nabore.bg

Интервю

Водещата от Тв СКАТ Бони Милчева: Голямата пенсия не е гаранция за дълъг живот

Навремето пях с Маргарита Хранова в хор “Маяковски”, в предаването ми идват и баби с внучетата си

 

Бони Милчева вече 13 години е водеща на предаването за стари градски песни “Ако зажалиш...” по ТВ Скат. Била е солистка на женския хор “Маяковски”, на хора на завод “8 март”, а след това я приемат в Музикалния театър “Стефан Македонски”. Там работи 17 сезона. После запява шлагери по сцените на цяла България. Десетина години е солистка на оркестър “Гамбринус”.

- Бони, здравей. Разкажи ни как живееш, с какво друго освен с предаването си се занимаваш?

- Пенсионерка съм от 10 години. Хубавото е, че имам работа, която много обичам. Музиката е моята страст - често ме канят по фестивали като участник и като член на жури. През октомври имам три покани да журирам. Радвам се и на двете си прекрасни внучки. Голямата Косара е на 16, а малката Дея на 9 г. Когато Косара беше на 4, започнах да водя “Ако зажалиш...” и трябваше да съчетая работата с грижите. Бях полезна в отглеждането. Най-голямото щастие за една баба е да е близо до внучетата си.  

- Каква пенсия получаваш?

- Ооо, моята пенсия е минимална. Като се пенсионирах се взимаха последните 4 години, а тогава се осигурявах на ниска заплата. Така че имам 170 лв. пенсия. Но има една приказка, “Не е важно колко взимаш, а колко дълго ги взимаш”. Голямата пенсия не е гаранция за дълъг живот.

- Какво ти липсва от онова време?

- Спокойстието и сигурността. Спомням си 80-те години, работех в оперлетата и се наложи веднъж да останем до късно. Нямаше транспорт, таксита... Прибрах се без страх до Ботевградското шосе пеша, сама в 2 часа през нощта. Срещнах само двама пияници.

- Днес оперетата има ли зрители, както през 60-70-те години?

- В края на 70-те всички елитни артисти бяха на върха. Трудно се намираха билети за оперета. После пък по време на кризата през 90-те нямаше зрители, парно нямаше в театъра. Играехме на минусови темпертури с пуловери.

- Ще се случи ли пенсионната реформа?

- Не и докато съм жива. Стана страшно, хоарата не могат да се пенсионират, годините се увеличават. Сбъркани са нещата, още навремето пенсионният фонд е изчезнал.

- Имат ли младите хора интерес към старите градски песни?

- Аз знам песните от моите родители, а като бях ученичка любимите ми певци бяха Елвис Пресли, Бийтълс, Том Джонс. Сега младите си имат своята музика и свой вкус. Но някога такова беше времето, нямаше телевизия, но имаше задружен живот. Махалата ни в Подуене беше като едно семейство и при всякакви поводи се пееха песни. Майка ми и баща ми бяха родени певци. Сега често в групите, които идват в предаванието ми има и деца. Те чуват песните от бабите си и един ден ще ги запеят.

- Разкажи някоя забавна случка от предаването.

- Наскоро дойде певческа група, казаха, че за песента “Тумбалалайка” едно момиче трябва да се преоблече. В ефир и на живо обаче всяка секунда е ценна. И преди началото на предаването аз й обясних, че няма как да излезе, за да се преоблече. Казах й да си приготви дрехите встрани, където камерите не снимат и да набързо да сложи върху роклята блузата и полата. Дойде моментът. А тя споконо се съблече цялата - остана по бикини и сутиен. Тримата оператори се захлупиха от неудобство, настана шум и смут. Тя спокойно се облече и се юрна да излиза, но не в точния момент и ръководителката я върна. И пак кунфуз и смях...

- Как поддържаш духа си свеж?

- С пеенето. Обичам да уча и нови песни, но за съжаление почти няма музикнати, които да свирят тази музика. Поддържам го и с характера си - като дете съм, мога да се разплача и разсмея за секунди. Мисля позитивно, защото животът е тежък. Приемам съвсем естествено старостта, даже харесвам бръчките си. Дори в телевизията казвам на операторите да ме дават в близък план, за да ме виждат по-добре зрителите.

- Гостите в предаването ти носят подаръци. Кои са ти най-скъпи?

- Винаги им казвам, че не е нужно, но хората са сърдечни и носят какво ли не - пити, баници, козунаци, печени кокошки, вино, ракия... Пазя си всякакви сувенири, икони, гоблени, ръчно плетени покривки, терлъчки...

- Казваш, че голямата ти любов е мъжа ти Коцето... Каква е тайната на добрия брак?

- Вече 45 години сме заедно и се търпим. Тя любовта е най-необяснимото нещо. Но когато двама души са заедно, най-хубаво идва на старини. В младостта човек прави много грешки, но когато дойде зрялостта, важно е да имаш другар до себе си. Моите прителки, които останаха сами казват, че самотата е страшно нещо. Моят мъж е електротехник. Музикален инвалид е, но никога не ме е спирал да пея. Давал ми е свобода. Това може би е най-хубавото в нашия брак. Разбирателството и свободата са ми дали шанс да се развия.

- Пяла си с Маргарита Хранова в хор “Маяковски”, разкажи за това време.

- Тя е голяма сладурана. С 5 години е по-малка от мен. Нямаше 16 години тогава и в хора й викахме Чудото. Идвала е много пъти в предаването ми, ходили сме на участия заедно, народен, отворен човек, в нея няма поза. Талантлива е и си заслужава признанието и славата. На гости са ми били още Роси Кирилова, Панайот Панайотов, Христо Кидиков и др.

- Какво бе детството ти?

- Прекрасно. Майка ми е от село Столник и съм виждала селските деца едно време как работеха. Готвеха, докато родителите им са нивата, пасяха овце, крави още 5-6 годишни. Докато моето детство при баба и дядо там беше само игри. Майка ми никога не е работила, а баща ми почина млад на 47. Работеше с кокс - тежка работа за повече пари, закаляваше колелета на трактори в завода. Не сме гладували.

 

Интервю на Анна САПУНОВА


Любимката на зрялата публика на СКАТ Бони Милчева

Любимката на зрялата публика на СКАТ Бони Милчева

Преди няколко години предаването се водеше от дуета Бони и Тошко

Преди няколко години предаването се водеше от дуета Бони и Тошко

Милчева винаги се облича в тоалети, харектарни за песните й

Милчева винаги се облича в тоалети, харектарни за песните й