nabore.bg

„Поне десет неща ми напомнят за Петър. Него го няма, но духът му витае наоколо и пази спомените живи.”, споделя Цветана Гълъбова. Няколко години след кончината на актьора-легенда, неговата спътница все още крепи незагаснало огнището на стогодишната слабакова къща в севлиевското село Бериево. “Ние живяхме заедно 24 лета, които не могат да бъдат забравени лесно, а и рядко се случва когато се срещнем с познати или се отбият приятели

да не отворят дума

и да не споменат Петър Слабаков. За бериевчани той си остава бай Петър, все едно още е жив.”, допълва тя.

Сега Цветана Гълъбова се грижи сама за оставената й от Слабаков малка селска къща с голяма градина. Тревата постоянно избуява и трябва да се чисти. Повечето дървета са стари и изкорубени, с множество сухи и прогнили клони. Някои трябва да се отсекат, други да се окастрят.

“Битката с тревата си е мое задължение, за да не заприлича дворът на джунгла, но за дърветата търся помощта на съседите и приятели.”, разкрива

първата жена говорителка

по българска телевизия. Идеята да отглежда кокошки в курника и козичка в кошарата й изглежда нереалистична заради разклатеното здраве и достолепната възраст – “Няма смисъл да тормозя животните и те да ме измъчват с грижите, от които се нуждаят”.

Плочникът пред къщата обаче не е съвсем пуст. На него обичат да се излежават две семейства котета.

Денят на актрисата, изиграла в Сатиричния театър ролите на госпожа Големанова, Зафирка и госпожа Пернел, започва в пет сутринта с неизменната чаша кафе. После обикновено следват разходка до пазара за покупки, телевизия и четене. “Неотдавна в скромната ни библиотека попаднах на стихосбирка на Николай Инджов. В нея едно от стихотворенията е посветено на мен, а друго

на първият ми съпруг

режисьора Методи Андонов. Мисля да пиша на Никола с благодарност за милия му жест.”, споделя Цветана Гълъбова и допълва – “Иначе основно се занимавам със себе си. Налага се често да ходя на прегледи в поликлиниката, да си правя изследвания и да купувам разни хапчета. Имам усещането, че на никого не съм нужна и само създавам главоболия на близките си.”

Дъщерите на актрисата Милена и Невена не пропускали възможността да се отбият до Бериево в миговете когато нямат професионални ангажименти. “Гостуват ми през лятото когато отиват към морето. След тово на връщане отново се отбиват, но на мен все ми се струва, че си идват рядко и за кратко. Такива сме си ние майките”, разкрива актрисата. Андрей, синът на Петър Слабаков, рядко се обажда след смъртта на баща си. “Пък и какво да прави тук Андрей. Сега му е време да работи. Той и преди

много рядко се отбиваше при нас,

а Петър се огорчаваше и трябваше да му казвам : “Ти на неговите години колко пъти се отбиваше при родителите си ?”, обяснява  жената, която сподели живота на Слабаков-баща до последния му дъх.

С помощта на комшиите актрисата е напълнила плевнята с дърва за огрев. През лятото пък прави някой и друг буркан с зимнина.

“София не ми липсва и не искам да се върна. Това не е градът, който помня и обичам. София вече е  с друго лице. То ме плаши и предпочитам спокойствието и идиличността на Бериево”, откровена е  Цветана Гълъбова.

Наборе.бг