nabore.bg

Цигуларят Васко Абаджиев е прославил българското музикално изкуство

‘’Ние българите имаме два музикални гения от световна величина, единият е известен в цял свят - певецът Борис Христов, а другият  засега не е така известен, но също така велик - цигуларят Васко Абаджиев’’.

                                                             Проф.Атанас Куртев, пианист

    Васко Абаджиев е роден на 14 януари 1926 г. в София, в семейство на музиканти.  Баща му Никола Абаджиев е бил професор по цигулка и ректор на Консерваторията. Майка му Лала Абаджиева е пианистка, завършила Академията по музикално изкуство в Мюнхен.От 5-годишна възраст започва да учи цигулка при своя баща, а след три години изнася първия си концерт в София. През 1938 г. дванадесетгодишен  завършва консерваторията в Брюксел и печели музикалните награди ‘’Фриц Крайслер’’ в Париж и ‘’Йожен Изаи‘’ в Брюксел. Концертрира в Брюксел, Антверпен, Париж, Лил, Кале, Рим, Флоренция, Милано и в други градове. Спечелил вниманието на медиите, той  е поканен  от белгийския крал Леополд  III  на  лична  аудиенция, като му предлагат да стане белгийски поданик. А той отговаря: ’’Няма начин Ваше величество, ние сме българи’’. И така  остава верен на родината си . Белгийският в-к ‘’Соар’’ от 30  януари 1937 г. пише следнот:’’ Отбелязваме появата у нас на малкия цигулар, по произход бьлгарин. В години, когато негови врьстници започват с етюди, гами и ексерсизи, той е в позиция на един доказан професионалист ‘’.

    В навечерието на Втората световна война,цялото семейство Абаджиеви се установява за местоживеене и работа в Берлин, като Васко продължава да концертира успешно по концертните подиуми на Европа. Смъртта на баща му през 1947 г. го депресира, но той пак не се предава, пише камерна музика и други музикални композиции.

Малкият Васко

  През 1949 г. Васко с майка си се завръщат в София,изнася голям брой концерти из цяла България, а така също и в Унгария, където се лекува. Тогавашният ръководител на държавата  Вълко Червенков отделя средства за закупуване на цигулка ‘’Страдивариус’’, а за таланта си получава  най-високото държавно отличие за култура в България Димитровска награда I  степен.

    В края на 1956 г.,по време на унгарските сьбития,     Васко с  майка му напускат  Унгария и се установяват да живеят в Западна Германия. Бягството му от България е по причина, че му се отказва достъп до световните сцени. Ко мунистическият режим го обявява за невъзврьщенец, иззети са книгите които пишат за него,както и записите  в радио София. През 1965 г. умира майката на цигуларя и той остава сам.Следващите години са изпълнени с  житейски неблагополучия - преживява автомобилна катастрофа, има проблеми с издръжката и със самотата .След смъртта на майка му, Васко Абаджиев се оказва неспособен да се грижи за себе си и за изкуството си. На 14 декември 1978 г.,намират безжизненото му тяло в градската железница на Хамбург, а от цигулката нямало и следа. Урната с праха му е в семеен гроб в Берлин, където и до днес живее сестра му Яна.

Гробът на цигуларя виртуоз в Берлин

    Васко Абаджиев е единственият цигулар,който е изпьлнявал по памет в един концерт 24-те капричия на  Паганини,всяко поотделно смятано за подвиг за виртуози, а на следващият ден ги е изпьлнявал отново ,но в обратен ред.

    Дълг на нашата общественост е да възстановим доброто име на този велик българин, виртуозен цигулар и композитор. Да се популяризират неговите върхови постижения в останалите записи, както и на 60-те опуса, негови музикални композиции. Да се  сформира инициативен комитет, който да  сьбере средства за изграждане паметник на Васко Абаджиев, както и да се пренесат тленните му останки на родна българска земя.

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, пенсионер от Ихтиман