угляров, който риташе непрекъснато и след 6-7 минути спря.
Нищо не можехме да направим.
Безпомощността много тежко се изживява. Бяхме гипсирани в снега”, обяснява преживения ужас Станчев.
В деня на инцидента волейболния отбор на Перник е в района на зимен лагер. Сред тях е и Тодор Симов. Той разказва, че с неговите съотборници от “Миньор” отишли по гуменки да помагат на пострадалите. Благодарение на усилията им, пет души са спасени. Днес Тодор Симов е “почетен гражданин” на Перник заради заслугите си във волейбола, а също и за участието си в спасяването на алпинистите под Мальовица.
Наборе.бг