nabore.bg

Интервю

Вицепремиерът Ивайло Калфин: Реформата ще вдигне пенсиите с 40%

Много хора не заслужават това, което получават - ще има ресурс за увеличение и на старите пенсии

 

Ивайло Калфин е роден през 1964 г. в София. Завършва УНСС. Заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов, евродепутат в периода 2009 – 2014, избран от БСП на изборите през 2009 г. Заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005–2009). Депутат в 43-тото Народно събрание.

- Казвате, че първият порок на пенсионната ни система е свръхфинансирането й от бюджета. По мнение на депутати, България всъщност е богата държава, но парите й изтичат през разни пробойни в частни ръце. Не мислите ли, че по-скоро е необходима държавна стратегия, а не политика и работа на парче, за да бъдат запушени пробойните, което рязко ще подобри стандарта на възрастните хора? Нужна е само политическа воля.

-Въпросът със запушването на пробойните при изпълнението на бюджета е важен и решението му в голяма степен включва институциите, които се занимават с охраната на Закона и обществения ред се отнася до пенсионната система, тя не може да стои и да чака нещо да се случи в някой друг сектор, защото хората трябва да получават всеки месец пенсията си. В този смисъл системата трябва да е предвидима и последователна. И ако в момента половината от пенсионните разходи се финансират от бюджета, то решението на задачата да се увеличат пенсиите минава през 2 алтернативи. Едната е да се увеличат приходите в системата, което означава – да се увеличат данъците. За тази мярка в момента няма съгласие между социалните партньори. Втората е да се увеличат субсидиите от бюджета, което означава на практика да се сведе до минимум самостоятелното значение на пенсионните осигуровки. При този вариант означава да върнем пенсионната система там, където беше тя при социализма – изцяло обратно в републиканския бюджет. Това не е добро решение и не създава устойчивост и предвидимост за пенсиите на хората. Събирането на приходите от бюджета е важно само по себе си, но пенсионната система има своя логика и тя е свързана с продължителността и размера на осигуряването, което всеки е правил преди да излезе в пенсия. Затова – това което направихме ние с предложението, което правителството прие, беше да се направим промените плавни, а системата максимално предвидима. Да се повишат критериите за новите пенсионери, да се увеличи събираемостта на осигуровките и постепенно и плавно да се освободи ресурс за повишаване и на старите пенсии.

ъгласен ли сте с твърдението, че размерът на една пенсия трябва да се формира повече на базата на осигурителния доход, а не толкова на натрупания трудов стаж?

-И осигурителният доход, и натрупаният стаж имат значение. Това са осигурителни плащания, така че е съвсем нормално да има значение колко дълго си правил това плащане и в какъв размер са били средствата, които си внасял. Аз не бих поставил по-голямо влияние на единия или на другия параметър. Разбира се, те се отчитат по различен начин. Трудовият стаж, който се отчита при пенсия, в момента се умножава по  1.1 на сто. В промените на пенсионната система, които приехме, е предвидено неговата тежест да се увеличи до 1.5 на сто. Което означава, че при еднакви други условия само от това ще има 40% увеличение на пенсиите в бъдеще. Има логика да има повече тежест от сегашната и това ще се случи с изпълнението на вече приетите законодателни промени.

-В новия пенсионен модел е заложено постепенно годишно увеличаване на изискваните стаж и възраст. До каква степен това е приложимо у нас, след като качеството на живота в България е най-ниско в ЕС? Възможно ли е болни възрастни хора да бъдат принудени да работят по-дълго при условия, много по-лоши от тези в останалата част на Европа?

-Да, предвижда се удължаване, но то основно е за работещите първа и втора категория труд. За тези две категории за последните 16 години възрастта е увеличена едва с осем месеца. Докато възрастта за трета категория труд, която е масовата, нараства много повече. Така че увеличението, ако през тази година се изисква за пенсиониране на мъжете 63 години и 10 месеца, в далечната 2029 възрастта ще се увеличи с 14 месеца. Това показва, че сме предприели изключително плавно увеличаване и то ще засегне хората, раждани след 1964 г. При жените това ще бъдат дамите, раждани след 1972 г. Всъщност с тези промени се „отпушват“ изключенията, които досега имаше, защото повечето хората работят до 63-64 години, а средната възраст за пенсиониране през 2014 г. е била 58 години и 3 месеца. Това се случва заради изключително многото изключения и възможността първа и втора категория да се пенсионират много рано. Така, ако има по-значително увеличение на възрастта, то е именно за тези групи. Все пак ще се съгласим, че не е нормално да има хора, които се пенсионират на 43-44 години, без да работят особено застрашен труд.

-Каква е гаранцията, че частните пенсионни фондове се управляват добре и че няма да ги последва съдбата на КТБ? Все пак да се управляват чужди пари, по всеобщо мнение, е доста изкусителна работа...

-Частните пенсионни фондове се контролират от Комисията за финансов надзор. От началото на тази година всички ще преминат през „стрес тестове“, които ще покажат доколко стабилни са активите на частните пенсионни дружества. Тези 8 компании имат всички основания да взимат мерки, така че да пазят добре парите на хората, които са вложени при тях. С промените в Закона дадохме възможност всеки сам да избира къде да се осигурява: дали изцяло в НОИ или частично - в частен пенсионен фонд. От тук нататък зависи изцяло от частните пенсионни фондове да убедят хората, че има смисъл да държат при тях част от парите си за пенсия.

-Повечето от най-възрастните хора имат усещането, че са пренебрегнати, низвергнати, и че пенсионната реформа, доколкото я има, ще подобри живота на новите и на бъдещите пенсионери, но не и техния. Как бихте отвърнали на подобен упрек?

-Факт е, че промените в пенсионната система ще засегнат най-много бъдещите пенсионери, и то в положителна посока. Това е така, защото промените влизат бавно и постепенно в бъдеще.

Остава проблемът с пенсионерите, които от дълго време са такива и особено тези от преди 2000 г. За тях също важи правилото, че пенсията зависи от дохода, върху който са се осигурявали и продължителността на стажа. Въпросът е, че те са се пенсионирали в период, в който доходите номинално са били много по-ниски. Увеличаването на доходите през последните години прави така, че колкото по-късно се пенсионираш, толкова по-висока пенсия ще получиш. Начинът, по който ще помогнем на по-възрастните пенсионери, е чрез намаляване на напрежението върху НОИ, което още от тази година започна да се усеща, като резултат от приетите промени. Това ще доведе до облекчаване на държавната субсидия и по този начин ще се създаде бюджетен ресурс за подпомагане на хората с най-ниски пенсии. Това, което при наличния бюджет можем и правим, са великденските и коледни добавки. Две трети от пенсионерите получават годишно по 80 лева допълнително. Това е далеч от достатъчното.  Най-доброто решение за повишаване на пенсиите въобще е индексирането на всички пенсии. Това обаче струва около 3 млрд. лева на държавата и не е възможно в този момент. Хипотетично съществува вариант да се повишат само ниските пенсии. Това обаче би означавало да се обезсмисли личният принос в осигурителната система. С други думи – да няма значение дали човек си е внасял осигуровките и дали е работил или не е работил и колко време е работил. А това изобщо не е справедливо. Справедливото е да се индексират всички пенсии, но това означава един значителен допълнителен разход – както казах, 3 млрд. лв.

Разбира се, междувременно търсим варианти за компенсации на доходите на старите пенсионери. Засега възможностите на бюджета са такива, че тези компенсации са свързани с допълнителните добавки, които се дават два пъти в годината. Остава и „Швейцарското правило“ за ежегодна актуализация на пенсиите с равнището на инфлацията. 

-Пенсионната система скърца и на моменти поддава, което поражда въпроса, възможно ли е да се стигне до най-песимистичния, почти катастрофичен сценарий, при който всички пенсии трябва да бъдат изравнени - просто защото в държавата няма пари?    

-Точно от този сценарий бягаме и с промените в пенсионната система беше направено така, че НОИ и неговият бюджет да се стабилизират и да могат да поемат пенсиите в бъдеще на хората. Всички други решения, включително и това за значително по-висока субсидия и прикачване на пенсионната система на практика към бюджета, създава рискове, че пенсии ще се плащат съобразно икономическия цикъл – има пари в бюджета, има пари за пенсии, няма пари, няма и пенсии. Именно, за да не стигнем до подобна уязвимост и непредвидимост на пенсиите, започнаха и самите реформи. Чрез тях пенсионната система ще остане максимално самостоятелна от развитието на бюджета. Съзнавам, че нямаме щедра пенсионна система. Заради всички промени много хора не получават това, което заслужават, а са работили и са се осигурявали цял живот. Но както казах и по-горе, голяма част от средствата за пенсии идват от бюджета, а бюджетът е на всички нас. И от нас – като общество, зависи да си дадем сметка каква пенсионна система искаме да имаме, какви данъци сме готови да плащаме, за да я имаме – тъй като нещата са свързани и доколко сме готови бюджетът да субсидира доходите на пенсионерите. Всички социални и осигурителни плащания са свързани с бюджета, а бюджетът се формира от данъците на всички нас.

 

Интервю на Христо КУФОВ

От вестник „Златна възраст”

 


Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин