nabore.bg

Предателят  заля с помия

 отново гордостта Вапцаров …

Той  не у спя  да го  убие,

но пак в тунелите  го вкара …

Каквото скверно  да напишат ,

те само костите  му ровят …

Разровят  ли ги, пак мирише  

и пак горчи  като отрова…

Каквото  и да кажат,  явно,

в стиха 

Вапцаров 

побеждава …

Поезията  няма  давност .

Той пак  е тук.

И с нас остава …

Не търсим мъст,

нито пощада,

когато  нещо вдъхновява.

Една  Вапцарова награда

не ни разделя, 

а сближава.

Лозан ТАКЕВ

25 август 2026 година