nabore.bg

Тежката дума

Войната на буквите: Bulgarska работа

"Кирил и Методий били двама братя близнаци, единият от които кръгъл сирак" - ученик на матура по история

 

Илюстрация Калин Николов

 

Разбуни се обществото на буквите. Българските, кои други? Коя да е по-по-най!

С прекомерните си претенции Б разкри интимната тайна на всеки втори да бъде първи, вече я дават за пример на студентите по психиатрия. Самочувствието й е подхранвано всекидневно от медиите, които от престараване чак я удвоиха по значение. Всеки ден ББ така, ББ онака - колко й трябва на Б да си внуши, че с нея почва и свършва България!

В обществото на буквите става същото, което и в обществото на ползващите ги българи - перманентен преход и реформи.

Дълги години властваха ТЖ. Толкова бяха омръзнали, че като ги отстраниха, избухна неописуема радост. И веднага започнаха крамолите, нали става дума за българска работа.

Звуковете отчетливо и трайно надделяха над буквите - така, както емоциите над разума. Много приказка, ниска грамотност и като резултат - малко смисъл.

По време на митинги и протести гласните вдигат вой до небесата. Най-агресивна е У, раздува се чак грозно до У-У-У!

Мнозинството на съгласните пък никога не е единно, съгласни са по своему. Звучните се разграничават от беззвучните, ще им се да са по-близо до властващите гласни. Радой Ралин има такава епиграма: "Всяка съгласна, на всичко съгласна, признават за гласна!"

В първите години демокрация се окопитиха отстранените от реформата през 1945 г. Ѣ и Ѫ - поискаха реабилитация като пострадали от комунизЪма и съответно реституция на довоенните им места. Исканията им не бяха удовлетворени, никой вече не ги щеше, местата им бяха заети.

След отпадането на член първи от Конституцията, който даваше върховенство на БКП, възникнаха множество трайни и нетрайни буквени коалиции. Зад някои неприкрито надничаше ДС СДС БСДП вътре), ДПС, НДСВ...

Междувременно през развалините на Берлинската стена свободно навлязоха латинските букви.

Тукашните им подобия се възгордяха, надяваха се да ги припознаят като европейски. Обаче се оказа, че латинските и българските подобия твърде не си съответстват. Латинските В, У не бяха българските В, У, а латинската С имаше няколко превода. Което от своя страна породи разочарование и евроскептицизъм.

Които нямаха подобия на Запад, като Щ, Ю и Я, се ориентираха към необятните руски езикови простори. Особено се въздигна малкият ер - ь, този азбучен апендикс, абсолютен маргинал, но отявлен русофил, понеже в руското буквено общество е донякъде значим.

Всичко това подхрани национализма на Ъ - обяви се за най-българската, автентична, автохтонна и каквато още се сетите буква. Даже си позволи презрително изказване по адрес на английския правопис: "Ей Би Си азбуката!" Понеже на този език едно се пише, а друго се изговаря. Като че у нас не е даже по-зле - изговаряното често въобще няма смисъл, заслушайте политиците.

Понеже Ъ легитимира мнозинството на съгласните при изговор, а преди реформата от 1945 г. е долепвана до всяка съгласна в края на думата, изяви претенции да замести цялата азбука. То е така, защото каквото и да направят българите, може да се изрази само с: "Ъ?" или "Ъ!"

Междувременно в интернет недоучени млади българи масово цифровизираха азбуката, като подменяха Ш и Ч с 6 и 4.

В годините на т. нар. демократични промени българското образование качествено западна поради безпаричие и личен принос на ресорните министри. И като се ослушаш днес, всичко мучи, меца и блее - да се чуди човек как дядо Вазов е написал "Език свещен" и "Под игото".

А бе... Ама айде и тая година "Върви, народе!"

 

Румян СЛАВОВ