nabore.bg

• Трябва да спрем дивашкия капитализъм

• Има риск Лудогорието и Родопите да се обезбългарят и поискат автономия

• НАТО желае да сме фронтова държава в конфликта между САЩ и Русия

Велизар Енчев е роден е през 1953 г. в гр. Гълъбово, Старозагорско. Завършва журналистика. Като кореспондент на “Отечествен фронт”, “Отечествен вестник” и БНТ в Югославия в периода 1987-1993 г. предава всекидневни кореспонденции за гражданската война. Посланик на България в Хърватия (1997-2002). След 2003 г. е университетски преподавател по балкански проблеми. Коментатор по външна политика в БНР, водещ на телевизионни предавания. Избран за народен представител от Патриотичен фронт. Напуска парламентарната група на 1 декември 2014 г. и става независим.

- Каква е платформата на новата лява формация, която се очаква да е версия на гръцката СИРИЗА? Какво означават понятията “ляво” и “дясно”? Гърците често иронизират левите, че са с ляво мислене, но с десни джобове. Защо решихте да се заемете с тази работа?

- След като напуснах парламентарната група на Патриотичния фронт, започнах срещи с избиратели, на които в един глас се настоява за едно: да се създаде ново движение, изразяващо въжделенията на народа, а не на елита. Десетки организации на Националния фронт за спасение на България са в разпад заради съюза с ГЕРБ и Реформаторите. Те настояват за формация, далеч от парите на олигархията и близо до проблемите на ограбените. И най-важното – искат тя да не ги измами, както това направи след изборите на 5 октомври м.г. Патриотичният фронт. Фактът, че стотици хора търсят контакт с мен, говори, че е назряла необходимостта от радикална промяна в политическата система, каквато стана в Гърция. Затова с група приятели се събираме и обсъждаме какво да се прави. Трябва да се направи нещо и то ще се направи. До момента има групи в десетина града, които са зародиш на структурите на новата партия. Работното й име е „Движение за радикална промяна“. Идейната платформа – хуманизиране на дивашкия капитализъм с икономически, данъчни и социални мерки от скандинавски тип, провеждане на нова социална политика в полза на безработните млади и възрастните хора, одържавяване на структуроопределящи отрасли в икономиката, премахване на плоския и въвеждане на прогресивноподоходен данък, промяна в регионалната политика, която да възроди с европейски средства най-бедните райони - създаване на министерство със солиден финансов ресурс. Няма да е чисто лява формация, но ще е със силни леви послания, най-вече в икономическата сфера. Идеята „Сириза“ е примамлива, но гръцката криза има малко допирни точки с българските проблеми. От гръцката „Сириза“ и испанската “Подемос“ вземаме радикалността и икономическите мерки, срещу олигархията и транснационалните монополи. Ако говорим за българското ляво и дясно, тук има голям парадокс. Нашето ляво е дясно, а дясното – ултрадясно. Гражданите нямат възможност за истински избор, тъй като избират между партии с различни етикети, но с еднакво съдържание.

- Нима българите нямат нужда от истински водачи, а не от подставени лица? Споменавате, че новата политическа сила няма да бъде от лидерски тип.

- Самият аз мразя вождисткото начало. Предпочитам колективното ръководство. Решенията не бива да се вземат от едно лице, а от група хора, обединени от една идея. ГЕРБ, „Атака“, ДПС и Патриотичният фронт са партии с отблъскващ вождизъм. Това ми е чуждо и не разбирам защо толкова много хора с лекота приемат култа към личността на Борисов, Доган, Сидеров и Валери Симеонов. Представяте ли си Меркел, Оланд, Ренци и Камерън да крещят на съпартийци, еднолично да налагат мнението си? У нас е точно обратното, което е остатък от робството.

- Говорите за див капитализъм у нас, за това, че големите пари са мръсни. Кои тогава са десните партии, след като знаем какъв е генезисът на цялото ни партийно строителство след 10 ноември 1989 г.?

- Дясното по своята същност е консервативно, разчитащо на личната инициатива, частната собственост, традициите и семейните ценности. Понеже след 10 ноември 1989 г. десните партии се създадоха от кадри на БКП, те възприеха ултрадясна линия на поведение, за да изчистят идеологическите петна в биографията си. За тази цел избраха реваншизма. Колко абсурден е антикомунизмът на бившите комунисти Плевнелиев, Борисов и Кунева! Понеже са били част от червената номенклатура, новите десничари се чувстват длъжни да преследват всеки опонент, останал верен на своите идеи. Затова наложиха партийна лустрация в ГЕРБ и реформаторите. Ето докъде води гузната съвест на десните – до примитивен реваншизъм и крайнодесни мерки в икономиката, като тотална приватизация на държавната собственост. Ако лустрацията унизи много хора, масовата приватизация съсипа материални активи за милиарди левове. Ако това е българското дясно, съветвам избирателите да бягат от него, защото накрая те ще платят цената на това безумие.

- Как според вас могат да бъдат разчистени авгиевите обори на прехода?

- Нека започнем със смяната на политическия елит. Старите лица на прехода е време да се пенсионират - те повечето са си осигурили пари и имоти до трето коляно. Народът е в правото си да наложи мандатност за депутатите. Ненормално и неморално е в парламента да има депутати с четвъртвековен стаж. Депутатът трябва да има право най-много на 2 мандата. В политиката е нужно да влязат не само нови лица, но и млади хора, професионалисти в своята сфера, а не машина за гласуване. Същото важи и за съдебната система, която трябва да се обгради с Берлинска стена от политическата намеса. Не може да има партийни квоти при избора на членове на Висшия съдебен съвет. 

- Допускате ли, че пенсионните фондове, включително и НОИ, са ограбени и затова правителството спешно тегли нов заем от 16 млрд. лева? Защо е празна държавната хазна? Искането за този заем не прикрива ли фалита на държавата?

- Това е и моето опасение. Но има и друго обяснение, което не изключва първото. Първи го изнесе Волен Сидеров, имал е информация от руските си приятели. Част от този заем ще отиде за превъоръжаване, за което настоява президентът, най-вече за покупка на бойни изтребители за 1 млрд. лв. Добавя ли разполагането на натовски батальон и на комуникационни центрове на пакта в Горна Малина и Варна, има основание за безпокойство. Въвличат ни в военен конфликт, за който нито сме подготвени, нито разполагаме с военен и финансов ресурс, нито имаме интерес да участваме. Превръщането ни във фронтова държава при конфликта между САЩ и Русия, за което признават американски генерали и конгресмени, ни въвлича в глобална авантюра с непредвидими последици.

- Говорите за национално помирение, но кой с кого трябва да се помирява - вълците с овцете, крадците с жертвите си, олигарсите с бедните? Да сте чули някой да цитира думите на Исус: “По-скоро корабно въже ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в рая.”?

- Повече от всякога ни е нужно национално помирение в етнически план. Иначе рискуваме да повторим косовския провал на сърбите. В СФРЮ войната бе между албанци, сърби и хървати, които под знамената на исляма, православието и католицизма се клаха като през Средновековието. Православните българи и българските мюсюлмани никога не трябва да застават един срещу друг. Не приобщим ли българските мюсюлмани към нас, позволим ли да се капсулират около ДПС, рискуваме да възпроизведем косовско-босненския вариант, при който Лудогорието и Родопите ще се обезбългарят и ще поискат автономия. Тези дни ДПС внесе три законопроекта, свързани с т. нар. възродителен процес, с които искат не само финансови компенсации, но и нов режим за получаване на българско гражданство от децата на изселилите се в Турция преди 1989 г. ДПС помоли законопроектите да не бъдат приети като провокация към обществото. Но те са провокация, която преследва опасни цели. Затова предложих Народното събрание да приеме декларация за национално помирение, касаеща възродителния процес. В нея обаче ще се осъди и протурският тероризъм, който в периода 1985-1989 г. доведе до десетки невинни жертви. Що се отнася до политическото и социалното помирение, изобщо не може да се пледира за помирение между шепата богати крадци от приватизация и криминал и милионите унизени българи. То ще настъпи, когато България стане социална държава от скандинавски тип, както посочих в началото на разговора. Дотогава политическата конфронтация е не само неизбежна, но и задължителна. Всъщност това е класическа класова борба. В условията на див капитализъм капиталът няма доброволно да се лиши от свръхпечалбата, ако подтиснатите не му наложат това. 

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”