nabore.bg

След първата копка по неговото възстановяване в Южния парк нищо не е направено

Малко преди на почине през 2009 г. полк. Петко Йотов (Бог да прости този достоен българин!), тогава директор на Националния военноисторически музей, сподели че Министерството на отбраната е наредило на началника на гвардията да организира и проведе конкурс за Паметника на загиналите военни чинове в София. Става дума за онези мемориални плочи в двора на казармите на Шести полк (площад “Баба Неделя”), пред които, както разказваше арх. Александър Обретенов – техният автор, “майките на загиналите идваха като на свиждане – с баници и варени пилета”.

Комплексът бързешком бе съборен

при строителството на Националния дворец на културата през 1978-1979 година. Тогава падна и последната стена от този паметник, създаден при дейното участие на Цар Борис ІІІ и коменданта на столицата ген. Константин Соларов през 30-те години на ХХ век. Официално той бе известен е като “Паметника на загиналите във войните през 1885, 1912-1913 и 1915-1918 г. от Първи и Шести софийски полкове”. В първоначалния си вариант е бил изграден от три стени с декоративна колонада и монтирани върху тях плочи с имената на падналите воини. Първите две стени, образували целостта на мемориала, са срутени много по-рано. Едната при бомбардировките на столицата през Втората световна война, а втората през 60-те години, когато националната памет все още дремеше под наркотичното въздействие на комунистическия “интернационализъм”. Но тогава поне плочите с имената на хиляди загинали български войници са описани, запечатани в сандъци и така запазени до днес се съхраняват в депата на Националния военноисторически музей. На същият адрес се намира цялата историческа

и фактологическа документация за паметника,

неговото състояние и окончателното му разрушаване през 1978-1979 година. Заслужава отбелязване един факт, до който се е добрал специализирания седмичник “Арх & Арт борса” – в преписка от 2000 г. Националния институт за паметниците на културата (НИПК) официално е заявил, че възстановяването на мемориала в оригиналния му вид е невъзможно.

Въпреки бездушната резолюция на НИПК и след дългогодишни митарства и безплодни междуведомствени разговори, на връх Гергьовден 2000 г., т.е. на празника на българската армия, бе направена първата копка и положен основният камък за възстановяване на паметника. Това стана на специално избрано място в началото на Южния парк, където със съдействието на Столичната община е решено да бъде приютен мемориалния комплекс. Подходът към него е откъм бул. “Арсеналски” в близост до първоначалното му място, което загуби сакралния си характер. Проектът е изработен в окончателен вид от покойния вече арх. Атанас Агура, автор на т.нар. яка около Националния дворец на културата (никога незавършена в цялостен вид!).

Но…изтече повече от десетилетие,

смениха се трима кметове на София

и четири правителства на страната, в източния край на парка израстна огромен по своите размери търговски комплекс (мол), а от година време се предвижда и строителство на Музей на съвременното изкуство. Съдбата на военния паметник отново потъна в забрава, независимо че точно в този период “държавният историк”, а после и ексминистър Божидар Димитров инициира редица кампании за възстановяване на войнишки гробове и паметници в Добруджа, в Македония и къде ли още не. Забравени – от него и всички държавни мъже! – останаха само тези 3900 българи, паднали за родината в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Приживе в разговор с арх. Атанас Агура авторът на тези редове се опита да открие причината за въпросната немара. Отговорът бе колкото прост, толкова и банален, дори изтъркан от преупотреба – липсата на пари! Трите основни институции, ангажирани с проекта – Министерството на отбраната, Столичната община и Министерството на културата, нямат никакви възражения по него. Надяваме се да са запазили мнението си. Пространственото присъствие на мола, както и на басейна “Спартак” от другата страна (които заедно с хотел “Кемпински-Зографски”

оформят “триъгълника на смъртта”,

според градския фолклор), наистина, изисква някои дребни преработки. Но те не са съществени. Остава само добрата воля и онези няколкостотин хиляди лева, които са нищо в сравнение с харченето на бюджетния излишък през последните години – при правителствата на Сакскобурготски и Станишев. Но общественото внимание, умишлено или не (и все пак по-скоро умишлено), периодично се отклонява към разпадащия се паметник “1300 години България” пред НДК, който продължава да е трън в очите на столичани, да не говорим, че отдавна представлява и физическа заплаха.

А ако някой се стряска от думата “строителен”, използвана от полк. Йотов за конкурса, нека бъде спокоен. Защото тя е точна и напълно отразява характера на възстановителните работи. В своето време стените са били апликирани върху калканите на съществуващите казарми на Шести полк – тухлени, без стоманобетон, дълго време неподдържани. В този смисъл изпълнението на проекта на арх. Агура е по-скоро с инженерно-архитектурна специфика и преобладаваща строителна част.

Владимир ГАДЖЕВ