nabore.bg

Едно време детските и младежките вестници бяха безброй, днес пенсионерски издания пълнят сергиите

Върви 29-та година от българския преход. Явно,българинът не знае отстъпления и загуби. Обръща се кръгом и пак върви напред. Напред към промените, напред към Прехода, напред чрез кръгли  маси, избори до дупка, към референдуми и напред към...дъното, към смяна на системата, към пренаписване на историята...

   Затворихме с общи  усилия фабриката за илюзии, приватизирахме общото, дадохме на концесия държавата. Сбъднаха се пророчествата на Вангелия Гущерова,

че идва време, когато парите сменят мястото си...

    А съвсем скоро една моята позната художничка от телевизията Павлета ми  призна, че искала да живее поне 120 години, за да види как ще се сгромоляса у нас и капитализмът - този, който живеем всички ние с вас днес...

   А аз направо си мисля, че вече ние живеем с вас в една република на ветераните... Да, да - в дневния ред на обществото ни са ветераните от престъпното време. Ето, първия и последния вторник от месеца в стола на БНТ на улица „Сан Стефано” 29 се събираме ветераните от телевизията. Всяка сряда се виждаме ветерани по партийна принадлежност в неформалния клуб „Бузлуджа”било на „Позитано„ 20 или на ”Леге” 10. Всяка първа сряда от месеца идват на живо живите абитуриенти от випуск 1964 година на 130-а софийска гимназия. Един - два пъти в годината се виждаме курсантите от Полувисшия железопътин институт „Тодор  Каблешков” - специалност „Автоматика и телемеханика”... След повече от петдесет години

тая средношколска и войнишка дружба от казармата продължава

 в едни срещи на ветераните от престъпното време...

   През януари в националната телевизия по инициатива на Валери Пейчев и Румяна Друмева организирахме паметен следобед с „Час по всичко” на Чавдар Стойчески и съпругата му Красимира Султанова, също телевизионерка от престъпното време... Чествахме посмъртно 74-ия рожден ден на Чавдар. Режисьори, редактори, оператори, приятели на Чавдар и Красимира върнаха лентата със спомените от миналите години. Престъпни спомени, разбира се, какво друго от онова време!?

   В  първата сряда на февруари, на март и останалите месеци ще се срещнем  ветераните гимназисти  от 130 СОУ „Стефан Караджа”, Павел Николов ще отвори дневника и ще отбележи присъствието, ще извадим пак спомените,

ще изпием по водка или бира

 и ще върнем щастливи и неповторими мигове, които могат да споделят само онези, които могат да споделят и да бъдат съпричастни на красиви преживявания, които познават езика на истинското приятелство.

   Ще кажете стига с тези ветерани! А не е ли така? Някога, помните ли, какви издания имаше за децата, юношите и младежите. Поне петнадесет веднага ще ви изредя. На примависта - „Пламъче”,”Славейче”, „Другарче”, ”Дружинка”, „Септемврийче” , „Родна реч”,„Средношколско знаме”, „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пулс”, „Картинна галерия”, „Космос”, „Младеж”,главни редакции в радиото и в телевизията за децата и младежта... И така нататък.

  А сега? Сега какво е!? Поне десетина станаха пенсионерските вестници, тоест печатните издания за ветераните: „Минаха  години”, „Трета възраст”, ”Втора младодст”, „Ретро”, „Доктор”, ”Над 55”,”Златна възраст”, ”Пенсионери” и прочие. Всеки ден  от някое гише или лавка наднича ново ветеранско издание... Нищо чудно скоро да извика някой :„Пенсионери от всички години, съединявайте се!” И тогава какво ни очаква, знаете ли!? Всички хвалят престъпното време! Докога!? И стига дискусии с тоя трети пол! Ветераните са четвъртия пол у нас...

И без конвенция, и без ратификация.

 И без молитви от амвона на църквата... Ветераните от престъпното време.

    А, бе, няма ли кой да им пусне мандалото? Няма ли кой да им сложи ветото!? Няма ли кой да им пусне по един есемес да престанат с тези ветерански илюзии и заблуди? Хайде стига, холан, с тези престъпни дебати, спомени, срещи, носталгии по онова време! Няма ли кой да затвори и тая фабрика за илюзии!

Лозан ТАКЕВ