Архивите са живи
- search
- Всички
Екскореспондентът на БТА в Париж Венелин Митев: Генерал Дьо Гол за малко да стане български зет
Атанас Буров криел във вилата си преследвания от Гестапо френски премиер Жак Шабан-Делмас
Венелин Митев е завършил българска и френска филология в Софийския университет. Бил е кореспондент на БТА в Москва и Париж и главен редактор на списанията „Паралели” и „За жената”. Автор е на книгите „Големите любови на български поети и писатели”, „Големите любови на български артисти, музиканти и художници” и „Двойници и самозванци”, „Прогонените гении на България”, на три стихосбирки и на изследването „Изкуството на превода”.
Наскоро на бял свят се появи новото „чедо” на известния журналист Венелин Митев – книгата му „Българи, за които говори светът”. В нея заслужено място са намерили световноизвестният учен и конструктор проф. Виден Табаков, който изпраща Нийл Армстронг на Луната, гениалният физик Рашко Зайков, който изумява Айнщайн, проф. Иван Бързаков, който е
единственият българин с пет номинации за Нобелова награда
за литература.
Стотици са уникалните личности, с които дългогодишният журналист е разговарял, и талантливото му перо е пресъздало техните истории. Интересен е и периодът му в Париж, където е кореспондент на БТА. Там е имал немалко срещи с видни личности на Франция, като с големия политик и държавник на Франция – Жак Шабан-Делмас (1915 - 2000), близък съратник на генерал Дьо Гол и бивш премиер. От него научава интересен факт, че по време на съпротивата през войната, преследван от Гестапо, Делмас няколко пъти намира сигурно убежище във вилата на банкера Атанас Буров във Варна. Тя е построена през 1914 г. Проектирана е от френски архитекти и има уникална визия. В същата вила по онова време се укрива и бъдещият френски външен министър Аристид Бриан - състудент на Буров от Сорбоната, където и двамата изучават политически и финансови науки.
„Не се учудвайте: Буров е имал смелостта и по време на Втората световна война, въпреки че България е била съюзник на Германия, да остане на поста си като председател на Комитета за приятелство с Франция”, обяснява журналистът и поднася още един интересен факт от биографията на Буров. През 1943 г. при него идва в банката някой си Яни Гагаузина от Кестрич (квартал „Виница”)
и му иска кредит 100 000 златни лева.
Буров обаче му казва: „Яни, зная, че си заможен и работлив човек, но война е, цели държави пропадат вдън земя. Парите, дето ги искаш, са много. Как бе, човек, как ще ги връщаш?” Яни настоява и срещу кредита ипотекира 50 дка в Аязмото. Буров обаче излиза прав: Яни не успява да си погаси заема и банката придобива имота му. През 1947 г., два-три дена преди всеобщата национализация, Буров спешно пристига във Варна и продава на крайно изгодна за клиента цена ипотекираните 50 дка. „Нека да не принадлежат на държавата, а на манастира „Св. св. Константин и Елена”. Светата обител ще ги опази за вечни времена от посегателства!”, казва предвидливият банкер.
„Ще ви разкажа още една интересна история, за която досега не съм говорил. Известната в миналото пианистка Ана Тодорова от град Елена навремето учи пиано в Париж и тогава в нея се влюбва не кой да е, а бъдещият велик държавник генерал Дьо Гол, тогава поручик”, реди мисли сладкодумният събеседник. Родителите й обаче са категорично против тази връзка
и нашата рядко красива млада госпожица,
която събира мъжките погледи в парижките салони, слага край на тази връзка с думите: „Аз произхождам от виден чорбаджийски род и не мога да се омъжа за един обикновен френски поручик”.
Много интересен събеседник на Митев е и големият писател и дипломат Ромен Гари, световноизвестен с романите си „Животът през теб”, „Нощта ще бъде спокойна”, „Обещанието на зората”, „Корените на небето”… Непосредствено след войната, през периода 1945 – 1947 г., той е дипломат във френската легация в София и общува с мнозина от най-видните ни политически дейци. Сред тях негов най-добър приятел е Никола Петков, който по-късно увисва на бесилото, а от интелектуалците – Петър Увалиев. Именно чрез Ромен Гари Увалиев, вече като политически емигрант в Англия, разменя писма с бившата си съпруга – известната журналистка Ивайла Вълкова. Познава се и с „вожда и учителя на българския народ” Георги Димитров. „Веднъж ми разказа как Димитров се пошегувал през група чужденци: „Знаете ли, именно аз запалих Райхстага”, разказва за тази непозната за нас случка журналистът.
Ромен Гари казва, че Димитров е велик болшевик интернационалист, поставил се в услуга на грузинския цар. „Той вече беше полужив от тежките заболявания – атеросклероза и диабет, по лъвското му лице, преди да бъде изложено на показ, полагаха руменина за прикриване на мъртвешката бледнина. По този начин още приживе, постепенно, ден след ден, го мумифицираха – в прекия и преносния смисъл, понеже единственият, който можеше да управлява, беше великият Сталин, а той не понасяше други „величия” освен своето собствено. Човек едва ли може да си представи какво е чувствал този убеден интернационалист, принуден да играе ролята на български националист… Имаше един от онези блестящи погледи, които някога звездите на Холивуд постигаха, като им слагаха капки привин в очите” – ето така описва Ромен Гари героя от Лайпциг в автобиографичната си книга през 1946 година.
Колкото и невероятно да звучи,
нашите спецслужби следят френския дипломат
буквално на всяка крачка, макар че добре знаят, че е с леви убеждения. И му пробутват леки момичета, за да го шпионират чрез тях, познавайки характера му на бохема и женкар. „Гари сам признаваше, че креватните му изпълнения са били запечатани на лента, и бързаше да сподели болката си, че тъкмо тогава не се е представил особено достойно като мъж. Ето една от тези му изповеди: „Бяхме при нея. Стаята гледаше към вътрешното дворче през едно счупено стъкло на прозореца – явно бяха снимали именно през тази дупка… Осем дни по-късно ме посетиха двама българи и в едно кафене ми показаха снимките. Бях жалък, приятелю, жалък. А освен това ъгълът, от който бяха снимали, не беше подходящ, едва се виждаше, едва…”, Митев открехва интимни тайни от душата на Гари.
Подтикван от любовта си към Франция и този мелодичен език наскоро Венелин Митев преведе книгата „Революция” на френския президент Еманюел Макрон. Тя се появи на книжния пазар в навечерието на неговото посещение у нас. В нея той излага политическите си възгледи и проекта си за решителни реформи във всички области на живота. За разлика от други световни ръководители, Макрон възнамерява да направи много за хората от „златната възраст”. Своите мисли по тази тема той простира в обширен раздел, озаглавен „Да направим повече за онези, които имат по-малко, и да защитим най-слабите”. Там той отбелязва, че през идващите години и десетилетия предизвикателството, изразяващо се в зависимост от пенсионната система, ще става все по-мащабно. На първо място, защото населението на Франция като цяло все повече застарява: през 2050 година всеки трети французин ще е на 60 години срещу един на всеки 5 души само преди 10 години. На второ място, защото първите кохорти от поколението на бейби бума през 2025 година вече ще са на 80 години. „Ще се увеличи продължителността на живота и това е прекрасна перспектива – подчертава Макрон. - Но за да бъде този прогрес истински, „не е достатъчно само да добавим още години към живота, а трябва най-вече да добавим живот към годините”. Тоест необходимо е да осигурим възможност на възрастните хора да живеят пълноценно; да продължат да поддържат връзките си с околните; да се включват в процесите, когато имат желание за това; да пътуват, когато искат; да бъдат самостоятелни, когато са в състояние; да станат по-полезни вътре в рамките на обществото. Следователно залогът е в това да дадем възможност на възрастните хора да живеят възможно най-дълго в добро здраве и запазвайки способността си за автономност.”
Еманюел Макрон обаче изтъква, че не е достатъчно правителството само да е съгласно с тази цел,
а трябва и да преразгледа солидарната система,
за да овладеем ситуацията, която в бъдеще най-вероятно ще доведе до по-високо равнище на разходите за пенсии с хоризонт 2050 година. Този въпрос, продължава той, засяга цялото общество – очевидно възрастните хора, но също така и милиони семейства, а и онези милиони хора, които им помагат и всеки ден полагат грижи за по-възрастните от нас. „Предизвикателството е да се справим с тази нова ситуация, чието решение не насочва нито към пенсионната система, нито към здравеопазването, но която директно ни засяга или ще ни засегне в бъдеще – всички нас, без изключение”, журналистът припомня мислите, които Макрон подчертава в своята книга и иска да остави като послание за следващите поколения.
Румяна СМИЛКОВА
Вестник „Златна възраст”