nabore.bg

Архивите са живи

Записки на стария репортер: Вестник без грешки? Няма такова чудо!

Как се пият лайна с мед и как у нас бе пребит Фидел Кастро

 

Който е работил във вестник, знае какво коства един гаф – засмива се, но изтръпва да не му се случи и на него. Най-популярен стана напоследък  конфузният гаф във вестник „Преса” – бог да го прости! Грешката отпуши лавина от подигравки в интернет. Някои дори си помислиха, че  е нарочна, за да си направи изданието безплатна реклама. Не е така, разбира се. А какво беше всъщност станало. На втора страница бе поместена карта на столицата, на която са показани районите, в които има проблеми с тока. Но за ужас на екипа на вестника, вместо жк „Овча купел” с големи букви е отбелязано... овча п.тка.

Втора страница се прави малко преди да бъде затворен броя, когато в редакцията ври и кипи. На страньора му поискали карта, бръкнал в интернет и измъкнал първата, която му попаднала. Само че някой зевзек в мрежата си е направил тъпата шега, като е подменил името на комплекса.

 

Да са гледали!

 

Да са гледали, ама минало и заминало и скандалната грешка цъфна по будките.

Приемаме уточнението на редакцията, че грешката е неволна, макар да няма оправдание. Има обаче редица случаи, когато страньорите (хората, които оформят страниците на компютъра) нарочно пробутват майтапчийски текстове, за да проверят бдителността на дежурни редактори и коректори. Само че не рядко улисани в работа, забравят за стореното и то стига до читателя. Още в журналистическата гилдия се кикотят над заглавие, излязло преди десетина години в „Труд. На здравната страница се мъдрят огромни букви: „Пийте лайна с мед”. Ха, върви, че не чети такъв материал! Е, навътре в текста става ясно - трябва да се пие ... лайка с мед. Страньорът се е изгаврил, коректор и дежурен редактор хич не са зърнали гафа и на другия ден публиката се тресе от смях.

 

В органът на социалистите „Дума”

 

над коментар на първия заместник - главен редактор Тодор Коруев читателите с изумление са прочели: Кур за Коруев! Скандалът е огромен, но грешката е необратима и взривява морала на социалистите.

Истината е проста: няма вестник без грешки. Те обикновено се отминават със снизхождение, ако, разбира се, не са фрапиращи и стряскащи за публиката. Имало е случаи, когато в бързината или поради ранното затваряне на вестника се изнасят факти, които по-късно се променят. Особено по време на избори. Така например „Капитал” с едри букви на първа страница оповестява, че Петър Стоянов е преизбран за президент, а всъщност е избран Георги Първанов.

Сега във всеки брой на който и да искате вестник могат да се открият печатни или смислови грешки –

 

стига да имаш време да се взираш.

 

Но фрапиращи гафове са ставали дори и при социализма, когато технологичната дисциплина бе максимално затегната. Грешки са излизали дори в органа на БКП „Работническо дело”, където всяка вечер дежурният екип наброяваше 32 души. И въпреки това – бомбата гръмва на сутринта. Например в заглавие, вместо прием излиза: „Пием във финландското посолство”. Далеч по-точно е това заглавие, но то струваше уволнение  и парични глоби на шестима. А после дълго редакционните телефони звъняха и зевзеците се хилеха: „Ало-у-у, още ли пиете, бе?”

Особено тежки наказания се отнасяха,

 

ако гафът бе свързан с Тодор Живков.

 

Както например стана във вестник „Труд” през 1976 година. В огромен обзорен материал се цитират публикации за посещение на Тодор Живков в Италия. Накрая е обобщението „Вестниците проследяват и различните етапи от дейността на Тодор Живков като виден партиен и дървен ръководител”. Земьо, разтвори се! При преноса ЖА-то е паднало и вместо държавен е излязло дървен ръководител. Що народ изхвърча тогава от редакцията!

Тодор Живков е излизал с две бомбета на снимка в „Работническо дело” – едното е на главата му, другото в лявата ръка. Амбициозният фоторепортер Георги Панамски не забелязал, че Живков държи в лявата ръка бомбе и се целува с Хрушчов и за по-сигурно му монтирал едно на главата. Фидел Кастро пък беше пребит в... Силистра. Тамошният вестник на първа страница с огромни букви пише: „Пребиването на Фидел Кастро в България”, вместо пребиваването. Живков пък беше „пребит” в „Земеделско знаме”, също в заглавие: „Пребиването на др. Тодор Живков в ГДР”.

В някогашният вестник „Учителско дело” на една страница са поместени очерк за заслужил учител и репортаж от Швеция. Само че под снимката на достойния учител се мъдри текст: „Типично хипи в Швеция”, а под истинското шведско хипи: „Това е заслужилият учител... еди кой си. В „Кооперативно село” беше пусната снимка на комбайнер, дето въртял на ден по две норми... Да ама снимката била правена преди десетина дни и докато я пуснат,

 

човекът си отишъл от този свят.

 

Две години преди промяната на 10 ноември 1989-та в пловдивския „Отечествен глас” на първа страница излиза информация: „Снощи в Младежкия дом се състоя мощна антикомунистическа сбирка”, вместо антиимпериалистическа. В „Комсомолска искра” съобщават, че еди –къде си вече са произвели сто тона... пиче, вместо птиче месо.

На страницата за култура в русенски ежедневник  се появява статия за гениалния руски поет Александър ПУткин. На другия ден излиза извинение към читателите с молба името на поета да се чете Александър ПИшкин.

В „Отечествен фронт” пускат некролог по повод смъртта на виден архитект. Тече  текстът, който обяснява що за човек е бил и какво е сътворил и накрая завършва с традиционното "се казва в некролога по повод смъртта на бележития ... и следва Тодор Живков, Александър Лилов и т. н. членове на политбюро. Просто е изпаднал един наборен ред "подписан от другарите"....

 

Гафове да искаш!

 

Някои дори развеселяват. В стражишкия вестник излиза информация, че в двора на ТКЗС-то имало за разплод двеста млади юнаци – вместо юници. В столичният „Вечерни новини” пускат обява: „Продавам къща И центъра на Русе” – вместо „в центъра на Русе”. Ха върви и купувай такава къща, че чак с целия център!

Старите вестникари са имали лаф: няма войник без въшки и вестник без грешки. Е, войниците вече нямат въшки, ама грешки – дал Господ. За радост на публиката и за мъка и ужас на журналистите.

 

Стефан СЕВЕРИН

Вестник „Златна възраст”