nabore.bg

Идете до село Златолист – там до старата й къща расте златна трева

За първи път за Стойна Преподобна чух случайно – моя близка заедно с група журналисти присъствали на освещаването на черквата “Св. Петка” в Рупите, след което всички поели към близкото, но много далеч от известността магическо село Златолист. 

Родена е през 1883 г. в с. Хазнатар (от турски “хазна”), на български с. Златарево – на около З0 км от Демир Хисар, Серска околия. Умира на 50 години в с. Златолист, Мелнишко, през 1933 г.

Нито властниците в Царство България са осъзнали, нито онези в Народната България са разбрали, че някога някъде в Златолист едно сляпо същество е било боготворено и почитано повече от царица, повече от народна представителка. Незрящата Стойна не само рисува иконки по стъклото на църковната си собичка, но вижда ясно накъде върви света. И предупреждава, че човечеството е в опасност.

След като полагат тялото й в покойницата, постепенно я забравят. Сите българи, при това за коджа време – и като че ли завинаги. 

Смисълът на нейният обет е дарбата й да се самораздава на околните, да бъде винаги от страната на светлината. И да произведе високонравствено събитие – 

живяла е само 50 години,

но с чиста по детски душа, в непорочност, честност и човеколюбие. Нейното чародейство е било част от непонятната за нас връзка между живата и мъртвата материя, невидимата размяна на енергии между Горния и Долния свят. 

До сетния си ден Преподобна не е излъгала никого. И за нищо. Дала е

всичко, което е могла да даде. И е отказала всичко, което е могла да получи. Да, може би Стойна е неразбираема от светска гледна точка, но тя е реално чудо, непостижимо за повечето от нас. Обществената ни памет по пътя на естествения подбор я препращаше в миналото. И доскоро Стойна си стоеше не по-далеч спомена за нея. Там ни бе по-удобна, защото не бе заплаха за бетонираната ни, но уязвима гузност. Затуй, трябва да признаем, не тя е незряща за извисеното, а ний сме слепи за високото.   

За мнозина миряни Преподобието се явява първоначалната отправна точка към Бога. И първата осъзната крачка по пътя към Храма. Светицата Стойна е достъпна за всички и това я прави в очите на народа своя, близка, роднина. А българинът обича да има свои хора навсякъде.

Дори и на небето.

Дори и сред светиите. Или поне между преподобните, които са с по-нисък ранг в йерархичната стълбица в небесата.

За разлика от днешните българи, старите ни съотечественици са обичали първо да видят, после да пипнат и тогава да се произнесат за качествените способности на човека. Тъкмо те са нарекли Стойна Димитрова – Преподобие, не защото никога не кусвала плът. И никога не слагала в устата си люти напитки. Или понеже никога не са я чули да изрече неприлична дума. Преподобна е предимно поради пословичното си поведение на християнка, която няма нужда от златен кръст. Защото за нея вярата е злато, което никой не може да й отнеме.

Народът я боготвори

и заради удържаната дума да служи вярно на своя Бог и своите себеподобни.

Всяка година на 6 май в с. Златолист, Мелнишко, се събират хиляди жители на околните села и градове. За да почетат свети Георги -  духовният брат на Преподобна Стойна.

Идете в Златолист и се поклонете на гроба й, който и ден да е. И постойте в минутка размисъл и в промисъл, за нея, за вас, за житейската ви пътека дотук. Мястото е божествено като природа, скътано и някак тайнствено, гледката е рисувана сякаш от ангели, а кристалната тишина звъни нежно като духнат листец, танцуващ из въздуха.

Огромният столетен чинар (или явор по тукашному), откакто я няма Преподобна Стойна е изповедалня за поклонниците й. Не можете да обгърнете дънера му, но го прегърнете и той ще ви обвие с диханието на богопомазаното място.

В двора на закопаната до половината в земята черква има стръкчета златна трева. Поверието разказва, че там, където е стъпил белия кон на Свети Георги, копитата му са позлатили тревите.     

Потърсете тези стръкове. Не заради благородния метал, а заради  благородната Преподобна Стойна. Чиито кръст не е бил златен, но нейната вярата е чисто злато.

Пращат болни на гроба й

Петричката ясновидка Ванга е единствената наследница на Преподобна Стойна. Това става веднага след смъртта на Стойна – около 1933 година. През всичките години Вангелия праща болни хора на гроба на жената, чиято последователка е.

Допълва, че Стойна е три пъти по-силна от нея. За своята пък дарба Преподобната  е категорична, че идва от Свети Георги. Една нощ й се явил и й обяснил, че е неин брат. Съвременниците на Стойна разказват, че макар и сляпа, подобна на Ванга, тя тичешком качвала стълби, чистела църквата и какво ли още не. Спомнят си, че не ядяла никога месо. Всеки ден се хранела само с лимони и портокали. Малко хляб си позволявала един път в седмицата. Известна е с това, че не обичала нито пари, нито подаръци и повтаряла на всеки, че скромността е най-голямата добродетел.

Румен ЛЕОНИДОВ