nabore.bg

Качват му се на главата, защото е много добър, казва дъщерята Станка Желева

“Дядо, по твое време имаше ли динозаври?!”, питат дядо си, внучките на президента Желю Желев. За техните 8 и 6 годинки, възрастта на дядо им (79) изглежда допотопна, а той, разбира се, не се обижда, а им купува шоколади и разказва приказки.

“Качват му се на главата, защото е много добър”, казва пред “Златна възраст” дъщерята на президента Станка Желева. Питаме я дали баща й мечтае за внук, който да е кръстен на него, а тя отвръща, че е изключително толерантен и няма никакви претенции към нея. “Никога не съм имала натиск от него, за каквото й да било. Дори, когато не ме разбира, ме съветва, че ако съм сигурна в това, което искам и мисля, трябва да отстоявам себе си. Определено родителите прехвърлят на децата си собствените си амбиции и идеи, а той винаги ми е давал свобода. Но всичко е било с личната ми отговорност. Научена съм, че не е правилно да ти носят всичко наготово и след това да кажеш, “ама всъщност не исках това”. Спомня си и за времето, когато заминала да учи рисуване в Париж. Казва, че онова време в България е било тежко за нея. “Тогава никой не виждаше мен. Както бях анонимна, така изведнъж всички рефлектираха своето отношение към баща ми върху мен.” Не съжалявам за избора си да бъда самостоятелна. Това сега ми дава огромна сигурност в мен самата, казва още дъщерята на президента Желев.

Кръстила е голямата си дъщеря Анна Луна. В началото имала голям спор за името със съпруга си - колумбиецът Адриан Вела. Станка искала да я кръстят Анна, а той харесвал името Луна, затова стигнали до компромисното решение Анна Луна. Според тях за деца от смесени бракове, важно е името да звучи добре на всички езици. Затова кръстили по-малката внучка на президента Мила, защото искали да е миличка. Вярвам, че в името е закодирано нещо, което влияе на характера на личността, казва Желева и се гордее, че децата й говорят български, испански и малко френски.

Ние сме като номадските семейства, никога не знаем накъде ще ни отвее вятъра, но засега сме тук, нямаме планове да се местим, казва още Станка. Сега тя прави стенописи в детски отделения, клиника и специализирани заведения за болни деца. Помага и на децата и на сирийските бежанци.

От вестник „Златна възраст”