nabore.bg

Возил съм в самолета си Рей Чарлз и Индира Ганди, Живков не беше капризен пътник

Да летиш в облаците е невероятно изживяване, но когато си пилот на правителствения Авиоотдряд 28 и твои пътници са Тодор Живков, Юрий Гагарин, Рей Чарлз и Индира Ганди – тогава вече има какво да разказваш и то с часове. Слав Добрев тази година ще навърши 85. Роден е в с. Недялско, Ямболско, в бедно селско семейство. Във военната авиация е служил 29 години, а следващите десетина - в Института по космически изследвания и Българската аерокосмическа агенция.
Пилотирал е всички видове военнотранспортни и граждански самолети (над 15 модела),

пролетял е общо 13 500 часа.

Пенсиониран се е през 1986 г.
През пилотските си годините е летял над всички континенти. За своя едновремешен пътник Тодор Живков казва, че не бил никак капризен. Винаги се съобразяваше с мнението на командира. Когато му кажех, че времето не е подходящо и не може да се лети, винаги ме слушаше, спомня си Добрев.
Едно от най-запомнящите му се преживявания обаче е с първия човек, полетял в Космоса - Юрий Гагарин. На 16 юни 1966 г. прелетяхме със самолет Ил-14 до Бургас, разказва старият пилот. На перона на летище Бургас и по стълбичката се качиха Юрий и жена му. Той мине през салона, насочи се към пилотската кабина и ми каза: Командире, имам молба към теб.

Може ли да седна на дясната седалка?

Това означаваше, че Гагарин искаше да заеме командирското място, спомня си Добрев. А това значеше нарушение на правилата. След картко колебание се съгласих - той седна на дясната седалка, а аз на лявата седалка.
Гагарин изпълнил всичко по инструкция. Засилваме се по осевата линия, даваме „Двигатели” и започнахме набор на височина. Посоката е 220 градуса и така се насочваме към приводна точка Лозарево, която е наблизо до корпусите на „Нефтохим”. Набрахме височина 2400 метра - ешелон ни даде ръководителят на полетите. От Лозарево се отправяме към Стара Загора на тази височина, спомня си незабравимия полет с космонавт №1 Добрев.
Над Стара Загора с поклащане на крила, космонавтът поздравил своя позната от града.

След това поели курс към София.

Като отново си разменили местата с Добрев, Юрий поискал  оценка как се е справил с излитането на Ил-14. Оценката ми за рулирането, излитането и набор на височина беше “добър”. Дадох на Гагарин обща оценка „хорошо”, усмихва се днес Добрев.

Бай Слав смята, че имал голямо авиаторско щастие - не съм пукнал дори гума на самолета. Но не са малко случаите, когато съм се разминавал със смъртта. Захождам веднъж за кацане на летище Будапеща през февруари 1958 г. Пак с Ил-14. Радиокомпасите работеха нестабилно, изпълнявам стандартен завой за излизане на курс обратен на посоката на кацане, виждам в опасна близост земята. Моментално потеглям щурвала, а бордният техник дава излетен режим на двигателите. Инструкторът се хваща за управлението и започва да тегли.

Аз противодействам на усилията му.

 Повторен опит за заход не направихме. Кацнахме на запасно летище, спомня си Добрев.
Искам да кажа на всеки младеж, който тръгва да става пилот, че ние навремето бяхме по момчешки влюбени в авиацията. Не искам да си мисля, че в авиацията могат да попаднат хора с користни амбиции, завършва разказа си Добрев.

Адриана ЧАНЕВА

Вестник „Златна възраст”