nabore.bg

 Стратегическият строеж е завършен през 1929 година

Водната кула днес

Може би сте я забелязвали, когато сте минавали покрай нея пешком или с кола, с трамвай № 10, който върви по софийския булевард „Джеймс Баучер”, но не сте замисляли каква е тази стара, оригинална и висока постройка. Защото тя наистина е интересна, а отгоре на всичко е и много красива. Със своите 27 метра Кулата се извисява гордо, достолепно, макар че днес я заобикалят и други високи сгради и жилищни кооперации. Това е  Водонапорната кула в квартал Лозенец. Тя е една от емблемите на Старата  София.  Намира се на най-високата част на столицата - след резиденция Лозенец, от страната на факултетите на Софийския университет. Мястото е някогашният  хълм Курубаглар, което в превод означава „сухите лозя”. Не била богата на питейни води София, възникнала преди векове около „Жежкийо извор” – минералната вода в центъра.Населението ползвало кладенци в дворовете си, а по-късно и улични чешми. Вкусната вода от Витоша била със свеж възкисел  вкус, обогатен с кислород и озон. Тя била толкова мека, че трудно се измивал сапунът, а бобовите храни увирали лесно и бързо, но  не стигала за скоростно умножаващите се жители  на новата столица след Освобождението на България от турско. Затуй  управниците  замислили да се изградят  водни резервоари, по подобие на напредналите  страни, които да помагат  за водоснабдяването на населението с повече вода. В 1903г властите поръчали на немския инженер Франц Салбах от Дрезден проект за кула – контрарезервоар, като започнало изучаване на Витоша в хидравлично отношение. Двадесет  години не се стигнало да строеж . Развитието на градската водопроводна мрежа  предвиждало  водоснабдяване с води и от Рила.

    На 20.09.1928г започва стратегическият строеж на този резервоар, който е завършен на 20.11.1929г. Избрано е най-високото място в Лозенец, което  било 610,40м.  Въпреки че Рилският водопровод е открит в 1933г., Кулата е работела като допълнително съоръжение дълго след това. Построена е с железобетон и тухлена зидария, като  е проектирана и използвана още и като наблюдателна кула – за пожари, за атракции. Почти на върха й има балкон с метален парапет, от който софиянци се наслаждавали на красива панорамна гледка, която днес е закрита от нови високи постройки, които я заобикалят на улиците „Теодосий Търновски” и „Галичица”. Съвсем близко е и много високата сграда на Енергопроект.

Старата кула отдавна е влязла в столичния пейзаж

Водонапорната кула е толкова красива, че ще ви грабне очите, ще влезе в сърцето ви с хубостта си! И днес тази 88-годишна красавица пленява със здравия си и представителен вид!Някога се е строяло  така, че всяка постройка  да е оригинална, полезна по предназначнението си, но  и да има индивидуална, запомняща се красота! Макар и на завидна  възраст, Кулата е добре запазена. Повредата на външната й мазилка се скрива от дивата лоза, която я обвива от земята да купола й. Тайнствена като от приказките я прави „природната дреха”, която я облича според сезоните ту в зелено, ту в огнено-червено, в топло жълто и кафяво! Красива е Кулата и в снежните и мъгливи дни, защото тя тъмнее загадъчно сред белотата на снега, в сумрака.   Между това „природно облекло” се вият спираловидно  прозорците на Кулата, които са с различни размери и стигат чак до върха, до металната й „шапка”, която също е с малки прозорчета!  Там има   и гръмоотвод. Откъдето и да я погледнете, можете дълго да й се възхищавате, да й се любувате до насита!

Вътрешната стълба на кулата

Подарете си една  приятна  разходка до Водната кула в Лозенец и ще си напълните очите с красотата на една забравена и изоставена софийска емблема ! Кулата  не е обявена за паметник на културата, защото не е оформена собствеността й, няма устройствен статут.

   Но от 2006 година ентусиазирани софиянци - художници, скулптори, графици, музиканти от неправителственото сдружение „Ние”  са разчистили  мястото около Кулата и са открили  във  вътрешността й  арт-галерия. С помощта на Столична община и с финансовото подпомагане на израелското, норвежкото, австрийското, американското  посолство, още  и на Италианския културен институт, на Британския съвет и на други големи компании,  вече повече от 10 години се организира Арт - фестивал „Водната кула”.

Той се провежда на различни публични пространства  в София и в други наши  градове, като даже се е превърнал в международен. Целта е да се съхранят, да се съживят изоставени и занемарени сгради, които имат архитектурна и социална стойност. Да бъдат те запазени и възстановени в автентичния си вид, за да радват сегашните граждани и да вдъхновяват идните поколения.

Там където била построена кулата, свършвал градът.

След промяната у нас има  колкото искаш такива здраво строени  и ценни архитектурни промишлени сгради – фабрики,  гари, железопътни депа, кантони. Много от тях могат да се съживят чрез изкуството и да се превърнат в полезни културни центрове,  в интересни туристически обекти. Дано тези идеи да се осъществят!

Петра ТАШЕВА