nabore.bg

С три куршума в тялото медсестра отмъщава на убиеца Христо Траянов-Фокера

Една зимна утрин Симеон Евтимов, директор на в.  „Македония”, върви заедно с трима свои приятели по столичния площад „Княз Александър I”. Както винаги мястото е винаги оживено. Изведнъж пред Евтимов и другарите му се изправят двама мъже с ловни пушки. След миг непознатите засипват четиримата с порой от куршуми.

Датата е 28 декември 1932 г. Наблизо се оказва стражарят Борис Георгиев от охраната на Народния музей. Той се спуска срещу „ловната дружинка” с насочен револвер, но бандитите

откриват огън и срещу него.

Полицаят е улучен с един куршум. Въпреки това Георгиев намира сили да се изправи. Но тутакси тялото му е пронизано с нови два куршума.

След пукотевицата „ловджиите” явно решават, че пролятата кръв не е малко и хукват да бягат. Единият изтичва през алеите на градската градина. Изненадващо обаче пред него с насочен пистолет се изправя стражарят от БНБ Крачун Илиев. Убиецът е стъписан не толкова от оръжието, колкото от огромните размери на Крачун – висок над два метра. Така терористът Иван Василев Петров попада в ръцете на полицията. Вторият „ловец”  Христо Троянов побягва към площада пред двореца и се слива в тълпата.

Бдителен гражданин обаче го забелязва

как прибира оръжието си и незабавно го посочва на стражаря Ангел Гюрин. Полицаят се опитва да улови престъпника, но убиецът се отскубва и хвърля ръчна бомба към множеството от хора. За щастие взривното устройство не се взривява.

Стражарят стреля и ранява леко „ловеца” – а той продължава да бяга. В тълпата се оказва поручик Гологанов, който протяга крак и спъва бандита. Стражарят Гюрин веднага му щраква белезниците. Заловеният е познат на полицията – това е криминалният елемент Христо Траянов-Фокера от с. Извор, Гевгелийско. Откарват го в Александровската болница. Там са настанени и другите ранени в стрелбата. От тях най-тежко е състоянието на 20-годишния Ефрем Ефремов. Той е с разкъсан черен дроб. Ефремов умира малко след полунощ.

Директорът на в. „Македония” Симеон Евтимов

е улучен в дясната ръка и бедрото.

Първоначално състоянието на вестникаря е стабилизирано, но по-късно изненадващо се влошава. В адски мъки Евтимов издъхва на 31 декември 1932 г.около 6,15 часа.

Пред вратата на болничната стая, в която лежи убиецът Христо Фокера, има постоянна охрана от трима полицаи.

На 4 срещу 5 януари 1933 г. Христо е оставен на грижите на 27-годишната дежурна медицинска сестра Екатерина Спасова от Банско. Към 11,00 ч. вечерта сестрата влиза в стаята на болния. Той вече е дошъл в съзнание, но все още е безпомощен. Медсестрата му честити именния ден, вади от джоба на престилката си револвер със заглушител и пронизва тялото на пациента. В тялото му се забиват три куршума. „Този е за Симеон Евтимов, сега за Ефремчо, третия е за стражаря!” – нарежда Екатерина след всеки изстрел. Другите болни в стаята скачат,

полицаите се втурват в стаята.

Госпожица Константинова успява само да промълви: „Убих го!” и се предава на старшия стражар Йото Митев, подавайки му пистолета си.

Впоследствие до трупа на Христо Траянов-Фокера е намерена бележка, върху която с женски почерк е написано: „ВМРО знае всичко и навсякъде.”. Пред съда медицинската сестра обяснява, че заповедта за убийството на Фокера е получила от ВМРО и е трябвало да я изпълни веднага, защото на следващия ден щели да преместят Траянов в друга болница. За неизпълнението я очаквала смърт.

Константинова е осъдена на 10 години строг тъмничен затвор и на 12 години лишаване от граждански и политически права. 

Д-р Боян ЗАХОВ