nabore.bg

Какъвто е народът, такива са и управниците му

Венцеслав Димитров е роден през 1945 г. в София. Една от ярките фигури още от началото на т.нар. български преход. Завършва Икономическия институт “Карл Маркс” и математика в Софийския университет. Доктор на икономическите науки. Депутат във Великото народно събрание от СДС, след това в 36-о, 37-о и 38-о НС. Председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Един от създателите на НДСВ.  Съветник на президента Георги Първанов по икономическите въпроси.

-След като 4.2 милиарда лева изчезнаха само от една-единствена българска банка, възможно ли е и парите за пенсии да последват съдбата им?

-Онези пари изобщо не са изчезнали, а са по-скоро откраднати и работа на държавата е как да си ги върне или поне част от тях. А не да вдига ръце и да казва – ау, какви големи мошеници има. Държавата не е обедняла с тези 4 млрд лева. Те са за сметка на други източници.. Парите за пенсиите имат друг произход – не се държат някъде на склад или в чекмеджета. Те идват от текущите приходи в бюджета и щом има приходи, ще има и пенсии. Опасностите там са други - парите от бюджета да се изразходват за други цели – примерно както при Жан Виденов 65 на сто от разходите отиваха за плащания за лихви по дълга и не оставаха за други цели. Или пък да има голяма инфлация, която да обезценява пенсиите и въобще парите – също през онзи период. Засега няма такива опасности. Лошото при пенсиите е, че се увеличават твърде бавно – при 4 на сто растеж и поне 10 на сто растеж на заплатите, пенсиите се увеличават едва с 1 на сто и нещо. Пенсиите не са приоритет, каквито са магистрали, военни, учители, самолети и др.

-Парадоксално, но половината от парите за възрастните хора идват от държавния бюджет, който от своя страна изцяло зависи от данъчната политика на управляващите. Нуждае ли се данъчната ни система от дълбока промяна? За или против сте плоския данък, който облага с 10 на сто и бедни, и богати?

-Това не е парадоксално, има и система, при която държавното участие е по-голямо. У нас системата е такава. Има големи групи работещи, които изобщо не плащат осигуровки, а имат права и получават пенсии, и то не от най-малките. Ако се увеличат осигуровките, ще има съпротиви от работодателите, а сигурно и от работещите. Данъчната система е отделен проблем. Моето мнение е, че не бива да се променя драстично. Левите протестират срещу т.нар. плосък данък. Ами при социализма всички плащахме такъв данък само че беше 14 на сто. Ние сме в Европейския съюз и се съобразяваме със ставките за т.нар акцизи – върху петрола, алкохола и цигарите. Ние сме на минималните нива, но в сравнение с доходите плащаме най-много за акцизи в Европейския съюз. За сметка на това обаче можем да плащаме по-ниски подоходни данъци – 10 на сто , за да се запазва общото данъчно бреме. Още повече че при ниски ставки събираемостта е много по-висока. Справедлива данъчна система няма, няма и справедлив данък. Това е необходимо зло, с което трябва да свикнем, тъй като държава без данъци не може да се издържа.

-След 28 “преходни години” България е най-бедната държава в Европейския съюз с най-отчаяните, най-болните и най-бързо измиращите жители, а в същото време е на едно от водещите места по корупция и престъпност. Ще ви задам най-трудния кратък въпрос - защо?

-Постановката на въпроса ви е грешна. Не само след 28 години, но и доста преди това сме били на опашката. Добре е поне, че сме в ЕС, защото и сега там има кръгове, които смятат, че са ни приели твърде прибързано.

-При сегашната икономическа обстановка у нас съдбата на 2.2 милиона пенсионери е направо трагична. Каква е вашата прогноза за ръста на пенсиите в близките години?

-Пенсионерите за разлика от полицаи, учители или лекари не могат нито да стачкуват нито да емигрират. Те зависят единствено от политиците, които разпределят бюджетите на държавата – какво ще остане за тях. Те в едно са силни – с правото си да гласуват. И от тях зависи кой ще разпределя парите. Пенсиите би следвало да растат заедно с доходите. Засега обаче това не става. 1-2 процента годишно увеличават бедността им и ги поставят във все по-лошо положение.

-Някои твърдят, че цялата политическа класа трябва да бъде изметена. Необходима ли е смяна на днешния модел в страната - каквото и да означава това? Подобно мнение споделят все повече българи от различни прослойки.

-Едно време в СДС имаше един колега, който казваше – вземете първите хора от улицата и те са по-добри, отколкото тези сега. Но имаше доста примери, които показват, че не е точно така. Какъвто е народът, такива са и управниците му. Като изметете тази класа, кой ще дойде? Какъв е днешният модел и с какъв ще го замените? Пак ли със социализъм?

-Понятията “ляво” и “дясно” у нас са доста размити, както казва проф. Андрей Пантев - имаме “лимузинена левица” и “народна десница”. В съзвучие ли е това с т.нар. евроатлантически ценности, за каквито обичат да говорят политиците?

-Има нещо такова, но не и докрай. Това не пречи на обикновените хора. Но и в Европа бедните не са леви, а богатите не са десни на 100 процента. Това си е робуване на старото мислене. Бедните са леви и добри, а богатите са десни и лоши. Да вземем богатствата от лошите и да ги дадем на бедните. Задайте въпрос – да вземем ли парите на богатите, тъй като са ги натрупали нечестно? Познайте отговора, въобще няма да е трудно. При истинската демокрация такъв въпрос не се задава и такъв отговор не се търси. Другото е популизъм.

-Ще се съгласите ли с твърдението, че в действителност Европа пет пари не дава за нас? Или дава само дотолкова, доколкото интересите на нейните политически и бизнес елити зависят от това?

-Дава и малко повече от пет пари, но колкото и да дава, на нас ни се струва малко. Европа се напълни с емигранти от Азия и Африка доста отдавна, не само преди две години, а за нас винаги има резерви. Т.е. те могат да работят и се заселват, а ние не. В Европа са избили циганите през средните векове и в по-ново време, а протестират срещу тях, ако идват от България или |Румъния, които са ги подслонили. Първа цел на Европа не е повишаване на жизнения стандарт на България, но за нас е. Затова имаме и различни интереси и трябва да проявим разбиране за различните интереси не само на елитите, но и на обикновените хора.

-България е страна, в която няма контрол върху премиера и финансовия министър, които като еднолични търговци решават как да се харчат парите в държавната хазна. Така поне твърди проф. Христина Вучева. Според вас допустимо ли е това? 

-Вие тропате на отворена врата. Още преди две десетилетия попитах Конституционния съд закон ли е бюджетът, следва ли да се спазва всяко гласувано от Народното събрание перо от бюджета и то да е задължително за правителството. Отговорът беше не, т.е. Законът за държавния бюджет не е задължителен за изпълнение, той е само нещо като план. Или каквато е държавата, такъв е и Конституционният й съд. Май че и Христина Вучева беше министър, да беше направила нещо и тя съобразно разбиранията си, а не да отсъжда.

Интервю на Христо КУФОВ