nabore.bg

Който и да попадне в гората на цветето Венерина пантофка, ще се досети, че пред него цъфти истинска орхидея, изящна и красива като тропическите си посестрими

Родът Венерини пантофки (Cypripedium) включва около 50 вида, разпространени от тропиците до тундрата. У нас е най-южното му европейско находище. Среща се изключително рядко в резервата Червената стена и е под закрилата на закона като защитен вид. Венерината пантофка е едно от най-древните цъфтящи растения, достигнали до нас от отдавна отминали епохи. Размножава се изключително трудно – от покълването на дребното семенце до зацъфтяването минават 18 години! За да спаси рожбата си от изчезване, мъдрата природа е направила сока на растението разяждащ и неприятен, за да не го ядат животните.

За щастие култивирането на Венерините пантофки в някои ботанически градини и цветарски фирми започнало още през ХIХ век. Сега, макар и рядко, наред с тропическите орхидеи и у нас се предлага посадъчен материал от студоустойчиви орхидеи, между тях и от Венерина пантофка.

Ако ни провърви и успеем да намерим в цветарските магазини клубени от изящното цвете, трябва да се погрижим и да му осигурим в градината условия, при които ще може да се развива добре.
На първо място трябва да подготвим “дом” под някое дърво, което хвърля рехава сянка. Припекът или плътната сянка могат да убият цветето. Почвата трябва да е неутрална или слабо кисела, умерено влажна, но в никакъв случай блатиста. Най-добре е да се насипе на мястото смес от листна маса, торф и пясък в съотношение 2:2:1, а също всяка есен да се мулчира с борови клони. За няколко години коренищата силно се разрастват, така че поне на 5 години трябва да се разделят, за да не отслабват орхидеите. Често се образуват и семена, които се самозасяват. При обработките трябва да се внимава да не се повредят малките растения. Те ще започнат да цъфтят след 10-11 години.

Наборе.бг