nabore.bg

Още не мога да прежаля другарите си, които загинаха на фронта

Ветеранът от войната д-р Тодор Анастасов е почетен председател на Съюза на ветераните от войните. Разказът му за случилото се по време сраженията, както и за посрещането на победата на 9 май си заслужава да бъде прочетен, защото е както се казва от първа ръка. 

Анастасов се е родил през далечната 1923 година в Попово, отива на фронта 21-годишен. Трябваше на 15 септември 1944 г. да се уволним, обаче на 9 септември ни мобилизираха. Влязохме във войната против Германия, разказва Анастасов.

Войникът бил в пионерно-щурмова част, в първия боеви ден яздел заедно с ротния си командир

и изведнъж конете станали неспокойни.

Оказало се, че наблизо лежали труповете на двама убити немци. Гледах в калта телата на двете момчета, и мислех за семействата им - никой няма да знае къде са, няма кой да ги погребе... Това беше първият ми досег с войната, спомня си днес бай Тодор.

На истинския фронт попада на 22 декември 1944 г. - това е първото му бойно кръщение. Нашата артилерия стреляше, германските минохвъргачки отговаряха. Даде се команда атака. Пехотинците започнаха да атакуват, а ние бяхаме отзад. Всеки, който излезеше от окопа, след 5-10-15 крачки падаше прострелян. За половин час от взвода бяха убити 26 души. И днес не мога да си обясня, как следващите

тръгваха без страх към куршумите,

чуди се Анастасов.

Една вечер трябваше да минираме един участък по Драва. Поставянето на мините ставаше така: Един изкопава дупката, вторият поставя мината и третият я зарежда и я маскира. Беше през февруари, нямаше сняг. Вечерта в тъмното правим редици. И аз в редичката съм последният – зареждам и маскирам. Германците ни усетиха и хвърлиха ракета и осветиха всичко. Те през Драва, към нашия бряг, ни осветиха.

Клекнал съм да зареждам,

 и веднага след ракетата застанах в лицева опора над мината. Не мога да се пусна, щото ако легна върху нея ще гръмне. И така чаках 7-8 минути, докато падне ракетата”, разказва ветеранът.

Веднъж Бай Тодор се разминава на косъм от смъртта - куршум пронизва торбата му, в която са експлозивите и детонаторите. Губи и своя приятел от детинство Митко, който е прострелян в главата и умира на място. Благодаря, че останах жив тогава, върнах се, а Митко загина в Унгария на 21 години, жали другаря си Анастасов.

Денят на победата 9 май, ветеранът посреща в Словения. В една от къщите имаше четирима съветски войници, които седяха на дълга маса. А на нея имаше свинска пача и сега

като видя свинска пача, винаги се сещам за 9 май,

разказва Анастасов и продължава: Легнах и заспах в попската къща, по едно време щерката на попа, едно 13-14 годишно момиче идва, чувам - бие камбаната на църквата. А момичето ме дърпа и вика: ставай, войната свърши. Вечерта, се събрахме български, руски, сръбски войници и австрийци имаше. Бяхме в парка, местните донесоха дърва и запалихме един голям огън. Произнесоха се слова за мира.

След края на войната Анастасов

записва да учи стоматология,

оженва се, раждат му се деца. Съпругата ми починала преди 16 години, има двама сина, 3 внука, 2 правнука и една правнучка. Днес Тодор Анастасов се справя с живота 300-левовата си пенсия.

Знам и две и двеста, сметките си ги плащам - телевизия, телефон.... А като си купя 300 грама месо го ям две седмици, завършва разказца си ветеранът.

Адриана ЧАНЕВА