nabore.bg

Тодор Живков започна авантюрите си с артистки и други пеперудки след кончината на д-р Мара Малеева

Венелин Митев е роден през 1942 г. в София. Завършва българска и френска филология, бил е кореспондент на БТА в Москва и Париж, главен редактор на списанията „Паралели” и „За жената”. Автор на 9 книги, сред които „Големите любови на български поети и писатели”, „Прогонените гении на България”, „Двойници и самозванци” и др.

- В каква степен, според вас, жените влияят върху решенията на политиците?

- В огромна. Когато работех върху тези теми, ползвах писмени документи или устни разкази на техни близки и познати. Винаги зад всеки голям творец неизбежно стои някаква дама. Тя не винаги играе положителна роля. Една жена може да те възвиси, но може и да те съсипе.

- Бихте ли дали примери?

- Ние имаме две велики поетеси - Багряна и Дора Габе. Говорейки за техните любови, не се страхувам да кажа, че те са безброй, и то велики мъже. Те са дружали с големи интелектуалци и, разбира се, с мъже в истинския смисъл на думата. Може и да е имало някакво негласно състезание между двете, но никой не може да каже коя е по-голяма от тях. Багряна три пъти отнема не просто любовници на Дора Габе - веднъж съпруга й, великия професор Боян Пенев, втори път годеника й, с когото избягва, и т.н. Страшно съм предпазлив при спомени на вдовици на велики личности. Човек трябва да е много внимателен, защото те уж говорят за съпруга си, а се изтъкват. Типичен пример е Надежда Станева, съпругата на Емилиян Станев. Тя издаде два тома спомени. Била е първо съпруга на големия художник Илия Петров, после се залюбва с Емилиян Станев. Илия Петров разбира за тази връзка и казва: ама това ли ви е проблемът, взимай я, Емилияне, халал да ти е. След това тези двама големи творци си остават големи приятели. Илия Петров илюстрира книги на Станев, той пък посещава всичките му изложби и т.н. Надежда говори ту за единия, ту за другия, но човек трябва да внимава. Тя например се хвали, че Емилиян имал навика като пише нещо на пишеща машина, да го хвърля в коша. Надежда Станева е събирала всички тези листчета. Навремето попитах съпругата на Николай Хайтов, Жени Божилова - ти правиш ли го това? Тя ми отвърна: е как да го правя, щом той го е изхвърлил, значи е преценил, че не става.

- Кои жени са оказвали влияние върху решенията на съвременни български политици?

- Мара Малеева е имала много силно влияние върху Тодор Живков. Тя е била лекарка от добро семейство и много е помагала на този, все пак, неук човек. Когато през 1966 г. Живков прави прочутото си посещение в Париж и е приет от Де Гол, Малеева се подготвя толкова подробно, че прави много силно впечатление на французите. Не случайно биографията на Тодор Живков е до смъртта на Мара Малеева, която за съжаление си отива рано. Неговите любовни авантюри с актриси и разни други пеперудки започва след кончината й. Тя е повлияла много положително върху политиката на България. Дотогава тя не е разрешавала нито Людмила, нито Владко да бъдат издигани. После Живков изпуска юздите и прави някои грешки. Вероятно и Моника оказва влияние върху Сергей Станишев - мисля, че не е отрицателно. Баща му Димитър Станишев беше мой съсед в Москва, когато бях там кореспондент. Сергей го знам от малък, много е чел, не е глупав, но не беше за този пост, нямаше никакъв стаж, макар да не намирам управлението му за пълен провал, защото след него съвсем отидохме към пропастта. Върху Бойко няма влияние на жена, но съм чувал добри неща за Цветелина Бориславова. Не знам дали може да се вярва на Николай Бареков, но той твърди, че когато за първи път избират Бойко за премиер, Цветелина му казва: Николай, ти не си даваш сметка колко прост и отмъстителен човек ще управлява България.

- Как оценявате езиковата култура на днешните българи, най-вече на политиците?

- Това е моята голяма болка. Една от големите трагедии, които се случиха през този т.нар. преход, е гаврата с българския език, която денонощно слушаме от екрана, по-малко от радиата и вестниците. Езикът страхотно обедня, журналистиката стана професия, с която човек не може да се гордее. Твърде много случайни хора се явиха в медиите, личи им, че не са прочели и една книга, говорят с чуждици, без да знаят значението им. В парламента звучи един страшно опорочен език. Българският език губи всекидневно от своето словно и изразно богатство. Не само книжовният, а и говоримият език е тежко болен, не му достига въздух, простор за необятните му възможности.

- Защо според вас боледува езикът ни?

- Езикът боледува, защото боледува духът ни. Навремето големият руски учен акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, а българския език – най-хубавия език, защото му звучи като музика. Впрочем и английски шекспироведи също смятат, че Шекспир звучи най-добре на български. Според мен всичко се прави целенасочено - опростачването на нацията, посягането на най-важните неща като образованието и християнството. Днес има едно безсмислено словосъчетание - европейски ценности. Какво значи “европейски ценности”?

- Но кой посяга на тези наши ценности, кой иска да ни затрие?

- Това са сили у нас, които работят под чужда диктовка, като започнем още от програмата “Ран-Ът”. За съжаление историята ни е изпъстрена със страшно много предатели още от най-стари времена. 

- С какви чувства си спомняте за Българска телеграфна агенция?

- За съжаление с носталгия. За съжаление, защото имам основание да бъда огорчен. Независимо от всичко БТА си остава велика школа, със страхотни възможности за изява. Винаги съм се гордял, че съм бил репортер, каквито и постове да съм заемал. И до ден днешен се чувствам репортер. Тогава в агенцията имаше страхотен дух, който се дължеше преди всичко на тогавашния главен директор Лозан Стрелков. Той беше надживял времето си като администратор. Беше в състояние да те накара да работиш по 24 часа в денонощието, като може и да не ти плати, но накрая си му благодарен за това, че ти е дал възможност да отидеш на уникални събития. В онази епоха нямахме тези записващи устройства, нямахме компютри, интернет, електронни агенции. Помня как размножавахме текстове на циклостил. От Париж предавах с телекс. Широкият читател няма да разбере тези неща. Списание “Паралели” достигна тираж 380 хиляди, можеха да бъдат поне 500 хиляди, но Георги Боков отсече: вие какво, искате да имате по-голям тираж от “Работническо дело”!

- Ще има ли възкресение за тази страна и този народ?

- Всичките тези дивотии и този упадък в един момент ще избият нанякъде. Вярвам, че нещо ще се промени. Надежда ми дават не политическите партии, които се боричкат помежду си, а пророчествата на големи личности за България. Не може ей така да загине най-древната цивилизация в Европа. Трагедията на тази древна велика нация е, че елитът й периодично е избиван. Нека да вярваме и в чудеса, защото те наистина стават.

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”