nabore.bg

       Да се чете след третата чаша вино!

Със теб се срещнахме в трамвая,

навалицата беше страшна

и блъсканицата ужасна,

а спирката ми- чак накрая.

До теб намерих се тогаз

Повлечена от таз тълпа

и  мигом паднах в твойта власт,

притисната в гръдта  ти силна,

потта се лееше обилна.

Нощта бе знойна и гореща

и хайде с теб във кръчмата отсреща.

Донесоха червено вино –

бе рядко,топло и стипчиво,

дори и мъничко горчиво,

но пиехме го със захлас

и смеехме се с пълен глас.

Събудихме се сутринта,

какво от туй,че ни боли глава,

останали без сили и слова.

Нали нощта бе знойна и гореща

и  нашата трамвайна среща

повтаря се отново и отново,

да,хубаво е, честно слово!

Наздраве!

Винена история-2

        След, много години…

И ето, заедно сме пак отново.

И хубаво е,честно слово,

макар,че толкова сме остарели,

косите- редки,побелели.

Но важното е,че сме двама,

преминали обикновената житейска драма.

Стоиме до изстиналия радиатор,

че пак ще дойде страшен инкасатор,

а  сметките…………главата ме боли,

по дяволите да върви.

Завиваме се плътно с одеяло,

притиснати един във друг.

Отдавна станахме едно цяло-

две старчета – съпруга и съпруг.

Пред нас – две чаши и бутилка вино:

-          Да пием за трамвайната ни среща!

-          И за нощта,тъй знойна и гореща!

Но ето – виното е в края,

дали от туй и аз не зная,

поглеждам те със поглед възхитен,

а  ти с любов, очи си вперил в мен:

-          Косата ти е сякаш свила!

-          А ти отново, скъпи – в мъжка сила!

-          Ела да те целуна мила!

Нощта бе знойна и гореща

От виното е, знам, че иначе, ще изгоря от срам. 

Марина ДИМИТРОВА