Интервю
- search
- Всички
Водещата от Тв СКАТ Бони Милчева: Голямата пенсия не е гаранция за дълъг живот
Навремето пях с Маргарита Хранова в хор “Маяковски”, в предаването ми идват и баби с внучетата си
Бони Милчева вече 13 години е водеща на предаването за стари градски песни “Ако зажалиш...” по ТВ Скат. Била е солистка на женския хор “Маяковски”, на хора на завод “8 март”, а след това я приемат в Музикалния театър “Стефан Македонски”. Там работи 17 сезона. После запява шлагери по сцените на цяла България. Десетина години е солистка на оркестър “Гамбринус”.
- Бони, здравей. Разкажи ни как живееш, с какво друго освен с предаването си се занимаваш?
- Пенсионерка съм от 10 години. Хубавото е, че имам работа, която много обичам. Музиката е моята страст - често ме канят по фестивали като участник и като член на жури. През октомври имам три покани да журирам. Радвам се и на двете си прекрасни внучки. Голямата Косара е на 16, а малката Дея на 9 г. Когато Косара беше на 4, започнах да водя “Ако зажалиш...” и трябваше да съчетая работата с грижите. Бях полезна в отглеждането. Най-голямото щастие за една баба е да е близо до внучетата си.
- Каква пенсия получаваш?
- Ооо, моята пенсия е минимална. Като се пенсионирах се взимаха последните 4 години, а тогава се осигурявах на ниска заплата. Така че имам 170 лв. пенсия. Но има една приказка, “Не е важно колко взимаш, а колко дълго ги взимаш”. Голямата пенсия не е гаранция за дълъг живот.
- Какво ти липсва от онова време?
- Спокойстието и сигурността. Спомням си 80-те години, работех в оперлетата и се наложи веднъж да останем до късно. Нямаше транспорт, таксита... Прибрах се без страх до Ботевградското шосе пеша, сама в 2 часа през нощта. Срещнах само двама пияници.
- Днес оперетата има ли зрители, както през 60-70-те години?
- В края на 70-те всички елитни артисти бяха на върха. Трудно се намираха билети за оперета. После пък по време на кризата през 90-те нямаше зрители, парно нямаше в театъра. Играехме на минусови темпертури с пуловери.
- Ще се случи ли пенсионната реформа?
- Не и докато съм жива. Стана страшно, хоарата не могат да се пенсионират, годините се увеличават. Сбъркани са нещата, още навремето пенсионният фонд е изчезнал.
- Имат ли младите хора интерес към старите градски песни?
- Аз знам песните от моите родители, а като бях ученичка любимите ми певци бяха Елвис Пресли, Бийтълс, Том Джонс. Сега младите си имат своята музика и свой вкус. Но някога такова беше времето, нямаше телевизия, но имаше задружен живот. Махалата ни в Подуене беше като едно семейство и при всякакви поводи се пееха песни. Майка ми и баща ми бяха родени певци. Сега често в групите, които идват в предаванието ми има и деца. Те чуват песните от бабите си и един ден ще ги запеят.
- Разкажи някоя забавна случка от предаването.
- Наскоро дойде певческа група, казаха, че за песента “Тумбалалайка” едно момиче трябва да се преоблече. В ефир и на живо обаче всяка секунда е ценна. И преди началото на предаването аз й обясних, че няма как да излезе, за да се преоблече. Казах й да си приготви дрехите встрани, където камерите не снимат и да набързо да сложи върху роклята блузата и полата. Дойде моментът. А тя споконо се съблече цялата - остана по бикини и сутиен. Тримата оператори се захлупиха от неудобство, настана шум и смут. Тя спокойно се облече и се юрна да излиза, но не в точния момент и ръководителката я върна. И пак кунфуз и смях...
- Как поддържаш духа си свеж?
- С пеенето. Обичам да уча и нови песни, но за съжаление почти няма музикнати, които да свирят тази музика. Поддържам го и с характера си - като дете съм, мога да се разплача и разсмея за секунди. Мисля позитивно, защото животът е тежък. Приемам съвсем естествено старостта, даже харесвам бръчките си. Дори в телевизията казвам на операторите да ме дават в близък план, за да ме виждат по-добре зрителите.
- Гостите в предаването ти носят подаръци. Кои са ти най-скъпи?
- Винаги им казвам, че не е нужно, но хората са сърдечни и носят какво ли не - пити, баници, козунаци, печени кокошки, вино, ракия... Пазя си всякакви сувенири, икони, гоблени, ръчно плетени покривки, терлъчки...
- Казваш, че голямата ти любов е мъжа ти Коцето... Каква е тайната на добрия брак?
- Вече 45 години сме заедно и се търпим. Тя любовта е най-необяснимото нещо. Но когато двама души са заедно, най-хубаво идва на старини. В младостта човек прави много грешки, но когато дойде зрялостта, важно е да имаш другар до себе си. Моите прителки, които останаха сами казват, че самотата е страшно нещо. Моят мъж е електротехник. Музикален инвалид е, но никога не ме е спирал да пея. Давал ми е свобода. Това може би е най-хубавото в нашия брак. Разбирателството и свободата са ми дали шанс да се развия.
- Пяла си с Маргарита Хранова в хор “Маяковски”, разкажи за това време.
- Тя е голяма сладурана. С 5 години е по-малка от мен. Нямаше 16 години тогава и в хора й викахме Чудото. Идвала е много пъти в предаването ми, ходили сме на участия заедно, народен, отворен човек, в нея няма поза. Талантлива е и си заслужава признанието и славата. На гости са ми били още Роси Кирилова, Панайот Панайотов, Христо Кидиков и др.
- Какво бе детството ти?
- Прекрасно. Майка ми е от село Столник и съм виждала селските деца едно време как работеха. Готвеха, докато родителите им са нивата, пасяха овце, крави още 5-6 годишни. Докато моето детство при баба и дядо там беше само игри. Майка ми никога не е работила, а баща ми почина млад на 47. Работеше с кокс - тежка работа за повече пари, закаляваше колелета на трактори в завода. Не сме гладували.
Интервю на Анна САПУНОВА