nabore.bg

Архивите са живи

Владимир Сис - чехът, който обичаше България

В книгата си ''Македония'' той отстоява българския характер на областта и нейното население

 

Чешкият журналист Владимир Сис

 

Владимир Сис бе застъпник за българската кауза по света. Журналист и кореспондент в София през войните от 1912 -1919 г. Оцелява от три атентата извършени срещу него. Огромното му творчество,посветено на България, днес е почти непознато.

    Роден е на 30 юни 1889 г. в Маршов, Моравия в учителско семейство. Учи в родния си град и в Бърно. Като гимназист членува в Младочешката партия на Карел Крамарж,но е разкрит от австро-унгарските власти, арестуван и изключен от гимназията през 1908 г. На следващата година  успява да избяга от затвора,прехвърля се в Германия и се записва за  студент по археология в Лайпциг. Като студент посещава Балканите и обикаля  Гърция, Сърбия, Албания, България и Турция.Оттогава става постоянен сътрудник на чешките списания ''Младоболеславске листи'' и вестник ''Народни листи''. Интересува се от античната и славянската археология ,като посещава Атон, Синай и Ерусалим. Взема участие в археологически разкопки на остров Самос, Халкидики и Александрия. От 1912 г. живее в България. В  София се сближава с водача на ВМОРО Тодор Александров, с публицистите  Данаил Крапчев и Григор Василев, с неговия сънародник професор Иван Мърквичка. Владимир Сис е участник в Балканските войни (1912-1913 ) и в  Първата световна война (1915-1918). Включен е в Австро-унгарската  червенокръстка мисия. Изпраща редовно своите кореспонденции от фронта за в-к ''Народни листи''. През 1914 г. в Прага публикува личния си дневник, под заглавието ''Критичните дни на България ''. Издава и сборника си с разкази ''Ние''. С документи за немски археолог, успява да посети и остров  Трикери, превърнат от гръцките власти в концлагер и където са били прехвърлени българските военнопленници от Междусъюзническата война . Излиза от печат и книгата му ''Гробовете на Трикери'', като приложение на списание ''Народ и армия '', издавано от Григор Василев.А на немски и на чешки езици излиза и книгата ''Македония ''. В нея Владимир Сис отстоява   българския характер на областта и на населяващото я население. Всичко това  му коства три неуспешни атентата срещу него в София, от които остава жив  по едно чудо.

Сис в македонска носия, препасан с оръжие

  

През Първата световна война Владимир Сис е доброволец и служи в  7-ма Рилска дивизия. Следи събитията в своята държава и активно се включва в борбата на своя народ за независимост и възстановяване на самостоятелна чешка държава.

Трудът на чешкия кореспондент "Критичните дни на България"

 

... И чешкото издание на същата книга 

 

В края на 1918 г. участва в учредяването на Дружеството за българо-  чехословашка взаимност в София на което е избран за секретар. През 1921 г. Владимир Сис се завръща в Чехословакия. Публикува книгите си ''Ян Хус ''(1915),''Нови Балкани''(1922),''Писма от България''(1919),сътрудничи на  чехословашки и български вестници и списания.

Книгата на журналиста "Гробовете на Трикери"

  

   Призован е през 1924 г. като свидетел в процеса в Табор срещу   Йордан Цицонков - терористът, който изпълнява смъртната присъда над  земеделския водач Райко Даскалов в Прага. В показанията си, приятелят на България отстоява българската истина и свидетелства за сръбските жестокости над българското население в Македония.

 Снимка за спомен на български офицери, облечени в трофейни турски дрехи, вероятно Одринска Тракия, 1912-1913 г. Тя е от албума на професор Владимир Сис за Балкански войни


В следващите години в Чехословакия, Владимир Сис продължава да работи като журналист и публицист. Сътрудничи на списание ''Чехословашки обзор'' и редактира вестник ''Народни листи''. През 1929 г. е поканен да участва в честванията по случай 1000-годишнината от смъртта на цар Симеон,като пътува из цялата страна и изнася десетки сказки.По време на немската окупация, поддържа връзки с чехословашкото правителство в Лондон.

Книгата на Сис "От бойните полета на България"

 

   За последен път посещава България през 1946 г. като член на  чехословашка журналистическа делегация. През 1949 г. Владимир Сис е арестуван от чехословашките власти по скалъпено обвинение за държавна измяна и е осъден на на 25 години затвор. На 2 юли 1958 г. умира в чешкия затвор Леополдов. Реабилитиран е  посмъртно на 11 април 1969 г. от Пражкия градски съд.

Книгата "Новите Балкани" е претърпяла няколко издания у нас

 

Въпреки това ,забраната върху неговото име и творчество продължава да тегне  както в родината му ,така и в България. Огромното му творчество посветено на България днес е почти непознато.

    Днес името на хуманиста и благороден чех Влдимир Сис, трябва да поставяме редом с имената на Юрий Венелин, Иван Тургенев,Макгахан, Уилям Гладстон, Джеймс Баучер,Братя Бъкстон и Павел Малюков.

Кордон по бул. “Цар Освободител” за официалното посрещане на турския престолонаследник Принц Юсуф Изедин в София, 1910 г. Снимката е от албуна на проф. Владимир Сис.

 

На 5 юни 2025 г. посланикът на Чехия в България Н.Пр. Мирослв Томан, откри барелеф на сградата на радио Пловдив с лика на Владимир Сис. Тази сграда е построена през 1934 г . с дарение събрано от читателите на в-к ''Народни листи'' - Чехия в размер на 160 000 златни крони.Пожеланието на  Владимир Сис тогава е това да бъде Дом на изкуствата и печата. Днес в тази сграда се помещава Радио Пловдив.

 

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ