nabore.bg

Полазват ме кафяви мравки, когато гледам някои телевизии

От известно време започва да ми боде очите и да ми стяга сърцето един факт, едно име. Много имена по различни поводи ми причиняват болки и разлюлявания, но това наистина е особено. Става дума за Адолф Хитлер. Вгледайте се в софийските книжарници – особено в по-малките , по кюшетата. На витрините им – лъснала „Моята борба“. Виждал съм я тая книга и по-рано, с едни гланцирани корици, Фюрерът свети на нея, но съм я виждал малко полегнала, свита встрани, сега направо се рекламира.

Пусна си някои от Дискавърите, хоп – филм за Хитлер. Един филм – за младостта на Хитлер, друг – за Хитлер и жените, трети – Хитлер в снимки. Общите оценки за Хитлер в тия филмчета са негативни, но се промъкват странни „човешки“ нюанси – бедно и несправедливо детство, известен талант на художник, визия на архитект, много грижовен към жените и децата. И сега внимавайте – за разлика от Сталин никога не предавал приятелите си. Още малко и ще го заобича човек.

А преди няколко дни по едно от „учените“ телевизионни предавания, което започва към 18 часа, цъфна и един най-невинен исторически въпрос – коя година е роден Хитлер.

Лека-полека, вероятно окуражени от това, което се случва в глобален мащаб, определени среди и ръководни фактори в Украйна, Прибалтика, малко в Полша, малко в Германия, у нас Луковият марш, твърдението, че генерал Луков е национален герой, започват да ми намирисват на нещо кафяво. Може и да е параноя, но съм длъжен да го напиша, защото видях и чух как на въпроса защо батальонът Азов носи такива символи и отправя такива призиви, президентът на Украйна – господин Зеленски, заяви: „Ами такива са момчетата“.

Колко красиво – такива са момчетата. Ами такива са били и под горящите факли, такива са били и до горящите клади с книги, такива са били в Хатин, Бухенвалд, Треблинка. Такива са момчетата.

Не е много за вярване, но взех, че си купих „Мята борба“ и я прочетох. Няма да давам оценка на книгата, не ми е работа, според мен е убийствено скучна, дидактична, разхвърляна и неподредена, но в нея има такива убийствени страници, посветени на евреите и на световния ред, че няма как „момчетата“ да не искат да са такива. Ще го кажа ясно – от десетилетия поне освен акцент за громене на комунизма, за обявяването му за престъпен, вероломен, човеконенавистнически и всякакъв, върви реабилитация на фашизма. Или поне на първо време –опит  да бъде пробутан в по-мека и човешка форма.

А сега войната в бившия СССР, наричана войната в Украйна, даде тласък на тази кафява носталгия.

По-нататък знаете какво ще стане, нали? Ще се спират все повече и повече програми и телевизии, Слънцето завинаги ще изгрява от Запад, православието ще бъде насметено още по-силно, който си отвори устата, ще му счупят зъбите, а който не си затвори очите и ума – може и на някоя влакова композиция да го качат привечер.

Ще повторя – може и да е параноя, предварителен страх, но искам да кажа и да напиша това, което чувствам. А от това, което чувствам, ме полазват мравки по гърба – кафяви мравки.

Николай МИЛЧЕВ